Когато в средата на 17. век папа Александър VII разпоредил изграждането на този монумент на площад Минерва, в западния свят нямало никой, който да може да преведе чуждоезичните знаци, издялани от всичките четири страни на египетския обелиск. Както е известно, едва през 1822 г., опирайки се на своя комбинативен ум, забележителния французин Франсоа Шамполион (1790–1832) успял да разгадае египетските йероглифи.
Откъде авторите на латинския надпис са знаели, че в йероглифния текст става дума за познание?
Още 1500 години преди съвместната дейност на французи, британци и германци да роди науката египтология, гръцкият учен Хораполон въвежда понятието «ta hierogliphica» за обозначение на древноегипетските йероглифи, за които публикува и две книги. Той обаче никога не успял да дешифрира египетските йероглифи. Един друг грък, който познаваме под името Херодот (485–430 г. пр. Хр.), ни завещава в деветтомната си «История» допълнителна информация за отдавна преобладаващата научна традиция на Египет:
«Те ми доказаха, че между първия египетски цар и онзи последно назован жрец на Хефаистос лежат 340 поколения. Затова през този период е имало толкова много висши свещеници и царе. Но триста поколения се равняват на десет хиляди години. Защото три човешки живота са равни на сто години. Към триста се добавят още хиляда триста и четиридесет години. Това значи: в период от единадесет хиляди петстотин и четиридесет години в Египет са управлявали единствено човешки царе, а не Богове в човешка форма«.
Според тези данни Египет трябва да е процъфтявал 11 500 години (!) преди посещението на Херодот, следователно ние можем да предположим, че вероятно е съществувала и напълно развита наука. Независимо от данните на Херодот в частично запазения документ «Aigyptiaka» съществува и един списък на египетския жрец Мането от Себенют (325–245 г. пр. Хр.) с подобни цифрови данни, на който дори днешните египтолози продължават да се позовават с удоволствие. Въпреки че съвременните учени отнасят началото на египетското царство към 3000 година пр. Хр., много изтъкнати експерти-египтолози от 19. век вече посочват съществено по-ранно начало на Първата египетска династия: Франсоа Шамполион — 5867 г. пр. Хр., Аугуст Бьокх 5702 г. пр. Хр. и Уилям Флиндърс Петри — 5546 г. пр. Хр.
На Уилям Флиндърс Петри (1853–1942) също така трябва да благодарим и за това, че е успял да датира 28 железни находки за периода между 5000 и 3000 година пр. Хр. и затова времето на т. нар. «ледена епоха» се сдобива с една съществено по-стара традиция. Само от гроба на цар Диер били извадени 121 ножа, 7 триона, 32 игли за коса, 265 игли, 15 шила, 75 мотики, 79 длета, 102 закривени брадви, 68 съда и 75 правоъгълни метални платки всичките медни. Френският коптолог Едуар Амелиньо, отворил гроба на цар Хазехимуй (2671–2644 г. пр. Хр.) през 1895 година, ни информира:
«Металните предмети, които открих в първата част на монумента, са многобройни: за това далечно време има внушително количество бронзови вази, значително количество инструменти за мирно време и война и за един единствен ден намерих 1220 малки оброчни дарове от мед«. Следователно тук се налага една предварителна корекция!
А как ни се представя традицията на египетския математик? Още от незапомнени времена мерките и теглилките определят нашия обществен ред и по този начин създават нещо като универсален език. Гръцката дума «метрология» означава наука за измерването, за метричната система и съответните единици.
Науката, произлязла, от задачите на измерването, броенето и смятането, днес наричаме математика и също произхожда от Гърция. Според разбиранията на съвременните учени Европейската математика има два корена: от една страна това са Месопотамските култури, особено вавилонците, които както изглежда, са извели математическите си заключения преди всичко от астрономията; а от друга страна — културите в земите около Нил, тъй като, според мнението на египтолозите, те били принудени да измерват земята заради честите разливи на Нил. Едва след това, на базата на тези древни източници гърците създали науката за чистата математика.
Вече в по-нови времена, базирайки се единствено на това древно знание, Питагор от Самос започнал да създава геометрична система и така на 51-годишна възраст основал братски съюз и собствена натурфилософска академия. «Питагорейският съюз» впрочем се занимавал с прераждането на душите и виждал същността на всички неща в числото като универсален принцип. Основната теорема на Питагор за геометрията гласи: в един правоъгълен триъгълник стойността на квадрата на хипотенузата c е равна на сбора от квадратите на катетите, a и b, което се означава така: c2 = a2 + b2. Опростено това не означава нищо друго освен, че в правоъгълния триъгълник сборът от квадратите се съотнася както 5:4:3. Но още през 440 пр. Хр. след кървави вътрешнополитически размирици академията на «Питагорейците» била унищожена чрез палеж. По образеца на Питагор през 387 година пр. Хр. Платон (427–347 пр. Хр.) също създава академия в антична Атина. Тя, между другото, съществувала повече от девет века. Целта на този научен институт също така била да подпомогне «припомнянето» на древните времена, когато Боговете още господствали на Земята.
А какво казват египтолозите?
Те доскоро бяха на мнение, че не са им извести математически текстове от времето на пирамидите в Гиза. Естествено ние познаваме прекопирания от времето на цар Аменемхет III (1861–1853 г. пр. Хр.) папирус Ринд, в който ъгълът на наклона на една египетска пирамида е обозначен като «seqed». Освен това Московският папирус съдържа изчисленията за обема на един квадратен пирамидален ствол, а Берлинският папирус подкрепя допускането, че древните египтяни са познавали най-малко релациите на квадратите на страните в равнобедрения правоъгълен триъгълник.
Въпреки че египтяните били смятани дори и от гърците за родоначалници на геометрията, египтолозите са на мнение, че едва гърците са развили една базираща се на доказателства геометрия, което както ще видим, е глупост.
Херодот, който няколко години след построяването на Великата пирамида, може би не е знаел нищо повече за нейните релации, записва в своята «История», том II, 124 една вероятно неразбрана от него особеност:
«Тя е четириъгълна и всяка стена е широка четири плетра[5] и също толкова висока«.
Мимоходом тази бележка може да се интерпретира, че повърхността на всяка от страните на Великата пирамида била толкова голяма, колкото квадрат, имащ за страна височината на пирамидата. Това приложение може да бъде разгледано и във връзка с Камерата на царя.
Много от изследователите на пирамидите, търсили целта на петте така наречени «освобождаващи шахти» в камерата на царя, винаги твърдели, че те са построени единствено, за да понасят част от тежестта на тази камера. Но ето, че в камерата на кралицата в пирамидата на Хефрен няма освобождаващи камери, въпреки че тежестта на каменната маса върху нея е още по-голяма. Така вече през 19. век изследователите на пирамидите забелязали, че хоризонталната проекция на Камерата на царя може да бъде определена с цели числови стойности, но не и нейната височина. Д-р Хърибърт Айлиг споделя:
«Дори и египтолози като Райнер Щаделман да отричат, тази крива мярка не е нито случайност, нито немарливост от страна на египетските строители. Било е напълно премислено решение на архитекта, който е искал да постигне напълно прави ъгли дори и в затворената камера. За целта той е избрал цели стойности от 15 лакти не за височината, а за диагонала на тясната страна, при което се получава триъгълник с определени градуси, който може прецизно да бъде контролиран и гарантира перпендикулярни ръбове«.
Следователно и целта на освобождаващите камери трябва да намери логично обяснение! С казаното дотук обаче категорично се установява, че древноегипетското знание не се е опирало на прости релации на отсечки, а че повърхностите напълно могат да се преоформят една в друга. Зад сравнението на лицата на триъгълника и квадрата се крие отново гръцкият учен Питагор. Той казва:
