— В действителност, не искам да го разстройвам — въздъхна младата жена.

— Нашите мъже не се разстройват. Те се ядосват, избухват, но после бързо им минава. Начинът да си отмъстиш на един от мъжете ни е, като го вбесиш тогава, когато не може да отвърне на удара. Така, той ще се научи и ще помни.

— Искаш да кажеш, че той не може да отвърне на удара довечера? А какво ще кажеш за утре? Секретарката му заяви, че ще се върне на сутринта.

— Тази нощ ще спиш в женското общежитие. Аз не съм глупава. Помислила съм затова. Организираме купон с преспиване в библиотеката на общежитието и ти си поканена. Това ще продължи няколко дена. Вече съм опаковала пижамата ти в една чанта. Когато се върнеш след време у дома, той вече ще се е охладил и ще си е научил урока.

Джеси прехапа долната си устна, обмисляйки предложението.

— Сигурна ли си? — Трябваше да признае, че е много изкушаващо. Джъстис щеше да избухне от гняв, когато му се обадят, че тя е на партито и не се е подчинила на заповедите му. Заслужаваше да му причини малко мъка.

— Не се тревожи за Джъстис — усмихна се Брийз. — Обещавам ти, че по един или друг начин ще се успокои, докато се срещнете. Нашите мъже не остават ядосани задълго. Да вървим. Не искам да закъснявам. — Хвана я за ръката и я дръпна. — Аз ще карам.

Брийз паркира на улицата до бара.

— Партито ще бъде в бара?

— Това е мястото, където се провеждат всичките ни социални събирания.

— Какъв е поводът? Забравих да попитам.

— Просто го правим от време на време. Харесва ни да бъдем един с друг и да се смесваме с хората. Това е едно от нещата, които Ели измисли, за да спомогне за намаляване пропастта между нашите разновидности и то действа много добре. Последната година направихме две подобни партита. На тях е весело и те се харесват, както от човешките същества, които са свързани с нас, така и на нашите хора. — Тя се поколеба. — Изненадана съм, че не си присъствала на нито едно от тях. Работила си с човешката група със специално предназначение, и те са поканени.

— Моят шеф никога не ми е казвал. Тим ми е нещо като бавачка.

— Какво означава това?

— Защитава ме и се отнася с мен, сякаш съм му дъщеря. Вероятно не ме е поканил, защото е сметнал, че мъжете веднага ще ми се нахвърлят.

— О! Това е напълно логично. — Брийз бързо се отправи към вратата. — Побързай! Някои Видове идват от Резервата, специално за да присъстват. Те не разполагат с толкова огромна сграда там, за да организират подобно събиране. Имаме достатъчно спални общежития и винаги можем да поберем повече хора. Могат да останат за няколко дни. Някои от мъжете и жените, за чието спасяване си помогнала в Колорадо, ще бъдат тук. Искахме да споделят радостта от свободата си с нас.

Думите за освободените Видове от съоръженията за тестване в Колорадо малко я изплашиха, щом си спомни как я нападнаха, но реши, че ще се оправи. Там щеше да има и други хора, което означаваше, че те са подготвени да се справят с тях. Брийз й махна да влизат вътре.

Музиката се носеше гръмко през голямата площ и много мигащи светлини осветяваха дансинга. Мястото беше препълнено с народ — жените носеха хубави рокли, а мъжете бяха с костюми или елегантни панталони и ризи.

— Съветът също е тук. Ще те запозная с тях по-късно. — Брийз трябваше да крещи, за да надвика шумотевицата. — Те са приятелски настроени.

Джеси никога не бе срещала четирите члена на Съвета. Всеки един от тях бе дошъл от различна лаборатория за тестване и представляваше Видовете, освободени от нея. Джеси предположи, че скоро ще има пети член на Съвета от новооткритото съоръжение в Колорадо, ако вече не го бяха направили.

Брийз стисна ръката на спътничката си.

— Ела! Хайде да танцуваме!

Джеси забеляза Трей, старият лидер на екипа и някои от членовете на работната група, седнали на бара.

— Почакай! Виждам някои приятели. Искаш ли да те запозная с момчетата, с които работех?

— Не сега. — Брийз отново я дръпна към себе си.

— Хайде да танцуваме! Ще им кажеш здравей по-късно, когато ожаднеем и поискаме по едно питие. Тогава ще седнем и ще поговорим.

Джеси бе сигурна, че не иска да пие след ужасния си махмурлук. Екипът щеше да бъде тук часове наред, нощта бе пред тях, а и партито току-що бе започнало. Не че имаше някакъв избор, тъй като хватката на приятелката й се стегна и Брийз я повлече към танцовата площадка сред море от движещи се тела.

Джеси беше дребна, но тя видя и няколко други дребни жени на дансинга. Тайни и Бюти танцуваха заедно. Усмихната, Бюти стоеше изправена и наблюдаваше как играят останалите, а Тайни танцуваше около нея. Джеси се засмя, доволна да види, че върху лицето на другата жена не бе изписан страх, докато се намираше в средата на такава голяма тълпа от хора.

Докато играеше с тяхната група, Джеси забеляза няколко неща за Видовете. Те танцуваха, но не по двойки както останалите, а просто групово всички заедно. Тя се отпусна напълно и се отдаде на музиката. Брийз се наклони към нея.

— Научи ме на нещо секси.

— Като например? — Джеси спря да се полюшва в ритъм.

— На онова нещо, което правеше, докато танцуваше с Флейм снощи. — Брийз се обърна, протегна ръце и размърда ханша си. — Това движение.

Джеси повдигна ръце и й го показа. После направи завъртане, поклащайки бедрата си, нещо, което бе научила в един курс по ориенталски танци преди години. Брийз имитира движенията й, същото направиха и няколко други жени наблизо. Тя им показа онова, което знаеше, щастлива да ги научи. Брийз се приближи.

— Направи това. — Брийз й показа някои стъпки.

Джеси беше във вихъра си. Тя танцуваше с мъж след мъж, които се сменяха с всяка следваща песен. Поредната мелодия се смени и друг кавалер я хвана изотзад за талията. Джеси се завъртя отдалечавайки се от Новия вид, с когото току-що бе танцувала, за да попадне в ръцете на следващия, благодарна, че не си е вкъщи, мислейки за Джъстис. Излизането й изглеждаше идеалното решение, за да преодолее мъжа, когото обичаше.

На Джъстис не му беше до парти, но трябваше да присъства. Кит бе поискала да го придружи, но й отказа. Снощи, когато я бе извел на вечеря, му беше намекнала, че може да я счита за негова половинка. И му даде да разбере, че най-малкото може да сподели секс с нея и той съжали, че бе приел да излязат. Беше го направил, защото си мислеше, че ако вечерта бъде с някой, с когото може да си поговори, това ще го отвлече от натрапчивите мисли за Джеси. А и като го видеха, че е щастлив, това щеше да разсее безпокойството на всеки. Вместо да му бъде приятел, Кит се бе опитала да го съблазни.

Четиримата членове на Съвета седяха на една маса с него и той ги изучаваше. Те искаха по-голям контрол, а от него да остави в ръцете им част от задълженията си. С готовност се бе съгласил на тазсутрешната среща, за да обсъдят въпроса и с нетърпение очакваше да им предаде някои от отговорностите си. Това щеше да му е полезно — би си позволил да работи по-малко часове, а те щяха да почувстват, че правят много повече за своя вид.

Мислите му отново се понесоха към Джеси. Снощи почти не спа. В редките моменти, когато се унасяше, го спохождаше сън — тя, под него, в леглото му. Събуждането му сам, с мощна ерекция, ни най-малко не направи сутринта му приятна. Беше се изкъпал и отишъл в офиса си, само за да започне спор с Майлс.

Майлс беше довел жената, която боядисваше косата на Джъстис и досадната си помощничка Тоня, която бе нападнала Джъстис преди. Тя беше агресивна жена и опитваше да примами мъже от Видовете в леглото си. Винаги се чувстваше преследван, когато трябваше да се разправя с нея. Той съжаляваше глупака, който щеше да я вземе. Тя имаше безчувствено сърце, студени очи и планираше действията си, сякаш всичко бе игра.

— Какво предизвика този гневен израз на лицето ти? — Дълбокият глас принадлежеше на Джейдид.