Тя отвърна на целувката му, посрещна неговата нужда със своята собствена и простена срещу езика му. Юмрукът, стиснал косата й, се разхлаби и дланта му обгърна тила й. Джеси забрави за помещението, пълно с хора, станали свидетели на прегръдката им в средата на салона. Забрави, че му бе ядосана. Съществуваха само те двамата, бяха заедно и той не искаше да я пусне да си иде. Ръцете й освободиха реверите на сакото му и се плъзнаха около врата му, а краката й се отлепиха от пода, когато Джъстис я вдигна по-високо по тялото си.

Най-накрая той прекъсна ласката. Замаяна, Джеси се втренчи в него — дишаше тежко, тялото й беше възбудено — а после си спомни къде са. Бузите й пламнаха и тя не посмя да откъсне очи от сексапилния му поглед. Не беше готова да се справи с реакцията на хората, изпълнили залата. Единственото нещо, което имаше значение, бе точно пред нея и я държеше здраво.

Джъстис отмести взора си от лицето й и я взе на ръце, като я притисна към гърдите си. Тя се вкопчи в шията му и осъзна, че внимателно е хванал полата й, когато я бе вдигнал, за да не я изложи пред всички. Без да се притеснява, се огледа наоколо, за да види реакцията от действията му.

Всяко едно лице, както човешко, така и на Видовете, изглеждаше напълно смаяно.

— Това е Джеси. — Джъстис направи пауза и обходи залата с поглед, сякаш се обръщаше към всеки поотделно. — Тя е човек. Знам, че някои може да имат проблем с това. Съжалявам, ако е така, но аз няма да се откажа от нея, независимо от вашите реакции. Тя е моя и ще ми стане съпруга.

Джеси беше доволна, че той я държеше. Ръцете й се стегнаха около врата му и тя стрелна с поглед бившия си шеф. Устата на Тим зееше отворена, лицето му бе червено, а очите му пълни с недоумение. Младата жена бързо погледна встрани. Трей все още стискаше ръката на възрастния мъж и го дръпна рязко, за да го махне далеч от вратата. Водачът на бившия й екип се усмихна, когато срещна погледа й. Той повлече Тим към бара, като кимна с глава на останалите си колеги да ги последват.

— Знам, че това ще доведе до проблеми с някои хора, заради поста, който заемам. — Лидерът на Новите видове замълча и Джеси се вгледа в очите му. Той отмести поглед. — Аз съм повече от готов да се оттегля, ако смятате, че трябва да постъпя така. Кажете ми го утре, след като вземете решение. Сега ще заведа моята половинка вкъщи да правим сватбени планове. Партито е страхотно, забавлявайте се! — И закрачи към вратата.

— Джъстис?

Мъжът спря, хватката му върху Джеси се затегна и той бавно се обърна по посока на дълбокия глас, извикал името му. Младата жена огледа помещението, търсеше лицето на проговорилия. Висок Вид пристъпи напред — едър, с широк гръден кош и масивни ръце. Котешките му очи се взираха в неговия водач, когато вдигна ръка, за да прибере зад ухото си кичур от правата си черна коса. Джъстис изръмжа ниско и заплашително и нямаше нужда да обясняват на Джеси, че той бе готов да се бори.

— Можеш да получиш поста ми, ако го искаш, Браун. Няма да се бия с теб и да изложа моята половинка на опасност.

— Ние приветстваме твоята половинка — обяви на висок глас Браун. — Никой не може да заеме твоето място, така че не очаквай утре обаждане с молба да се оттеглиш. Тя ще бъде едно желано допълнение към нашето семейство. — Котешките му очи се фокусираха върху жената. — Не искам да се бия с него, но си признавам, че малко му завиждам. Грижи се за нея, приятелю Джъстис! — Джеси бе твърде смаяна, за да отговори, но любимият й нямаше подобен проблем.

— Благодаря.

Мъжът наведе глава и погледна към пода. Джъстис се извърна и бързо закрачи към вратата. Един офицер се втурна към тях, усмихна им се и отвори широко дверите, за да му направи път да изнесе жената в нощния хлад.

— Не мога да повярвам, че го направи — прошепна Джеси.

Той се ухили, когато я погледна.

— Нито пък аз, но се радвам, че го сторих. Ще те заведа у вас да си опаковаш вещите. Още тази вечер се местиш в дома ми и никога повече няма да го напуснеш. — Спря и я погледна в очите. — Ще се женим и това не подлежи на обсъждане.

— Би могъл поне да ме попиташ. — Изпълни я доволство и щастие.

Джъстис наклони глава.

— Бих могъл. — Отмести поглед, засмя се и я отнесе до джипа, след което я сложи на пътническата седалка.

Щом мъжът, когото обичаше, скочи до нея в седалката на водача Джеси чу, че музиката в бара отново засвири. После той смъкна вратовръзката си и обръщайки се към Джеси, я размаха пред очите й.

— Преди да те попитам, позволи ми да ти кажа някои неща. Няма да приема не за отговор. Ще използвам това, за да те завържа за леглото ми, докато не промениш мнението си, ако не ми отговориш така, както аз искам. — Усмихна се отново. — Ще се омъжиш ли за мен?

— Не знам. — Тя се засмя. В продължение на няколко секунди вниманието й бе фокусирано върху вратовръзката, преди отново да срещне погледа му. — Мога да се изкуша да кажа не, само за да те накарам да ме завържеш за леглото. Звучи забавно и извратено.

— Джеси — измърка той.

— Да.

— Да, защото те повиках или да, защото ще се омъжиш за мен?

— Все още си мисля за онова, което ще направиш, когато ме имаш гола и завързана за леглото. — Прехапа устни, хвърляйки му закачлив поглед. — Дай ми минутка.

Той пусна вратовръзката в скута си и запали двигателя на джипа.

— Ще се разберем у дома.

— Това, че ще съм твоя половинка, не означаваше ли, че мога да запазя сегашната си къща? — Джеси се засмя отново. — Нали я беше построил за онази, която ще ти бъде съпруга? Това означава, че е моя и ще мога още да живея в нея.

— Бях я построил за половинка от Новите видове. — Джъстис поклати глава. — Ще живееш с мен и ще спиш в леглото ми всяка вечер, иначе ще изгоря тази къща.

— Но тя е толкова хубава.

— Сигурно ще ти стане крайно неприятно, ако я видиш унищожена. — Той се обърна към нея и й се ухили. — Затова не забравяй, че ако някога си помислиш да напуснеш леглото ми, именно това ще се случи.

— Ще се омъжа за теб.

— Не бях притеснен. Сериозно го мислех, когато ти заявих, че ще те държа завързана за леглото ми, докато не си промениш мнението. Споменах ти, че това не подлежи на обсъждане.

Брийз приближи бавно до масата, погледна към четиримата мъже, които седяха до нея и скръсти ръце зад гърба си. Изчака, докато получи пълното им внимание, и проговори:

— Благодаря ви — каза тихо, от сърце.

— Спомена, че той се интересува от нея — изръмжа Браун. — Не ми обясни, че е обсебен до такава степен, че чак да подивее. За малко да ми откъсне главата, когато му казах, че искам да я притежавам.

— Не можеше да не преобърне масата и да не иска да ти откъсне главата, след като ти току-що му бе заявил, че се готвиш да претендираш за нея. Брийз ни помоли да го накараме да ревнува, за да признае чувствата си пред жената. А ти го предизвика и го докара до желание да те убие.

— Хареса ми онази част, в която искаше да я заведеш в дома си, да се чифтосаш с нея и да я чукаш, докато започне да крещи — засмя се Сийдър. — За разлика от Джъстис, аз се забавлявах.

— Да — отвърна със смях и Джейдид. — Нека не забравяме, класическата реплика, която най-накрая успя да разруши едва сдържания му самоконтрол. Какво каза, Браун? Ще я напълниш с твоето семе и ще го оставиш да покълне? Това имаше добър ефект.

Брийз протегна ръка и стисна широкото рамо на Браун.

— Казал си му всичко това?

— О, за малко да изгубя главата си. — Той отпи от сока. — Като член на Съвета, винаги съм насреща за теб, когато имаш нужда от услуга. Следващия път обаче ме предупреди, че някой ще изпита желание да ме убие. Очаквах гняв, но той искрено копнееше да ме разкъса на парчета. Другия път, когато ти трябва услуга, искам аз да съм Видът, който би излъгал заради теб, като се обади по телефона, представяйки се за секретар на Джъстис.