— Разбрах, че това, което смятам да ти кажа, е добра новина. Когато забременееш, кое е най-лошото в това състояние?

— Ще надебелея.

— Второто лошо нещо? — Той се засмя.

— Сутрешното гадене.

— Какво ще кажеш за девет месеца бременност?

— Да. Звучи като болест, но си струва.

Джъстис внезапно се претърколи обратно върху нея и я прикова под тялото си.

— Ще износваш бебе Вид, Джеси. Първото се роди след двайсет седмици от зачеването му, здраво и напълно износено. Оздравяваме по-бързо и сме проектирани различно от хората. Изглежда нашите бебета се развиват по-бързо от човешките. Втората човешка бъдеща майка преживява същата ускорена бременност. Мислим, че нормалното времетраене е двайсет седмици. — Погледът му потърси нейния. — Още ли желаеш да носиш мое дете?

Джеси беше слисана. Пет месеца?

Джъстис се претърколи на леглото и стана.

— Твърде много искам, нали? Сега се боиш да разгледаш възможността да имаш дете от мен?

Младата жена се обърна на една страна и подпря глава на свитата си ръка.

— Не. Просто се опитвам да осмисля тази новина. Това е чудесно!

— Отвратена ли си?

— Не. Никога. Бих се радвала да нося нашето дете вътре в себе си и това е нещо страхотно. По дяволите, мога да износя почти две от нашите деца за времето, което отнема една човешка бременност.

— Значи си съгласна да имаме най-малко две. Добре. — Изглеждаше облекчен.

Тя приближи към него, протегна ръка и погали бедрото му.

— Така, имаш ли някакви други изненади?

— Лекарите са помогнали на Ели, половинката на Фюри, да забременее. Имала нещо като запушени тръби, но бебето вече расте в нея. Планирали сме да ги скрием в Резервата, когато започне да й личи. Не можем да позволим на вашите хора да разберат все още. Не мислим, че са готови да узнаят, че можем да имаме деца и се безпокоим, че ще реагират зле, когато научат новината. Нашето дете няма да бъде само.

Джеси кимна.

— Ще трябва да отворим училище за децата ни, преди да станат достатъчно големи да учат. Със сигурност не можем да ги пращаме в обществените училища извън Хоумленд. Ще бъдат изложени на твърде много опасности.

— Моята половинка е умна. — Стисна ръката й. — Какво друго си мислиш?

— Мисля, че трябва да упражняваме онова със забременяването, щом искаме да го направим правилно.

Той я погледна и изръмжа. За секунди я обърна и я дръпна да застане на ръце и колене. Проникна в тялото й внимателно, с дълбоки тласъци. Джеси изстена.

Джъстис се движеше в нея бавно и ритмично, докато тя почти стигна върха. Когато беше на ръба на оргазма, той спря.

— Не спирай! — Обърна глава към него.

— Имаш оплаквания? Трябва ми практика?

Изведнъж започна да тласка бързо и силно, преви се над гърба й и я захапа за рамото. Едната му ръка се дръпна от матрака и пръстът му притисна клитора й.

Джеси свърши с крясък. Зад нея мъжът изрева в собствения си екстаз. Рухнаха на леглото на една страна, все още свързани. Джеси се засмя и си пое дъх. Нямаше нищо лошо в това, че понякога той не разбираше какво иска да му каже. Беше сбъркал шегата й с оплакване. Джъстис ухапа рамото й и тя рязко потръпна от прилива на удоволствие, което изпрати импулс право към клитора й и й напомни, колко бе чувствителен в момента.

Зъбите му я освободиха.

— Как беше?

Младата жена обърна глава и срещна самодоволния му поглед.

— Пошегувах се. Съжалявам. Обожавам начина, по който ме обладаваш, Джъстис. Не правиш нищо погрешно. Това е просто израз. Означава, че трябва да правим много повече секс, или казано на шега — да се упражняваме да забременея.

— Разбирам. — Той се засмя.

— Със сигурност ще го казвам отново. Когато го направя, може ли да забравиш какво означава наистина? Хареса ми адски много.

— Така значи, искаш много повече секс?

— Винаги искам.

— Ние сме създадени да бъдем издръжливи и силни. И знаеш ли какво още?

— Ти си дивно красив, имаш най-хубавото тяло, което съм виждала изобщо и когато си свалиш дрехите, лигите ми потичат?

— Освен това… — Той я целуна.

— Какво?

— Времето ни за възстановяване. Искаш повече секс? — Започна да се движи в нея бавно. — Никога ли не си се запитала, защо винаги го вадя след акта? Ако съм вътре в теб, не мога да омекна. Докато съм в тялото ти мога да го правя с часове. — Джеси изстена. — Този път ще бъде бавно.

— Това е мъчение. — Тя поклати глава.

Джъстис я стисна здраво като продължаваше да се движи в нея. Свободната му ръка шареше по корема, по гърдите и си играеше със зърната й.

— Ще ти хареса много. Ще продължавам да се движа в теб бавно и непрестанно, като в същото време те докосвам навсякъде. Това е още един от моите таланти.

— Ще ме довършиш.

— Не, само ти давам онова, което искаш.

— По-бързо.

— Много си нетърпелива. — Ръката му остави гърдите й и се плъзна надолу по корема й. С помощта на краката си, той разтвори по-широко бедрата й и ги прикова така отворени, за да може да потупва клитора й с върха на пръстите си. — Бавно и равномерно, скъпа.

Тя почти стигна до кулминацията от лекия ритъм, който той отмерваше върху снопчето от нерви. Джъстис тласкаше бавно, като в същото време си играеше с тялото й.

— Наистина ли ме обичаш, Джеси?

— Да.

Той спря потупването, с палеца и показалеца нежно ощипа клитора й, подръпна го и започна да го търка между пръстите си. Продължи с тласъците, но намести бедрата си така, че да може да влиза в нея по-дълбоко. След секунди младата жена изкрещя името му, когато оргазмът я връхлетя. Джъстис отметна глава назад, изви гръбнак и изрева в екстаз, изпълвайки я с топлото си освобождаване.

Много по-късно тя отвори очи и изви глава, за да му се усмихне.

— Май бавното беше приятно.

— Приятно? — Той се засмя и повдигна вежди. — Това беше просто приятно?

— Беше невероятно.

Джъстис полека излезе от тялото й, настани и двама им удобно на хълбок и се сгуши до гърба й.

— Не искам да те разраня. Ще те обладая отново малко по-късно, след като си починеш.

— Обичам те.

Той целуна извивката на рамото й.

— И аз те обичам, Джеси. Сега заспивай. Искам да те имам цялата нощ. — Той се протегна и изгаси лампата на нощното шкафче.

Младата жена се притисна в него и затвори очи. Щеше да се омъжи за него, беше казал, че тя е неговата половинка. Усещането да бъде в ръцете му, в леглото му, беше най-правилното нещо, което някога бе чувствала.

Мъжът чу промяната в дишането й и разбра, че съпругата му спи. Придърпа я по-плътно до себе си, изви крака, за да я чувства с цялото си тяло и вдъхна съблазнителния й женски аромат. Тя беше негова завинаги, вече не беше сам. Джеси бе другата му половина, по-нежната част, която никога не би имал без нея, а също и най-голямата му слабост.

Вгледа се в чувствата си, притеснен, че може да възнегодува срещу тази пукнатина в непробиваемата му досега броня, но вместо това усети покой. Може би на сутринта щеше да попадне в ада, когато трябваше да се справи с резултатите от публичното заявяване на претенциите си върху нея, но това вече нямаше значение. Заради тази жена си струваше да се изправи срещу целия свят, ако се наложеше.

Баща й щеше да бъде разстроен, вероятно би оттеглил подкрепата си, но той щеше да се справи с това. Искаше да бъде сигурен, че Джеси ще е в безопасност. Щеше да я защитава с цената на всичко, и ако опасността станеше твърде голяма, щеше да подаде оставка от поста си. Можеха да се преместят в Резервата, в Дивата зона, при Валиант и Тами. Строителството на дома му, край езерото, напредваше. Бе замислен като укритие, където да си почива от напрежението, но можеше да го превърне и в тяхно убежище за постоянно. Съседите му — диви Видове — щяха да бъдат личната му армия и да му помагат да държи всякакви опасности далеч от неговата половинка.