По-нататък Страбон ни информира, че този малък отвор откривал входа за много тесен, нисък и подобен на шахта тунел. След 111 метра този тунел отвеждал до една скална камера, лежаща на 50 метра дълбочина под основата на пирамидата. По никакъв начин обаче не се споменават Голямата галерия или камерите на царя или царицата, които той трябва да е срещнал при влизането си в пирамидата. Или информаторът никога не е прекосявал вътрешността на пирамидата, или по онова време още не е бил известен входа към останалите помещения.
Въпреки че египтолозите подкрепят теорията, че 150 години след смъртта на Хеопс крадците на гробове вече би трябвало да са проникнали в Голямата пирамида, изглежда, че по времето на Страбон неизвестните натрапници никога не са стигали по-далеч от скалната камера. Остава разпечатан единствено тунелът — от горе до долу, известен под името «Шахтата на крадците», който отвежда от камерата до преддверието на Голямата галерия; и както досега той остава неразрешена загадка в цялостното изследване на пирамидите. Дори и реномирани експерти от време на време отново да издигат теорията, че след изпълняването на погребалната церемония и запечатването на пирамидата този тунел осигурявал на жреците и на придружаващите ги лица пътя навън, за мен това обяснение си остава чиста безсмислица.
Според моите изчисления на 12-те лица, придружаващи погребалната церемония, използвайки елементарни медни сечива, при 18 часа работа на ден, щяха да са им необходими повече от осем месеца само за да разпечатат тази шахта.
Но с какво са се изхранвали в продължение на осем месеца? Преди всичко откъде са намирали питейна вода, с която биха оцелели? Къде са пребивавали в тази тъмница и къде са техните отпадъци, от които след хилядолетия няма и следа?
Следователно който и де е изкопал шахтата, трябва да е имал по-различна причина от тази да напусне превърналата се в затвор пирамида. Възможно е едва в по-късен момент, с помощта на все още наличните планове на пирамидата, затворените в пирамидата персони да са преминали през намиращата се пред Камерата на царя («преградения каменен проход») гранитна плоча и от непонятни до момента подбуди да са преградили обратния път. Това е пътят, където д-р Хауас откри нов проход към една до момента неизвестна камера, която искаше да предостави за туристически цели още през лятото на 1999 г. Преди да продължим с този проблем, искам да обърна внимание, че считам сведенията на Страбон най-малкото за доказателство, че преданията за офанзивата по отварянето на пирамидата на арабския халиф Абдалах ал-Мамун от 813 година сл. Хр. не трябва да се категоризират като ориенталски приказки, както твърдят египтолозите. Принципно с това не се накърнява непременно историческото ядро на тези предания, а no-скоро фантастично изглеждащите открития като «нечупливо стъкло», «неръждясващ метал» или «древни небесни карти». Тези и други предмети, следователно, трябва да са били съхранявани в тайните камери на пирамидите, които впрочем могат да бъдат достигнати чрез споменатата вече гранитна плоча.
Но какво е значението на легендите за тайните камери?
От херметическите писания научаваме, че Бог Тот владеел тайните на небето и ги е записал в свещени книги, които както изглежда погребал на Земята в някакво «тайно помещение», за да ги търсят бъдещите поколения. Тайното скривалище обаче било толкова добре замислено, че само истински достойните били в състояние да го открият. В книгата си «Звездната порта на пирамидите» разгледах подробно този въпрос и посочих три архитектонични особености в тунелите на Голямата пирамида, където е възможно да се намират още три други камери. Броят на всичко седемте камери се подкрепя не само от швейцарския египтолог Ерик Хорнунг, но и от египетската книга «Sjpw», както и от един надпис за Тот от Гебелен. През 1907 г. американският археолог Луис П. МакКарти вече каза, че е убеден в съществуването на поне три неоткрити камери в Голямата пирамида. Съгласно неговите проучвания те се намират на 75., 100. и 120. каменно ниво. МакКарти освен това е и първият западен философ, който е на мнение, че от североизточния ъгъл на Голямата пирамида започва подземен тунел, който води до сфинкса. Френският строителен инженер професор Жан Каризе наистина успя през 1996 г. да докаже това чрез своите сеизмологични изследвания, но и това откритие се премълчава от египтолозите. Но защо?
Може би защото в действителност пирамидите приютяват в себе си една смъртоносна тайна, която има връзка с тайните камери.
Още преди 25 години австралийският строителен инженер Робърд Балард предложи своята абсолютно нова теория, че цялата архитектурна композиция от пирамиди в Гиза е построена върху множество катакомби и че освен още камери под земята имало и безброй галерии. Тази теория напълно се подкрепя от пирамидите в езерото Мориси (Moerissee), които разполагат с обширни жилища за жреците и стражите на пирамидите в множество подземни етажи. Както се уверихме и местността около сфинкса е прорязана от подземни тунели и съответно потвърждава теорията на Балард.
По-нататък австралиецът размишлява, че голяма част от варовиковите блокове, необходими за строежа на пирамидите в Гиза, биха могли да са дошли от тези катакомби. В тази връзка Балард предлага на платото Гиза да се инсталира мощна сонда, която да извърши опитни пробиви на дълбочина 70–100 метра. Предложението се основава на убеждението му, че подобни сондажи ще потвърдят «наличието на подземен град». Освен това ще се локализират и прилежащите съединителни шахти на пирамидите, които жреците и надзирателите използвали. Докато в очите на външностоящия зрител пирамидите биха създали впечатлението no-скоро за внимателно запечатани гробници, Балард допуска, че целта на херметическото затваряне е да спусне воал на тайнственост върху вътрешните помещения и скривалищата. Никой не забелязвал как те пресичали вътрешността на постройката по подземния тунел и после по пътища, известни единствено на самите тях, се изкачвали до самия връх на пирамидата,
Какво наистина премълчават египтолозите?
От февруари 1998 г. до юли 1999 г. служителите на Египетското управление по антично наследство затвориха Голямата пирамида в Гиза за каквито и да било посетители. Уж се провеждала реставрационна дейност по отстраняване на солните отлагания, причинени от влагата и дъха на посетителите. После трябвало да се обезопасят около 300 пукнатини по стените на Голямата галерия, а след това на базата на френски технологии да се инсталира нова вентилационна система, както и нова осветителна система.
В действителност обаче бяха открити още нови, неизвестни досега помещения и по официален път всичко беше нагласено така, че тези открития впоследствие да бъдат потулени. Дори д-р Захи Хауас потвърди тези открития и докато течеше реставрационната дейност през септември 1998 заяви:
«Камерата на царя, както и едно „друго помещение“ първо ще бъдат приведени в изправност и след това ще бъдат отворени за туристи«.
Що за «друго помещение» е това?
Най-значимата находка на 90-те години беше преграждащият камък, открит чрез Upuaut-робота на мюнхенския инженер Рудолф Гантенбринк в южната шахта на Камерата на царя в Голямата пирамида. Гантенбринк успя да докаже, че южната шахта води под ъгъл 40 градуса 60 метра във вътрешността на пирамидата и следователно е доста по-дълга, отколкото се предполагаше. В допълнение на края на шахтата той откри досега непозната за археологията структура — нещо като «преграда с меден обков». Професор Щаделман идентифицира обкова на йероглифи, които можело да се интерпретират като «Слънчевия чадър на царя» или «Силния жезъл на царя».
Тази доминираща фантазия у египтолога направо пленява и оставя без дъх. От въпросния блокиращ камък до външната страна на пирамидата всъщност има 17 метра, където би могло да има още тайни помещения. Това обаче, смятат изследователите, би било прекалено фантастично!
