— Смятам, че не е чак толкова трудно да се доберем до истината — промърморва Ларкин.
— По кой начин?
— По единствено възможния в случая: посредством елиминирането. Мисля, че само трима души са в течение на операцията… Или се лъжа?
— Не, не, не се лъжете — успокоява го червенокосият. — Ние тримата и никой друг.
— Смятам, че вие лично сте вън от съмнение…
— Благодаря за доверието.
— Аз също, мисля, съм вън от съмнение. И това съвсем не е въпрос на доверие, а на елементарна логика. Вие знаете каква печалба ми се полага и едва ли допускате, че съм такъв глупак, та да се лиша от подобна печалба заради интересите на Интерпол.
— Тогава? — позволява си да запита шефът.
— Тогава? — отвръща като ехо Ларкин и вдига рамене, за да покаже, че не смята за нужно да отговаря на тъпи въпроси.
— Е, Питър, какво ще кажете в своя защита? — обръща се Дрейк към мене.
— Нищо — промърморвам.
— Как „нищо“? — учудва се рижият. — Вижте Ларкин как хубаво се оправда. А вие: „Нищо!“
Американецът мълчи невъзмутимо, макар вероятно маймунджилъците на шефа да са му пределно ясни.
— Вие двамата наистина ме поставяте в доста трудно положение — признава след къса пауза червенокосият. — Единият прекалено мълчи. Другият прекалено се оправдава…
— Нямам никакво намерение да се оправдавам — възразява студено американецът.
— И изобщо сте съвсем спокоен — кима Дрейк. — Ето, виждате ли, Питър, какво самочувствие добива човек, когато работи в ЦРУ.
Той захвърля в пепелника угарката от пурата, без да си даде труд да я загаси, вдига се лениво от креслото и произнася с малко по-друг тон:
— Мисля, че е време да свършваме.
И понеже американецът продължава да мълчи, пояснява:
— Да свършваме с вас, Ларкин!
— Не знам дали съм от ЦРУ или от другаде — казва все тъй невъзмутимо Ларкин, като също става. — Но аз имам силни хора зад гърба си, Дрейк. И те са в течение на всичко. Включително и на тая подробност, че в момента се намирам в кабинета ви.
— А, значи разкрихте си най-сетне картите! — възклицава шефът и се разсмива с късия си дрезгав смях. — И значи невинният ми трик все пак влезе в работа! Това ми беше и нужно, нищо повече.
Той поглежда Ларкин с малките си сини очички и прави пренебрежителен жест:
— Сега вече можете да се оттегляте. И най-добре е никога да не ми се мяркате пред очите!
После се приближава до бюрото и аз отгатвам, че е натиснал невидимия звънец. А дори и да не съм отгатнал, ненадейната поява на Боб и Ал достатъчно ясно го доказва.
— Изпратете го — нарежда шефът.
И добавя нещо, което накарва американеца да се стъписа на вратата:
— И не искам кръв тук, в коридора. Предайте го на Марк долу в зимника…
— Чувайте, Дрейк! — произнася тоя път Ларкин с вече не тъй спокоен тон. — Вие точно отгатнахте: аз наистина съм от ЦРУ!
— Знам, знам! — кима сговорчиво рижият. — Но какво да правим, когато всички хора са смъртни, включително и тия от ЦРУ!
Двете горили сграбчват американеца и в тоя момент, забравил леденото си безстрастие, той надава остър вик и опитва да се изтръгне, ала Боб го халосва с юмрук в зъбите, а Ал извива ръката му, додето Дрейк ги укорява бащински:
— Спокойно, момчета, нали ви казах, че не искам тук горе кръв…
* * *
Марк и този път е изпълнил акуратно задачата си. Един образцов работник, това е тоя Марк. И един посланик на смъртта, с пълно съзнание за високо отговорната си мисия. Тъй че и Ларкин заминава по реда си и по-конкретно казано, добре опакован и грижливо поставен в багажника на някоя кола, поела пътя към Темза.
— Трябва да ви призная, че аз винаги съм бил привърженик на водното погребение, Питър! — пояснява по тоя повод шефът. — Има нещо тържествено и достойно в това, да се отправиш по течението на старата река към страната на вечния покой… нещо в духа на хубавите британски традиции. Вие, хората на континента, може би не сте способни да усетите това, но ние сме морска страна, приятелю, и морето е наша майка.
Той говори с такова чувство, че би ви изтръгнал сълзи на умиление, ако не сте в течение на нещата. Само че аз съм в течение. Дотам съм в течение, че изпитвам нещо като състрадание дори към тоя тип, Ларкин, който въпреки мръсната си роля и мръсния си характер, в последна сметка не е нищо повече от малка бурмичка в една чудовищна машина.
Следващите дни минават съвсем спокойно, сиреч без излишно общуване с Дрейк. Въпреки привидното си безразличие, той очевидно е доста разтърсен от ненадейното откритие и неочаквания обрат. И не в смисъл, че трепере пред възможните санкции на ЦРУ — нека ЦРУ търси къде е Ларкин, ако си няма работа. А в смисъл, че му е нужно време, за да премисли отново плановете си и да внесе необходимите за случая изменения.
Позволявам си прочее да напускам сравнително по-често и по-задълго тесния улей на нашата улица и да се шляя из широките булеварди и площадите, не за да изучавам Лондон, а просто за да се освободя поне за малко от чувството на задух, което те обхваща, когато прекалено дълго си затворен в тясно пространство, независимо дали се касае за заседналия между два етажа асансьор или за свряната между две нормални улици Дрейк-стрийт.
Не, нямам никакво намерение да изучавам Лондон и неговите забележителности. И все пак, додето се движа без посока насам-натам в паузата между честите превалявания, усещам как властно ме обгръща своеобразната атмосфера на тоя град, наситена с есенната влага и с дъха на миналото.
И додето се промушвам из тълпата или крача самотен по пустите тротоари, замислен за своите си работи, в склада на спомена се трупат безредно пейзажи и пейзажни фрагменти от усойните улици на Сити или от широките търговски артерии, изпълнени с народ, импозантният масив на катедралата свети Павел, увенчана с огромен тъмен купол, забоденият в облачното небе връх на Биг Бен, безкрайната и мрачна лъжеготическа фасада на Парламента и още по-мрачната фасада на двореца Сент Джеймс, тежките колонади на Бритиш музеум и на Борсата, вечно оживеният Лондон бридж и вечно навъсеният Тауър бридж. И всички тия фронтони, колони, зеленясали кули, почернели кубета, бронзови паметници и мраморни фонтани сякаш са зрими части на вече поизтритата от годините, ала все още внушителна биография на една империя. Семейният албум на империята, само че в образи от камък и метал.
Тоя безкраен лабиринт наистина не прилича на дребното и жалко владение на шефа. Макар че в последна сметка неговата малка империя не е нищо друго, освен едно миниатюрно, деформирано и изродено копие на тази, голямата империя. Защото основните двигатели и тук и там са все едни и същи — грабежът и насилието. А колкото до мащабите, в края на краищата всеки работи според възможностите си и несправедливо би било да искаме от мистър Дрейк това, което са постигнали династиите на Тюдорите и Стюартите, взети заедно.
Този човек трябва наистина да ме е обсебил напълно, щом се сещам за него дори когато мисля за историята на великата британска империя. Обсебил ме е и с бруталната си мощ, и със слабостите си, които ми се представят не по-малко заплашителни от силата му. Като например тоя лекомислен ход с премахването на Ларкин. Ръката на ЦРУ наистина е дълга. И нищо чудно, ако тая ръка с един замах и без всяко предупреждение смачка заедно с Дрейк и неговия скромен секретар.
Разбира се, елиминирането на американеца елиминира за момента и заплахата от някаква непредвидена провокация срещу нашата страна. Обаче само за момента. И абсурдно би било да се мисли, че съответната секция на ЦРУ, след като е загубила толкова средства и време, ще се задоволи да приключи сметката на пълна загуба. Въпросът е каква ще бъде контраакцията и на чий гръб ще падне тя. Един въпрос, на който ми е абсолютно невъзможно да отговоря и чието решение съм принуден да чакам със скръстени ръце и с мрачни опасения.
Чакането става най-вече по улиците, а понякога и в квартирата на мис Грей. За жалост Линда не е от жените, способни да те развеселят и особено напоследък самата тя вероятно се нуждае от известно развеселяване. Не знам дали причината е в дъждовното време или другаде, ала приятелката ми изглежда доста подтисната и разговорите ни се ограничават най-вече с оскъдни фрази без значение. Вина за това има естествено и скритият нейде наблизо микрофон, обаче не съм сигурен дали ако нямаше микрофон, бихме се впуснали във взаимни откровения.
