Тя се чудеше, дали някога някоя жена го е хранила, надяваше се да не е, и много й се искаше да я запомни. Продължи да му подава хапки, докато чинията се опразни. Остави я на подноса и взе две безалкохолни.

Новият вид посочи към масичката до него, благодари й с усмивка и посегна към куфарчето, за да извади нещо. Джеси отвори едната напитка за него и я остави на масата. Отиде и седна на дивана да изяде ябълковия си пай.

— Много съжалявам. — Няколко минути по-късно, след като приключи разговора, Джъстис рухна на дивана, на метър от нея. — Благодаря за тортата. Беше наистина вкусна.

— Разбирам. — Тя се обърна с лице към него.

Телефонът иззвъня отново и усмивката му премина в гримаса.

— Няма да гледам кой ме търси. Срещу десет цента бих разбил това нещо в стената.

— Съжалявам, но не разполагам с дребни. — Джеси потупа с длани по предните си джобове.

— Иска ми се да имаше — засмя се той.

— Телефонът ти денонощно ли звъни?

— Само когато е включен, а това е винаги.

— Трябва да намериш някой, който да ти помага. Сам човек не може да се справи с всичко.

— Не знам кой ще е тоя, дето ще може да направи всичко онова, което аз правя.

— Аз бих обучила дузина и след това ще изчезна за един месец на почивка. Обзалагам се, че си мечтаеш да си някъде далече от клетъчни телефони и други хора.

— Не ме изкушавай. — За секунда на лицето му се изписа копнеж. — Мислиш ли, че ще ме наемат, ако избягам в цирка?

— Сигурна съм, че ще те вземат. — Младата жена се засмя. — Но не мисля, че работата ще ти хареса повече. Няма да има нужда да водиш телефонни разговори, но го има другият досаден фактор — хората. Ще бъде в пъти по-лошо.

Той намести едрото си тяло на дивана и опъна крака — да си почиват върху края на масичката за кафе.

— За какво искаше да говорим? Наистина ми е интересно да чуя твоите идеи.

Тя се поколеба.

— Винаги е така, нали? Хора, които ангажират вниманието ти с нещо? — Съжали го. — Виж какво. Ще напиша моите предложения в писмо и ще го пратя до офиса ти. Можеш да го погледнеш, когато имаш малко свободно време. В момента не трябва да се занимаваш с работа. Необходимо ти е и малко време, за да се отпуснеш.

— Искаш да си тръгваш ли? — Мъжът се напрегна. — Разбирам. Съжалявам за прекъсването на вечерята. Беше грубо от моя страна, но аз наистина трябваше да отговаря на онези обаждания. Кълна се, че ще прочета предложенията ти, ако ги изпратиш по пощата. Само напиши името си с големи черни букви на гърба на плика и аз ще кажа на секретарката да ми го донесе веднага след като пристигне. Твоето писмо ще получи пълното ми внимание.

— Не искам да си тръгвам. — Джеси се изправи и погледна към Новия вид. — Ти си толкова стресиран. Работиш много повече от всички други, които съм срещала. Баща ми е работохолик, но в сравнение с теб бледнее. Не се притеснявай за вечерята или обажданията. Знаеш ли, какво ти трябва?

Той поклати глава, но в красивите му очи блесна любопитство. Джеси се поколеба. О, по дяволите, на кого му пука дали това е непрофесионално? Той е стресиран, аз искам да му помогна, и ще го направя. Това е толкова лоша, ужасна идея, но какво от това.

— Имаш нужда от масаж.

— Какво? — Веждите му се повдигнаха.

Обърканият му израз беше толкова очарователен, че тя се засмя, когато повтори думите си.

— Имаш нужда от масаж. Мога да разтрия раменете ти, ако има някакъв лосион тук. Правих същото за баща ми, когато беше претоварен с грижи. Това го караше да се отпусне, отразяваше му се чудесно.

— Има някакви лосиони в банята. — Джъстис преглътна. — Всички помещения са оборудвани с подобни неща.

— Натам ли? — Тя посочи към коридора.

— Да.

— Аз ще отида, а ти можеш да се отпуснеш. Качи си краката горе, настани се удобно и да не си посмял да докоснеш този телефон! Остави го да звъни.

Джеси осъзна, че си е изгубила ума. Мъжът можеше да поръча на шефа й да я уволни и Тим би го направил. Джъстис беше лидер на НСО, а тя планираше да го масажира, за да свали напрежението от набитите му широки рамене. О, по дяволите, помисли си тя, огледа спалнята и влезе в банята. Той бе напрегнат и имаше нужда от почивка. Масажът щеше да му подейства добре. Намери лосиона и се върна в хола.

Новият вид беше изпълнил нареждането й и бе качил големите си крака върху масичката за кафе.

Джеси се усмихна, наведе се, свали собствените си обувки и срещна неуверения му поглед. Той я наблюдаваше внимателно, сякаш и представа си нямаше какво ще последва. Тя опита да потисне смеха си от неговото недоумение. Предположи, че той вероятно се чудеше, дали е луда или не.

— Сега ще се кача на облегалката на дивана и ще седна зад теб. Може ли да си свалиш потника?

Той се поколеба само за миг, преди да посегне към кръста си. Приведе се леко напред и издърпа дрехата си нагоре, за да разкрие невероятните мускули на плоския си корем. Джеси стъпи на дивана, седна зад него и постави нозе от двете страни на бедрата му. Докато отваряше капачката на лосиона, огледа масивните му рамене, мислейки колко много отговорности лежат върху тях. Те бяха достатъчно впечатляващи, за да се досети, че той е единственият, който би могъл да се справи със задачата да е лице на Видовете пред света.

Косата се разстла върху раменете му и Джеси остави шишето долу, посегна към опашката си и свали ластика, с който я бе вързала. Провеси го на пръстите си пред лицето на Джъстис.

— Може ли да си вдигнеш косата високо горе, за да не ми пречи?

Той се поколеба, преди да вземе ластичето, събра цялата коса на върха на главата си и я завърза. Младата жена си помисли, че ако сега го види как изглежда отпред, ще се разсмее. Вместо това, се концентрира върху съблазнителния му гръб, който копнееше да докосне и изсипа малко течност в едната си шепа. Остави шишето и затопли кремообразното вещество между дланите си.

— Номерът при релаксацията е, да затвориш очи и да не мислиш за нищо. — Размаза лосиона върху плътта му и пръстите й започнаха да разтриват мускулите му. Не можеше да се отрече, че беше целият напрегнат. Раменете му бяха като камък под дланите й. Остави ръцете си да се плъзгат по горещата му кожа, докато лосионът покрие мястото, което възнамеряваше да масажира. — Мислиш ли, че можеш да го направиш?

— Ще се опитам. — Гласът му излезе дълбок и дрезгав.

— Добре. Просто затвори очи и се отпусни.

Джеси заби пръсти в напрегнатите му мускули. После започна да натиска с дланите си плътта, за да разтрива дълбоко, знаейки, че няма да го нарани. Ръцете й не бяха достатъчно силни за това. Докосването я изпълваше с удоволствие, погледът й беше съсредоточен в загорялата кожа, която обработваше, надявайки се, че масажът ще помогне. Джъстис имаше нужда да се отпусне, бе работил твърде усилено.

Той изпъшка, което предизвика усмивка на устните й, но не прекрати заниманието си. Пръстите й притискаха мускулите на врата му, преди да се спуснат бавно до върховете на раменете, след това обратно. Мъжът започна да стене, като от време на време издаваше меки звуци.

Телефонът иззвъня няколко пъти, но Джъстис не му обърна внимание. Не искаше да се напряга или да се движи под дланите й. В крайна сметка ръцете я заболяха от силата, която прилагаше. Затова спря.

— Така по-добре ли е?

— Да — изстена той.

— Чувстваш ли се отпуснат?

— Да.

— Значи мисията ми е изпълнена.

Остави раменете му със съжаление. Беше удоволствие да докосва лидера на Видовете. Опита се да не позволи на мислите си да витаят в тази посока, защото знаеше колко е лошо да бъде привлечена от него. Издърпа ластика от косата му и го пъхнаха в джоба си. Мисля за грешни неща. Той не е лъжица за моята уста и Тим ще ми срита задника ако знае, че съм тук.

Джеси изправи гръб на облегалката на дивана, като изучаваше красивите черти на Джъстис. Тъмният му сексапилен поглед срещна очите й и тя запреглъща трудно под настойчивия му взор, съсредоточен върху нея. Не беше сигурна какво означава този сериозен поглед. Мъжът се справяше наистина добре с това да я изважда от равновесие.