Той искаше да протегне ръка, да я придърпа в обятията си и да я прегърне. Тя му предлагаше приемане, разбиране и възможност да бъде мъжът, който бе бил някога — преди доброволно да поеме ангажимента да представлява народа си. Обхвана го копнеж, почти граничещ с болка, и в този момент той осъзна какво трябваше да направи. Мъка прониза сърцето му. Но той бе дал обещание, заклел се бе да си върши работата. Твърде много разчитаха на него, за да последва чувствата си.

Истината болеше много. Беше се влюбил в Джеси Дюпре, може би още в момента, в който я бе изтръгнал от ръцете на другия мъж, защитавайки я с тялото си и тя му се бе усмихнала. Джеси вярваше, че за него тя олицетворява безопасността. Но много грешеше. Очарователната червенокоска с нейната бърза усмивка, щедро сърце и гостоприемни обятия, беше най-опасното, но най-красиво изкушение, което някога бе пресичало пътя му.

— Гладен ли си? Вечерял ли си? Мога да ти направя нещо. — Думите й отново пронизаха сърцето му. Тя искаше да го нахрани, притесняваше се, че може да е гладен и искаше да му приготви ядене. Но това също така му напомни, че тя определено не беше от Видовете — техните жени предпочитаха след секс мъжете изцяло да се погрижат за тях. — Ало! Продължаваш да ме зяпаш, без да ми отговориш. — Наведе се по-близо към него. — Уморен ли си? Трябва да те предупредя, че обичам да спя кожа до кожа. Смятам да се увия около теб и да се доближа колкото може повече.

Искаше пак да я грабне, да изгуби контрол и да целува меките й устни. Желанието да я просне по гръб и да прави любов с нея забушува отново във вените му. Юмруците му се свиха, докато се бореше с порива си да се върне отново в божествените й прегръдки. Трябваше да мисли не само за собствения си живот, но и какво щеше да бъде най-добре за нея. Затова изтърси думи, които щяха да я накарат да се отдръпне:

— Моят вид хапе по време на секс и това ще те нарани, защото вие не можете да търпите на болка. Имах желание да забия зъби в кожата ти и да вкуся кръвта ти, Джеси. Нямам намерение да те плаша, но ти искаше честност. Аз наистина съм много силен и ти никога не би имала шанс срещу мен, ако изгубя напълно контрол — бих могъл случайно да ти счупя костите или да не мога да се спра. Аз съм опасен.

— Няма да ме нараниш. — В сините й очи нямаше страх, но тялото й не се отдръпна. — Не съм изпитала болка и не се боя от зъбите ти. Няма да ме ухапеш толкова силно и да пробиеш кожата ми. Отказвам да повярвам, че си в състояние да направиш някое от тези неща. Напълно ще свикнеш след няколко нощи прекарани с мен.

Налагаше се да се махне, да избяга от нея, преди да се предаде на желанието си да бъде егоист. Народът му зависеше от него, трябваше да бъде силен, очакваха го, и той им бе обещал да го направи. Нищо добро нямаше да излезе от това да са заедно с Джеси.

Нейният вид не би разбрал и баща й нямаше повече да поддържа НСО.

Всички ще пострадат.

Негодуванието й към теб ще нарасне, когато към нея се насочат враждебно настроените групи, задето е останала да живее в Хоумленд. Не забравяй какво ти каза Валиант — как най-добрият приятел на Тами е прекъснал връзката им, след като тя отказа да го напусне. Кого ще загуби Джеси? Колко време ще й отнеме, за да те намрази? Затова е по-добре да я откажеш сега, преди някой от вас да пострада повече.

— Никога няма да има друга нощ за нас, повече няма да бъдем заедно. Съжалявам, но не можем да го направим отново.

Шокираният й израз го накара да потръпне.

— Какво? — Изненадата бързо се превърна в гняв, очите й се присвиха, а ноздрите й пламнаха. — Няма начин. Ти си привлечен от мен и аз чувствам същото. Ставаш параноичен.

— Така е най-добре. Харесахме се един друг, но това трябва да приключи.

Най-сетне тя се отдръпна и рухна по задник върху леглото. Вдигна брадичка и се втренчи в него.

— Просто си искал секс за две нощи. Разбрах. Заблудила съм се, като съм си мислела, че между нас има нещо, но очевидно не е така. Сега ми стана ясно.

Джъстис знаеше, че ще я нарани. Тя се опитваше да скрие болката, но изразителните й очи издаваха емоциите й. Погрешно бе приела думите му, че за него всичко е било кратък изблик на похот. Умният човек би й позволил да повярва в това, но неговото сърце имаше други приоритети. Той би предпочел да е честен, отколкото да я остави с чувството, че е отхвърлена.

— Не се доверявам на себе си, когато съм с теб, Джеси. Ти ме плашиш. Аз винаги се контролирам, но тази вечер не успях. Част от мен иска да те притежава във всяко едно отношение. Желая аромата ти и твоята близост. Аз… — Той си пое дълбоко дъх. — Не знам как да го обясня, но, дявол да го вземе, аз изгубих контрол и бих предпочел никога да не те докосна отново, отколкото да рискувам да те нараня.

Погледът й се смекчи, напрегнатите й рамене се отпуснаха.

— Няма да ме нараниш.

— Не мога да знам това, Джеси, нито пък ти.

— Наистина се опитвам да бъда търпелива с теб, но ти започваш да ме подлудяваш. Аз съм голямо момиче, зряла, и ако това е рисковано, то аз съм готова да се справя с последиците. Имам ти доверие и това е най-важното.

— Ти си човек. — Той приветства гнева й, заради мъката, която й причини. — Ето защо никога не се забърквам с някоя човешка жена. — Прокара пръсти през косата си, стисна зъби и опита да съсредоточи мислите си. — Най-добре е да сложим край на това, преди да е започнало.

— Ти наистина си уплашен. — Изведнъж тя се засмя. — От мен. Много смешно! — Погледът й обходи тялото му, преди да се вдигне към очите му. — Казахме, че ще спим заедно и аз държа на това. — Потупа по матрака. — Коя страна предпочиташ?

Джъстис искаше да остане, да я прегърне и да узнае за първи път в живота си какво е да не спиш сам. Жените му не искаха да остават по-дълго отколкото бе необходимо. Той се поколеба между нуждата да напусне и желанието да прекара повече време с Джеси. Желанието надделя. Беше само за една нощ, последната, която някога щяха да споделят и той отказа да се лиши от това удоволствие.

— Ще заключа и ще изгася лампите. Ще побързам.

— Аз ще оправя леглото. — Тя се засмя.

Джъстис излезе, преди да успее да промени решението си. Огледа къщата, заключи, изгаси навсякъде и бодро закрачи обратно към спалнята.

Джеси го проследи с поглед и усмивката й избледня в секундата, щом той напусна полезрението й. Джъстис бе инат, параноик и невероятно сладък. Мотивите, които бе изтъкнал, за да я напусне, преди връзката им да се развие, бяха правилни, но тя не се плашеше от предизвикателства. Бяха си прекарали добре заедно, той й липсваше и непрекъснато нахлуваше в мислите й, откакто се бяха запознали.

Тя слезе от леглото, оправи завивката и отново скочи на високия матрак. Не й бе казал от коя страна ще спи, така че Джеси легна в средата на кревата и се напрегна да чуе стъпките му. Но не трябваше да си прави труда. Джъстис се движеше съвсем тихо, докато се връщаше обратно в спалнята. На устните му бе цъфнала плаха усмивка. Имаше ли някаква представа колко секси изглежда с тази грациозна, плавна походка, гол-голеничък? Тя се съмняваше. Наслаждаваше се на гледката на мускулите и голата кожа, преди мракът да обгърне стаята, след като той щракна ключа на лампата.

Матракът хлътна, щом Джъстис легна в дясната половина. Джеси се обърна и слепешком посегна към него, пръстите й срещнаха голата му плът. Без да се колебае, тя се примъкна по-близо, прехвърли крак върху неговите и се притисна по цялата дължина на тялото му. Той се бе отпуснал по гръб, докато тя лежеше на една страна. Младата жена положи буза върху гърдите му, а под ухото й се чуваха ритмичните удари на неговото сърце. Усмихна се в тъмнината.

— Искам да те държа по друг начин. Имаш ли нещо против? — Дрезгавият му глас прозвуча толкова сладко.

— Разбира се, как ти харесва да спиш?

— Обърни се. Искам да се сгуша до гърба ти.

Не й беше приятно да го пусне от обятията си, но направи каквото я помоли. Едната му ръка се плъзна под главата й, а другата се уви около кръста й. Привлече я плътно към тялото си, докато не заприличаха на две здраво притиснати лъжици.