Джеси не бе сигурна, че иска да знае отговора, но все пак зададе въпроса.

— Какво би следвало да знам?

— Никога не карай мъж да ти се подчинява. Те са доминантни, ще се разгневят и ще станат опасни, ако го направиш. За тях това ще бъде предизвикателство. Поставяш под въпрос техните способности. Мъжете винаги се контролират, когато правят секс. Не бива да се бориш по време на полов акт, ако Флейм те хване със зъбите си. Това означава, че той губи контрол и трябва да те държи здраво, за да не мърдаш.

— Лошо ли е да изгуби контрол?

— Да! — Брийз рязко прокара погледа по тялото на приятелката си. — Той ще те разбие. Нашите мъже са силни и представата ни за любовна игра би била груба борба за вас.

— Добре. — Джеси отново беше изумена.

— Никога не се взирай в очите на ядосан мъж, това също е предизвикателство. Сведи поглед и задръж така, дай му време да успокои гнева си. Освен това не му позволявай да правите секс, когато е прекалено възбуден, защото може да стане агресивен, за да отговори на нуждите си. Трябва да кажеш не, ако Флейм има желание да те ухапе и да ти пусне кръв по време на секс. Това ще му позволи да почувства, че те притежава. Никога не пожелавай да бъдеш с един от нашите мъже, освен ако не си готова да останеш с него завинаги.

— Мисля, че схванах. Благодаря. Моля те, забрави за Флейм, става ли? Нямам намерение да спя с него. Просто съм любопитна.

— Разбира се. — Брийз се ухили.

Другата жена не й повярва, но Джеси не обърна внимание на думите й, докато се изправяше на крака.

— Денят ми беше дълъг, отивам си вкъщи. Ще проверя първо Бюти, за да съм сигурна, че всичко е наред. Радвам се, че си тук и че ще имаме повече време да се видим.

— И аз ще мина да я поздравя и ще се грижа за нея, докато те няма. Можеш спокойно да отидеш и да си починеш. Ще дойдеш ли утре пак?

— Да.

Джеси напусна общежитието, прехвърляйки през ум всичко, което бе научила. Според съветите на Брийз, какво не трябва да се прави в леглото с мъжете Нови видове, тя вече се беше издънила.

Бе помолила Джъстис да бъде върху него, с което го бе предизвикала. Реакцията му беше близо до това да излезе от спалнята и да сложи край на срещата им. Брийз й каза, че те никога няма да позволят на жената да доминира в леглото, но той се бе съгласил тя да е отгоре. И сега Джеси нямаше представа как да тълкува това изключение. Може би той не беше като повечето Видове, тъй като му се налагаше ежедневно да общува с толкова много човешки същества — с хората, които работеха в Хоумленд, с медиите, с баща й и множество други, инвестирали в благосъстоянието на Видовете.

Беше усещала зъбите му върху рамото си, но не знаеше какво означава това. Бе пренебрегнала молбата му да стои мирно, като по този начин неволно го бе провокирала да отстоява господството си. Беше се наместила срещу слабините му, принуждавайки го да я вземе така, както тя желае и той я бе ухапал по рамото достатъчно силно, за да й пусне кръв. И още нещо неприемливо. Разбира се, той не желаеше да я задържи завинаги. Неее! Искаше да сложи край на кратката им връзка, още преди да е имала възможност да започне.

Нищо чудно, че не иска да ме види отново. Джеси изпадна в силна депресия, докато караше голф количката към дома си. По-рано същия ден бе намерила возилото паркирано в алеята пред къщата, с начертана карта как да стигне до женското общежитие. Офицерът, който отговаряше за охраната на портата на жилищната зона, я увери, че е предоставено на нейно разположение. С количката имаше възможност да обиколи Хоумленд, но нямаше къде да отиде, освен в самотния си дом.

На контролно-пропускателния пункт имаше нов пазач, но той не я спря. Само й се усмихна и й махна, докато отваряше вратата, която водеше към жилищния район. Джеси помаха в отговор и паркира в своята алея.

Още не можеше да дойде на себе си, толкова много бе оплескала нещата с Джъстис. Видовете трябва да са оборудвани с наръчник озаглавен „Ръководство за невежи човешки малодушници и петдесет съвета как да избегнете онова, което би обидило Новите видове“.

Тя отключи входната врата. Когато влезе вътре, се зарадва, че мирисът на парфюм най-после е изчезнал. Погледът й се стрелна към саксията с цвете непосредствено вляво и младата жена се усмихна.

Беше скрила там флакона — в случай, че някога пак й се наложеше да прикрива миризмата на Джъстис. Настроението й бързо помръкна, тъй като силно се съмняваше, че той ще се върне.

Бързият душ, преобличането с удобни дрехи и стремежът й да запълни времето си с работа в кухнята, й помогна да държи мислите си далеч от лидера на Видовете. Доставяше й удоволствие да готви — това я отпускаше, а и обичаше да си похапва. Единственият проблем бе, че парчето филе, което бе сложила да се пече на електрическия грил, щеше да й стигне за цяла седмица и да остане за сандвичи. Джеси прехапа устни, наблюдавайки как месото бавно се върти и как сокът капе във ваничката и реши, че утре може да направи сандвичи за жените в общежитието.

Беше изумена от количеството доставена храна и огромните размери на порциите. Разбира се, Новите видове най-вероятно изяждаха от филето по три килограма и половина на едно ядене, но тя със сигурност не би могла.

Отдръпна се от грила, с решението да изпере останалата част от новите дрехи, преди да ги облече и да си вземе една дълга вана, за да убие времето, докато вечерята стане готова.

Струите в джакузито бяха прекрасни, а водата топла. Направи оценка на битието си. Любовният й живот може и да беше във вакуум, но обитаваше едно чудесно място и харесваше новата си работа. На вратата се позвъни и тя подскочи, но после се усмихна. Това трябваше да е Джъстис! Бързо се избърса и облече същите дрехи. Щеше да говори с него, да увери твърдата му глава, че всичко ще е наред и да му каже, че може да се върне при нея, щом нещата се успокоят. На вратата отново звъннаха и тя се втурна от банята.

— Идвам! Почакай!

Джеси завъртя ключа, сърцето й препускаше лудо и тя се усмихна, развълнувана да го види след последната нощ. Но вместо него, на прага й стояха двама едри мъже от Видовете, облечени еднакво — със спортни дънки и тениски. И двамата вторачени в нея с мрачно изражение, което показваше, че не са щастливи да са там.

— Аз съм Найт — проговори този отдясно. — Вашите вещи бяха доставени и ни помолиха да ви ги донесем. Имате ли нещо против, ако разтоварим джипа сега и внесем кашоните вътре? Длъжни сме да ви информираме, че нещата ви бяха претърсени от охраната. Това е стандартна процедура, но не се наложи да се конфискува нищо.

— Добре. Благодаря. Разбира се — съгласи се тя. — Нека да си обуя обувките и ще ви помогна.

Мъжът отляво се намръщи недоволно.

— Не. Вие сте твърде дребна и само ще ни забавите. Просто седнете и не се тревожете. Няма да ви навредим. — Той си пое дъх. — Аз съм Суорд. Вие сте в безопасност.

Стана й смешно от думите му, сякаш той се боеше, че тя може да изпадне в ужас от вида им, но напрежението им я принуди да скрие усмивката си. Наистина изглеждаха нервни от факта, че се налага да контактуват с нея, така че тя сведе поглед. Те бяха Видове и Джеси искаше мъжете да се чувстват спокойни с нея.

Добрите обноски, които бе придобила, допринесоха много за тези цел.

— Благодаря ви. Ще чакам вътре и ще помня, че не съм в опасност. — И тя отстъпи назад.

— Добре. — Найт изсумтя, завъртя се на пети и тръгна надолу по алеята. Другият го последва.

Вдигна поглед, за да наблюдава как взимат кашоните от багажника на джипа и най-накрая си позволи да пусне смеха си на воля. Беше много сладко как те приемаха, че ще бъде ужасена от тях и как искаха да я уверят, че не са тук, за да я убият. Отново се засмя и обърна поглед към дневната, търсейки място, където биха могли да подредят кутиите.

— Можете да ги оставите ей там. — Тя посочи въздържано. — Благодаря ви. Съжалявам, че са толкова много. Не осъзнавах, че съм натрупала прекалено много неща. — Една идея проблесна в съзнанието й, когато единият от тях подуши въздуха и вниманието му се насочи към отворената арка на кухнята. И двамата продължиха да го правят, докато пренасяха кашоните. Младата жена вдиша дразнещия аромат на месото и осъзна, че те може би са гладни. Реши да опита да се сприятели. Иначе щеше да седи цяла вечер в жилището си, да мисли за Джъстис и как да се справи с проблемите, които имаха. Най-накрая момчетата внесоха и последните две кутии.