— Обсъдихме този въпрос и ти знаеш, че е за защита…

— Глупости! — Не го остави да довърши. — Да, аз разбирам защо сме длъжни да крием нашите отношения, но смятах, че след като се сближим, осъзнаването на обстоятелството, че връзката ни е дългосрочна, ще промени нещата. Това никога няма да стане, тъй като ти ще ме зарежеш, щом решиш да си вземеш половинка. Би ли бил с някоя, заради която ще откажат да те приемат в обществото? Какво ще кажеш за това? Би ли искал да бъдеш с жена, която ти заявява, че ще те захвърли като непотребна вещ, когато намери мъж, когото ще приеме насериозно, и ти стане ясно, че ти никога няма да бъдеш този човек, защото тя ще се срамува, че е с теб? Е, аз не искам. Махай се сега!

Младата жена се обърна, заобиколи го и излезе от трапезарията.

— Джеси! Чакай! Аз не се срамувам от теб!

— Точно така — изсумтя, когато се обърна с лице към него. — Ето защо не мога да спя в леглото ти, по дяволите, нито дори да дойда в дома ти. Някой би могъл да разбере, че си с мен. Нима не каза това?

— Не исках да прозвучи грубо — изръмжа той. — Договорихме се да запазим връзката си в тайна. Ти каза…

— Не ми пука какво съм казала. Не знаех, че планираш да ме използваш и после да ме захвърлиш, независимо от чувствата, които споделяме. Това е резултатът. Ти не искаш никой да разбере, че великият лидер на НСО предпочита да се въргаля в леглото с човешка жена, но само една жена от Видовете може да му бъде съпруга. — Изгледа го свирепо. — Махай се и не се връщай! Няма да участвам повече в това, Джъстис!

Когато влезе в спалнята, той я последва. Тя се обърна и го видя, че приближава, затова се опита да затръшне вратата под носа му. Ръката му се стрелна напред и удари с отворена длан дървената повърхност, за да предотврати затварянето й. Бутна я рязко и я отвори.

— Не се срамувам от теб, Джеси! Това е само защото аз съм лицето на Новите видове. Какво ще кажат хората, ако разберат, че съм предпочел човешка жена. Рискувам адски много, като съм с теб, защото те желая толкова силно. Аз дори не те познавах, когато изготвях плановете за къщата. Не можеш да ме държиш отговорен затова. Настаних те тук, за да имаме възможност да бъдем заедно.

— Ти каза, че се надяваш, тя да няма проблеми да живее толкова близо до теб. НАДЯВАШ СЕ! Не надявах се. НАДЯВАМ СЕ! Сегашно време, вместо минало. Забелязах това. Сега се махай и иди да си намериш жена от Новите видове, която да ти подхожда! Някоя, за която ще искаш всички да узнаят. Разкарай се!

— Дявол да го вземе, Джеси! — изръмжа Джъстис. — Пропускаш най-важното. Аз рискувам адски много да бъда тук!

— Голяма работа! Не е риск, когато знаеш, че шансът някой да разбере, е минимален. Именно затова ме настани да живея в съседство. Можеш просто да прескочиш задната ограда така, както го направи онази нощ, когато хората ти се появиха на вратата. Точно така постъпи, нали? Просто прескочи стената и най-вероятно си се показал на собствената си врата, когато са дошли да те проверят как си. Не мога да продължавам по този начин и най-важното — не искам — освен ако не си готов да обявиш пред всички, че сме заедно. В противен случай, не желая да бъда с теб отново. Докажи ми, че представлявам много повече, отколкото някоя, с която спиш, докато изчакваш да дойде времето да си вземеш съпруга.

— Не мога да обявя публично връзката ни, Джеси. Дори и заради теб. — Погледът му помръкна, гняв стегна чертите му и меко ръмжене излезе през разтворените му устни. — Аз имам една цяла раса от хора, които гледат към мен и разчитат да се грижа за тях. Трябва да направя онова, което е най-добро за тях и като дам на фанатиците повод да се прицелват в нас, няма да им помогна ни най-малко. Когато разберат, че някой от нас е с човешка жена, онези маниаци изпитват истинска омраза. Ще бъдеш в опасност. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да бъдеш подложена на тормоз в най-добрия случай, или убита в най-лошия. Помисли за баща си, също.

— Махай се!

— Ще поговорим още за това — поклати глава Джъстис. — Трябва да разбереш причината.

Преброи до десет, но това почти не я успокои.

— Имам нужда от едно питие.

— Нека първо поговорим. Искам да разрешим този проблем. Ти означаваш много за мен, Джеси.

— Трябва ли да приема, че е достатъчно, за да позволиш на хората си да разберат, че сме заедно? Интересувам ли те достатъчно, за да рискуваш да получаваш гневни писма заради връзката ни?

— Ти действително означаваш много за мен, но просто не мога да направя това. Мислил съм често по въпроса и няма начин да дам да се разбере, че сме двойка. Ти ще бъдеш в опасност и това ще предизвика прекалено много проблеми. Щастливи сме и така. Никой не трябва да узнае, че споделяме едно легло през нощта. Нямам никакви планове да си вземам половинка в скоро време. Твърде много се задълбочаваш в онова, което казах.

Болката в сърцето на Джеси стана по-силна. Той никога нямаше да признае връзката им, и това че не смяташе скоро да се жени за друга, не облекчи мъката й, че тя никога няма да бъде онази, с която е планирал своето бъдеще.

— Жадна съм. Искаш ли сода?

— Не. — Беше ядосан.

— Аз ще си взема една.

Заобиколи го и веднага щом стигна до коридора, хукна към хола презглава. Джъстис прокле високо, осъзнавайки, че е решила да избяга. Едва бе стигнала до входната врата, когато я сграбчи за ръката. Свободната й длан натисна бутона на охранителната система и алармата отвън запищя. Очите й срещнаха смаяния му облещен поглед.

— Защо го направи?

Тя вдигна брадичка.

— По-добре си взимай нещата и бягай, Джъстис! Готова съм да ги пусна вътре и те ще те открият гол тук, ако не си тръгнеш. Тогава се опитай да обясниш това на твоите офицери.

От гърлото му се изтръгна ръмжене. Той я пусна и грабна куфарчето и сакото си. Спомни си за обувките и вратовръзката, грабна и тях, преди да избяга през отворената плъзгаща се врата. Джеси се спусна след него и я заключи. Провери прозорците, за да се увери, че също са заключени, когато на входа се позвъни.

Джеси грабна шишенцето парфюм, скрито в саксията до вратата, и напръска обилно наоколо. Закашля се и направи гримаса от силния аромат на цветя. Скри флакончето отново и рязко отвори вратата. На прага стояха двама офицери, стиснали пушки. От тежкото им дишане бе очевидно, че са тичали бързо до дома й.

— Много съжалявам! Без да искам го натиснах и не знам как да го изключа.

Единият от охраната на Видовете се намръщи. Той вдиша и кихайки отскочи назад.

— Как така без да искате го включихте? — Посегна навътре, натисна бутона и алармата замълча.

— Излязох навън да взема нещо, което бях забравила в голф количката. Когато се върнах, вместо ключа на лампата, натиснах него. Наистина съжалявам. — Почувства се виновна, че го е използвала, за да принуди Джъстис да напусне, но се боеше, че той би могъл да я убеди да му даде още един шанс. Тя заслужаваше повече, отколкото да му бъде временна партньорка в леглото. — Това няма да се повтори.

— Сигурна ли сте, че всичко е наред?

— Да. Много се извинявам за предизвиканото безпокойство.

Охранителят се поколеба.

— Да се надяваме, че няма да го използвате толкова често? — Направи гримаса. — Каква е тази миризма?

— Свещи — излъга тя. — Не ви ли харесват?

Той кихна отново и се извърна.

— Мисля, че сме алергични. Моля ви, намерете нещо друго, което да използвате, ако искате да ароматизирате въздуха във вашия дом.

— Ще го направя. Благодаря! Съжалявам, че натиснах грешния бутон и ви накарах да кихате от моите свещи. — Младата жена затвори и заключи вратата.

Пет минути по-късно, чу почукване по плъзгащата се стъклена врата и влезе в хола. Джъстис бе облякъл дънки и потник. Той мълчаливо стоеше от другата страна на стъклото и посочи към ключалката. Джеси поклати глава и изключи осветлението в стаята; не желаеше да разискват повече отношенията си. После влезе в спалнята.