Рудолф Гантенбринк винаги може да съобщи за безброй кухи пространства в рамките на Голямата пирамида, които според него обаче са резултат от недостатъците при строежа и не представляват специално създадени помещения. При проведените от мен проучвания през 1997 г. аз също успях да разгледам едно подобно на камера помещение, което се намира в северната част над Голямата галерия и за чието съществуване не може да се намери и ред в специализираната литература!
Една втора, също толкова слабо разглеждана теории беше представена през 1994 г. от белгиеца Робер Вовал и британеца Ейдриан Гилберт в книгата им «Загадката Орион». В нея двамата непрофесионалисти предлагат обяснение за възникването на пирамидите в Гиза. Те посочват, че трите пирамиди в Гиза отразяват трите звезди в съзвездието Орион и че космическият образ на Орион с допълва и от други египетски пирамиди. В това авторите виждат отразения образ на Озирис.
Третата теория е резултат от моята работа, която обаче едва ли щеше да възникне, ако не бяха предходните проучвания на споменатите по-горе изследователи. Аз твърдя, че вярата на древните египтяни в отвъдното се опира на някаква отминала космическа одисея, която за по-новите поколения е останала абсолютно неразбрана и грешно интерпретирана. Написаното в египетските книги за подземния свят, а и текстовете от пирамидите, добиват смисъл едва тогава, когато преданията бъдат проектирани върху скритите пътища на космоса. Изходната точка в тази теория започва от Слънчевата система Сириус и завършва на нашата Земя, а може би е обратното. Защото макар в културата на древните египтяни Слънцето да играе очевидна роля, тази цивилизация по странен начин получава своите импулси единствено от звездите. При това пирамидата е била подходящият символ за едно общество, чието духовенство е посвещавало само отделни хора в знанията за космоса. Познанието за звездите, за разлика от звездобройството, е било запазено за истинските учени. Освен това древното знание на египтяните се е стремяло да обхване всичко чак до звездите като символ за границата на видимото. Ето защо всяко действие от страна на древните жреци има световно и космическо значение. В египетския начин на мислене всъщност нищо не е било оставено на случайността или произвола. Всяко нещо е имало смисъл и значение! Затова е било и усилието предопределената цел да бъде пазена в тайна от идващите поколения.
Но защо всичко е било толкова тайно? Може би и тук една забранена находка от 40-те години би ни помогнала с отговора.
Американският египтолог професор Джеймс Хенри Брестъд (1865–1935), който първоначално искал да стане свещеник, осъзнава през 1891 г. своята слабост към египтологията. Само година по-късно той заминава за Берлин, за да следва при известния германски филолог професор Адолф Ерман. След това започва кариерата му на учен, един от най-реномираните между египтолозите, при което успешната кариера на американеца станала възможна единствено с финансовата подкрепа на Дж. Д. Рокфелер младши. Рокфелер младши и Брестъд всъщност поддържали приятелски взаимоотношения. Благодарение на едно щедро дарение от страна на Рокфелер през 1924 г. в САЩ става факт първата катедра по египтология. С допълнителната финансова помощ на Рокфелер Брестъд успява да превърне Oriental Institute of Chicago в един от водещите факултети на Новия свят.
Но кой или какво е накарало Рокфелер младши да забележи Брестъд?
Интересът към египтологията възниква у Брестъд още на четиринадесет годишна възраст по време на професионалното му обучение за аптекар. През август 1881 г. той се запознава с някой си Едуин Смит, който е член на масонска ложа и той разказва на младия помощник за нея. Това е същият Едуин Смит, който през 1869 г. успява да се сдобие с един от най-известните медицински папируси на Египет, преведен през 1930 г. година от младия аптекарски помощник, вече в ролята на известен египтолог. Възможно е и тесният контакт на Брестъд с Рокфелер да се дължи на активната масонска дейност на последния. Но и британски изследователи, като например У. М. Флиндърс Петри и неговият баща Уилям, са членове на този братски съюз. Самият полковник Р. У. Хауърд Вайс и неговият изследователски екип са били масони. Списъкът може да бъде разширен към Германия, а и към Франция и може да бъде попълван до 2001 година, от който обаче предимно от основания свързани с обема, ще се откажа. Накъде обаче водят следите на Брестъд? През лятото на 1906 г. в Лондон се срещат У. М. Ф. Петри и по онова време 40 годишният Джеймс Х. Брестъд. Дали и тази среща е била свързана с общата среща на британската масонска ложа, днес вече не е възможно да се твърди категорично. Във всеки случай Брестъд е бил придружаван от един млад мъж; на име Джон Ора Кинеман (1877–1961), който също така се запознава с У. М. Ф. Петри. Тези срещи, осъществили се още преди Първата световна война до 1995 г. тънат в неизвестност. У. М. Флиндърс Петри и Джеймс Х. Брестъд еволюират до мастити египтолози и оттогава насам те определиха картината на научната догма.
Дори и след смъртта на археолога Джон О. Кинеман, ако погледнем назад, също ще забележим неговата успешна кариера. Като вицепрезидент на Society of the Apocrypha и на Victoria Institute of Archaelogists той би могъл да възхити доста хора. Освен това той е бил редактор на пет различни специализирани издания, както и главен редактор на реномираните American Antiguarien и на Oriental Journal. Малко преди смъртта си Дж. О. Кинеман основава дори фондация на име Kinnaman Foundation for Biblical and Archaeological Research, ръководена днес от Албърт Дж. МакДоналд. Като директор на фондацията американецът Стивън Мелер от 1994 г. се грижи за наследството на Кинеман. При инвентаризация на имуществото Мелер попада на голямо количество скици и доклади от изследователските експедиции на археолога, ходил впрочем до Египет. От 1929 г. Кинеман посещава осем пъти Египет и освен това шест пъти се е срещал с У. М. Ф. Петри, както и два пъти с Дж. Х. Брестъд. Това естествено не предизвикало някакви подозрения, докато не се появила една магнетофонна лента на Дж. О. Кинеман със запис на някакво съвещание. Това съвещание се оказало запис (по-скоро инцидентен) на една среща на масонската ложа на северна Калифорния през 1955 г., на която Кинеман изнася доклад. Съдържанието й говори за изключителни открития, които Кинеман заявява че е направил заедно с У. М. Ф. Петри през пролетта на 1938 г. в Голямата пирамида:
«В пирамидата съществуват доказателства, които са на 45000 години«.
Кинеман и Петри освен това разпечатали едно помещение в Голямата пирамида, известно още от 1925 г., чието съдържание накарало изследователите да помълчат доста време. Това помещение граничи с две други камери, които отвеждат в южна посока. В тях трябва да е имало планини от пергаментови свитъци с непозната писменост, както и непозната техника, «…непринадлежаща на този свят». Двамата изследователи имали възможността да влязат още четири пъти в камерите, преди У. М. Ф. Петри да почине.
Трябва ли наистина да приемаме сериозно тази информация?
По принцип това звучи не само съмнително, но и напомня за филм на Роланд Емерих. Защото освен пергаментовите свитъци в камерите трябва да е имало антигравитационни машини, които истинските строители на пирамидата трябва да са оставили на съхранение. На въпроса защо тогава във връзка с това сензационно разкритие няма публикувано нищо, отговаря Кинеман, който подобно на Петри, стига до убеждението, че човечеството все още не било готово за подобен род технология:
«Ние положихме клетва, да не съобщаваме нищо докато сме живи«.
За съжаление днес не е много ясно дали и професор Джеймс Х. Брестъд е посветен в това откритие. Във връзка с това, завършвайки проучванията си през 1997 г., Стивън Мелер изглежда малко объркан:
«Странно е, че в записките на Флиндърс Петри не може да се открие нито едно указание за срещите му с Кинеман. Индиректна връзка обаче съществува: по едно и също време те принадлежат на една и съща масонска ложа«.
