— Веднага щом се разбере, че се срещаме, вестта ще накара враждебно настроените групи отново да изпаднат в ярост за това че сме животни и колко погрешно е, че ни е позволено да живеем. Религиозните фанатици ще започнат пак да крещят за греховете на животните, които правят секс с хората. — Лека усмивка изви устните му. — Почувствах се греховно, но беше толкова чудесно, че получаваш точка.

— Да. — Тя се засмя. — Хубавото в случая е, че болшинството от хората смятат, че тези групи са пълни с идиоти и не се вслушват в тях.

— Те тероризират портите, отправят смъртни заплахи, а аз имам и други неща, за които също трябва да мисля. — Настроението му се помрачи. — Ще те вземат на прицел. Научихме това от първа ръка. Преследват не само нас, но и жените, които са с нас. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да си в опасност.

— Бива ме да се грижа за себе си, а и по една случайност, сега живея и работя тук. Нямам реални причини да се притеснявам за това. — Прокара ръце по раменете му, за да премахне с масаж събралото се там напрежение, после сви собствените си рамене. — Мразя да обикалям по магазините, затова съм уверена, че няма да ми липсват търговските центрове, а и мога да си купя всичко, което си пожелая от Интернет. Кое е следващото? — Джъстис се поколеба, вниманието му се прехвърли към косата й, разстлана върху леглото. Младата жена знаеше, че той избягва нещо, затова се размърда под него, за да привлече погледа му. И щом очите им се срещнаха, тя изви вежди. — Какво друго? Отговори ми, дявол да го вземе! Можеш да бъдеш напълно откровен с мен. Просто го кажи!

— Баща ти.

Двете думи й подействаха като студен душ.

— Точно така. Татко. Да, това може да е проблем.

— Сенаторът може да оттегли подкрепата си за нашата кауза и да откаже да представлява Новите видове във Вашингтон. Ние разчитаме на него, а той може да направи проблем, когато разбере за нас. Ще стане отвратителна каша. Това може да навреди на моя народ.

— Татко ще приеме добре връзката ни. Изобщо не се притеснявам за това. Все пак е публична личност, господин Репутация, и е възможно да има неприятности в работата си, ако дъщеря му — аз — е с теб. Някои могат да настояват той да подаде оставка, като се има предвид, че е твърде емоционално обвързан. — Тя прехапа долната си устна.

— Ще приеме ли да бъдеш с мен?

Джеси се отпусна.

— Баща ми ще бъде във възторг, докато аз съм щастлива. Повярвай ми. Притеснена съм повече за работата му, отколкото за нещо друго. Да представлява Новите видове се превърна за него в лю… — спря незабавно, тъй като щеше да каже „любим проект“4, а това вероятно не беше най-добрата дума, която можеше да използва, защото щеше да обиди Джъстис. — Страстта в живота му — поправи се тя.

Джъстис въздъхна.

— Точно така. Връзката ни може да причини много неприятности на всички и…

— И какво?

— Не сме сигурни до какво ще доведе това.

— Точно така — съгласи се тя. — Ние почти не се познаваме.

— Ето защо исках да избегна срещите с теб — призна той. — Наистина, трябва сериозно да помислим за това, Джеси.

— Аз искам да бъда с теб и ти също искаш да бъдеш с мен. Греша ли?

— Не.

— Добре — въздъхна тя. — Тогава има само две разумни неща, които можем да сторим. Едното е да спрем да се виждаме, което ние не искаме да правим, а другото е, да не споменаваме пред никого за нас, докато не сме сигурни, че има нещо, което да им кажем.

— Няма ли да се почувстваш наранена, ако продължим тайно нашата връзка? — Вгледа се в нея. — Аз не се срамувам да бъда с теб. Ти ме обвини, но това не е вярно.

— Най-умното точно сега е, ако запазим нещата между нас в тайна, нали? Мисля и двамата сме съгласни, че така е най-добре, като се има предвид всичко, което е заложено на карта. Наистина нямам желание да създавам неприятности на баща ми или да предизвиквам онези безумци пред портите. Горките ти офицери получиха толкова много тормоз от тях. Не бих искала да добавям още.

— Не вярвам в лъжите. — Той се намръщи.

— Не те карам да вярваш. — Младата жена се усмихна. — Поне това казваше баща ми, но той е в политиката. Просто се дръж така, все едно си имаш работа с пресата. Трябва да си се научил как да се справяш с репортерите. Докато двамата сме напълно честни един с друг, това е всичко, което би трябвало да има значение. — Тя обгърна с длани лицето му. — Е, как ти се струва това, Джъстис? Искаш ли да се срещаме тайно? Ще изключим срещите навън, защото това би означавало, че ще ни видят заедно. — Засмя се. — Така или иначе не си падам по излизането на вечеря или на кино. Обичам тихите вечери у дома.

— Ти си съвършена!

— О, иска ми се да е вярно! Ще останеш тази нощ, нали? Още не съм успяла да спя с теб, а и казват, че третият път бил прелестен.

— Опитай се да ме измъкнеш от леглото си. — Притисна долната част на тялото си към нейното, за да я прикове здраво под себе си.

— Твърде съм уморена и нямам причина да се движа, тъй като ми харесва точно къде се намирам. Миналата нощ почти не спах, знам, че сега е рано, но съм уморена.

— Аз също не спах. Исках да се върна, но не знаех дали ще ме приемеш обратно, след като избягах, за да не ме открият при теб. Съжалявам за това. Не искам да те наранявам, но трябва да мисля за моите хора, а всичко, което правя се отразява върху тях. Никога не съм се чувствал така раздвоен.

— Разбирам те повече, отколкото можеш да си представиш. Баща ми много страдаше, когато аз или брат ми се проваляхме в нещо, докато растяхме. Всичко, което правим се отразява върху него. Ти представляваш Новите видове пред света. Имаш много общо с него, само не и в ужасното „аз правя секс с някой, когото баща ми харесва“.

Джъстис се засмя, тялото му се разтърси върху нейното.

— Ти ме направи щастлив, Джеси. Толкова се радвам, че се появи в живота ми. Ти си лъч слънчева светлина в мрачната пустота, в която се бе превърнал той.

— А ти просто разклати моя свят и таблата на леглото ми.

Смехът му отиваше, реши младата жена, възхищавайки се на красивите му черти. Беше доволна, че не се опитва да отрече, че между тях има нещо повече. Чак сега разбра защо не желаеше да се виждат. Всяка причина, която бе споменал, бе валидна и за двамата. Тя се бе посветила на защитата и намирането на Новите видове, а не да им причинява повече мъка. По-добре беше да запазят отношенията си в тайна. Така щяха да избегнат проблемите, нямаше смисъл да разбъркват гнездото на стършелите, докато не бяха сигурни накъде ще ги отведе връзката им.

— Поне не включихме алармите тази вечер. — Той бавно се отдръпна от тялото й и се претърколи на една страна, разтвори ръце и мълчаливо я прикани да дойде по-близо.

Джеси не се поколеба и се притисна в топлата му прегръдка. Почувства се невероятно така — прикътана в обятията му — и чувството да бъде там, където принадлежи, към когото принадлежи, я прониза отново. Не си позволи да се побърка от мисли, тъй като бе твърде уморена, за да се тревожи за евентуални бъдещи неприятности. Този мъж си заслужаваше риска.

— Заспивай, Джеси — прошепна той, целувайки я по главата. — Аз съм тук и няма да си тръгна.

— Много ми е хубаво — призна тя. — Трябва да спиш тук всяка нощ.

Сърцето на Джъстис се сви от деликатната й покана ежедневно да споделя леглото й. И той го искаше. Завладя го мигновен и силен копнеж да направи точно това. Идеята тази жена да му принадлежи събуди в него емоции, които никога преди не бе познавал. Затвори очи, вдиша аромата й и ръцете му се стегнаха около нея.

Това трябва да е щастието, което изпитват Фюри, Слейд и Валиант, когато държат в прегръдките си своите половинки. Идеята да задържи Джеси за себе си, в леглото си, да се ангажира с нея по всякакъв начин, не предизвика страх в душата му. Това го накара да се почувства уязвим, а членът му се втвърди в отговор на желанието му да предяви претенции над нея.