И двамата дишаха тежко от преживяния оргазъм, ръката му освободи бедрото й и пръстите му започнаха да го масажират. Джеси искаше да се засмее, но не можеше да събере сили за това. Точно този Джъстис искаше да види. Слухът на едното й ухо, никога нямаше да бъде като на другото, но си струваше.

Тя се усмихна.

Горещият му влажен език облиза рамото й, тя отвори очи и се загледа в тъмната стая. Той беше толкова сладък. Първо леко бе разтрил възпаленото място, където я бе стискал, сега успокояваше с устни плътта й, където я бе държал със зъби. Беше малко странно, но не неприятно. Би могла да свикне с това.

— Това беше най-добрият секс за всички времена — промърмори Джеси. — Харесва ми да ме ближеш, но ако искаш да знаеш местата, където повече бих се радвала да бъде езикът ти, просто ми кажи.

Той спря да облизва кожата й, дишането му забави ритъма си.

— Почиствам раната ти. По дяволите, Джеси, точно заради това не можем да бъдем заедно! Наистина беше най-добрият секс изобщо, но аз те нараних.

— Каква рана? — Тя обърна глава, но не забеляза нищо.

— Захапах рамото ти. — Гласът му звучеше тъжно. — Съжалявам, бебчо. Боли ли те?

— Не. Не е толкова лошо. Не се притеснявай. — Можеше да живее с малко любовни ухапвания.

Би ги харесала.

Той се напрегна.

— Това не те ли притеснява? Аз те ухапах, дявол да го вземе! Пуснах ти кръв.

Силна аларма прозвуча в далечината и Джъстис прокле.

— Всичко е наред — прошепна тя, малко изненадана, че кърви, но не я болеше. — Вероятно е алармата на някоя кола.

— Не е. — Той извади все още твърдия си пенис от тялото й, обърна я по корем и толкова бързо издърпа ръката си изпод главата й, че тя ахна. Матракът се повдигна, когато тежестта му освободи леглото. — Чули са ни чак при вътрешната порта.

Светлината я заслепи, когато той включи лампата на нощното шкафче. Изчака зрението й да се адаптира. Можеше само да го наблюдава как дръпна боксерките нагоре по бедрата си, наведе си и грабна в ръка вещите си.

— Тичай бързо в банята, иначе ще ме помиришат върху теб. — От цялото му същество се излъчваше гняв.

— Не ми пука, ако някой разбере. — Джеси се изправи и седна в леглото.

— Но мен ме е грижа. Не ги пускай да влизат в стаята, когато застанат пред вратата, защото ще подушат миризмата ми и в помещението. Щом започнат да задават въпроси им отговори, че си била под душа и не си чула нищо. Мърдай, дявол да го вземе! Имаш около три минути, може и по-малко, преди да пристигнат. Те имат мастер ключове за всеки дом и ако не им отвориш вратата, ще си отключат сами.

Той отиде до прозореца и рязко го отвори. Джеси го гледаше изумено как избута с лакът мрежата, за да я отстрани от пътя си и прескочи през перваза. След това протегна ръка вътре, затвори прозореца и хлопна мрежата обратно на мястото й толкова силно, че стъклото издрънча. Мъжът отстъпи от прозореца и изчезна в мрака. Тогава умът й включи на скорост.

— По дяволите — изсъска Джеси и почти падна от леглото в бързината да се втурне в банята. Опитваше се с всички сили да не се чувства наранена.

О, това боли, така че не се тормози да го отричаш! Стана й ясно, че той не искаше някой да узнае за тях. Дали не се смущаваше от нея? Включи лампата и се вмъкна в душ кабината. Без да си прави труда да нагласи температурата, пристъпи под силната струя ледена вода.

— Кучи син — изсъска отново, грабна бутилката с шампоан за тяло, изсипа почти половината от нея и започна яростно да го втрива в кожата си. — Мъже! Направо не мога да повярвам! Какъв задник!

Спря, чудейки се, защо прави онова, което бе поискал. Той може и да имаше проблеми с хората, когато узнаеха, че двамата са спали заедно, но тя нямаше. Студената вода рукна надолу по тялото й, тя потръпна и отново изруга.

Някакво парене я накара да трепне. Изви глава, за да потърси източника. Очевидни червени белези от ухапване се смесваха с водата. Видя дупчиците от зъбите му и кървавото очертание на захапката му. Подложи рамото си под душа, отми шампоана, който я дразнеше и паренето спря.

Може би затова той не искаше някой да узнае, че двамата бяха спали. Джъстис Норт, могъщото лице на Новите видове, бе изгубил самообладание и бе забил зъбите си в човешко същество. Медиите щяха да подемат една толкова голяма история, с някакъв гаден, засукан сценарий, по начина, по който обикновено действаха, и тогава адът щеше да се отвори.

— По дяволите! — Спря водата, излезе от душ кабината и грабна една кърпа, за да се изсуши, колкото може по-бързо.

Вниманието й привлече опаковка парфюм, която бе извадила от чантата си и поставила на плота. Никога не използваше парфюм, баща й бе й взел този, докато плащаха новите й дрехи. Може би, все пак не беше толкова безполезен, колкото си мислеше. Новите видове мразеха изкуствените миризми, затова щеше да прикрие с него аромата на Джъстис. Пусна кърпата, грабна кутийката и, докато нахлуваше в спалнята, я разкъса.

Задави се леко, когато напръска въздуха около себе си с парфюма, миришещ на цветя, затвори очи и влезе цялата в облака. Беше се постарала да запази превръзката суха, а Новите видове имаха изумително обоняние. Можеха да подушат аромата му по косата й, но сега просто щяха да вдъхнат аромата на гардении.

— Гадост! Ако това не прикрие миризмата му, нищо няма да може. — Хвърли флакона на леглото, бързо облече дрехите, които бе свалила по-рано и си спомни, че трябва да вземе шишенцето, щом изтича от стаята, когато в предната част на къщата зазвучаха удари.

Джеси пръска с парфюм, докато препускаше към вратата, после метна флакона на дивана. Размаха бясно ръце, за да разпространи ужасната миризма, приглади късо изрязаната си тениска, за да се увери, че гърдите й не се показват и отключи входната врата.

Пред нея стояха двама офицери от Новите видове и гледаха мрачно. Джеси се въздържа да увеличи, колкото се може повече, разстоянието между тях и себе си. Двамата мъже бяха стиснали пистолетите си, взряха се в нея, преди да огледат стаята зад гърба й и единият от тях пристъпи, за да влезе в къщата. Тя разтвори ръце, хвана се за рамката на вратата и успя да го блокира.

— Какво става? Какво е това, автомобилна аларма ли?

Този, който искаше да влезе вътре, трябваше да отстъпи назад, за да не се докоснат.

— Вие ли крещяхте?

— Не. Бях под душа. Чух врявата, когато спрях водата. Щом това не е автомобилна аларма, да няма пожар?

Двамата мъже се спогледаха, след това се втренчиха в нея. Вторият си пое дълбоко дъх, помириса и направи гримаса. Ръката му се стрелна към лицето, за да запуши носа си и той отстъпи една огромна крачка назад. Другият направи същото. Тя не притежаваше острото им обоняние и въпреки това вонята на гардении почти бе напълнила очите й със сълзи.

— Може ли да претърсим къщата ви?

— Тук няма никой, освен мен. Мислите, че аз съм пищяла? Не, не съм. Може би някоя аларма е повредена и се е включила сама. Или вятърът я е задействал. Стават такива неща.

Те изглежда не знаеха какво да правят, но отстъпиха още назад, най-вероятно не се наслаждаваха на онова, на което миришеше.

— Всичко е наред. Радваме се, че сте в безопасност. Заключете вратата. Ако чуете или видите нещо, натиснете бутона на алармата. — Той посочи към стената.

— Разбира се. Няма проблем. Благодаря!

Джеси затвори вратата и я заключи. Облегна се на дървената й повърхност, отпусна напрегнатото си тяло и затвори очи. Пое си дълбоко дъх, направи гримаса и се отдръпна от вратата. Трябваше да проветри къщата, за да се отърве от вонята и отново да си вземе душ.

Джъстис плуваше поредната обиколка в басейна, когато чу скърцане и спря, стъпвайки на дъното. Той подуши, обърна се и локализира двама офицери по сигурността, приближаващи откъм страничния двор. Те щяха да използват портата там, за да го намерят, вместо да влизат в къщата му.