Формулите с числото Пи не са приложими единствено за изчисления на дължината, на диаметъра или радиуса на кръг с всякаква големина, но също така се използват и за астрономични цели при пресмятането на хемисферите. Дори и по отношение на нашата Слънчева система мистериозната постройка в Нюгрендж предлага доста изумителни данни. Не само простиращият се в постройката дълъг точно 24 метра слънчев лъч като «стойност» представлява «свещено число», което специално може да бъде отнесено към планетата Земя и към движението на Зодиака в хемисферата. Но и поставените в тунела монолити разкриват една особеност.
Професор Майкъл О’Кели забеляза тази особеност на монолитите още през 1967 г. От входа до тройния спираловиден мотив строителите на Нюгрендж са поставили както от дясно, така и от ляво на тунела по 30 монолити, украсени със спираловидни мотиви, с неизяснена до днес функция.
Дали подредбата на монолитите не носи някаква астрономическа информация?
В египетската митология откриваме скарабея с тридесет крака, в които египтолозите искат да разпознаят тридесетте дни на месеца. Но тъй като скарабеят в първичната си форма води началото си от Бог Птах ще доразвия тезата си от последната си книга и ще предложа теорията, че броят от 30 крака на скарабея би трябвало да е тясно свързан с празника «Сигуи» на догоните и следователно не с нашите земни спътници, а със системата Сириус.
Времето за един оборот на Сириус-А и Сириус-В, което човек не може да види с невъоръжено око, е 50 години. Освен това догоните съобщават за едно трето Слънце на Сириус, чието съществуване съвременната наука също предполага. Но до днес астрономите не са успели да заснемат Сириус-С. Като резултат от тази астро-физическа особеност на системата Сириус в ежедневния живот на догоните се е запечатала една определена митологична традиция. Когато догоните строят къща за някоя скоро оженила се двойка, до раждането на детето бременната съпруга остава в дома на родителите си. Едва тогава бракът се зачита и по възможност празникът се насрочва за времето на слънчевия изгрев на Сириус, при което жената и детето вече можели да прекрачат прага на новата къща. Този ритуал не символизира нищо друго освен връщащата се слънчева констелация на триелементната звездна система в Сириус. По всяка вероятност това древно познание за «свещеното 50» е било налице от незапомнени времена също и в научната съкровищница на Античността. Американският ориенталист Робърт Темпъл вече щателно разясни тази тайна в книгата си «Загадката Сириус». При това древните египтяни се оказват единствените измежду античните народи, които дори астрономически точно определят отдалечението на Сириус на 429 божествени мили (8,54 светлинни години). Използваната тук древноегипетска дума «джетру-нетер» за описание на това пътуване, което заради символиката египтолозите превеждат погрешно като «божествени мили», в правилния дословен превод би трябвало да гласи «светлинно отдалечение».
Но откъде нашите предци са знаели практическата скорост на светлината?
Отцепилият се от племето манде народ на догоните, които днес живеят в Мали (Африка), говори няколко африкански диалекта, но освен това говори и някакъв таен ритуален език. Догоните наричат този език «зиги» и започват да го учат още в детството. Изписването на всички неща и понятия става чрез символи, които обаче позволяват многопластов начин на изразяване. Те водят началото си от тяхната митология и могат да бъдат предавани по памет от поколение на поколение единствено устно. На пръв поглед тези символи правят впечатление на детски драсканици, но в действителност съдържат едно изумително астрономическо знание за космически връзки, изобразявани по таваните и подовете. Например според разбиранията на догоните звездите са пръснати по небето капки кръв, които образуват спирала и заедно със Земята кръжат около световната ос. Свойството на нашата слънчева система и дори на самата галактика едва ли може да бъде описано по-сполучливо!
Дори до днес техните изображения съхраняват качествата на «атомите», които догоните наричат «тону» («първично семе»).
Догоните отнасят тези предания към «HOMO» («nommo»), живеещи в техните представи като извънземни посетители, които по време на престоя си на Земята им предали ценните си астрономически знания. Дори и в последната си книга да обясних, че «номо» биха могли да бъдат идентифицирани с «номодж» («nomoj») на древните египтяни и тяхното духовенство, то също така е толкова учудващо, че изображенията на догоните разкриват и събития, които не демонстрират толкова еднозначна връзка с египетските храмови изображения. Например Догоните съобщават за Луната «Обия» («Овуа»), която някога трябва да е обикаляла около Венера и чиято истинска позиция днешните астрономи не могат да намерят.
Първата доказана скица на луна на Венера идва от 1672 г., когато астрономът Джовани Доменико Касини (1625–1712) имал възможност в продължение на около десет минути да наблюдава едно небесно тяло в близост до Венера. На 18 август 1686 г. в продължение на петнадесет минути отново наблюдавал същата гледка. В своите скици Касини ни съобщава, че луната горе-долу обхващала една четвърт от Венера и била с диаметър от около 3000 километра. По-нататък астрономът ни информира, че отдалечението на луната от планетата възлизало на три пети от диаметъра на Венера и имала същите фази като на самата Венера.
Двадесет и осем години по-късно след смъртта на Касини, на 23 октомври 1740 г. отново е забелязана една «Луна на Венера». Този път това е направено от британския астроном Джон Шорт, който имал на разположение тази гледка в продължение почти на цял час. Той също пресмята огромният диаметър от 4108 километра.
Деветнадесет години по-късно най-после и германският астроном Андреас Майер също имал възможността от бранденбургската Грайфсвалд да наблюдава тази луна в продължение на половин час. След като и астрономи на френското Дружество Лимог през 1761 г. успели също да регистрират няколко пъти обекта, датчанинът Кристиан Хурбау е последният, който през 1768 г. имал щастието да го наблюдава. След това той изчезна безследно в продължение на около 120 години и чак през 1886 г. се появява отново. Астрономът Хузиър е този, който я кръсти на египетската Богиня «Неит». «Неит» обаче се показа само още веднъж; през 1892 г., и то на прочутия астроном Едуард Е. Бърнард, който откри петата Луна на Юпитер. Оттогава «Неит» отново изчезна и въпреки астрономическата дейност по издирването й до днес не се е показвала.
Вероятно се касае за чуждо небесно тяло, което може би ще се появи отново в нашата Слънчева система през 2012 година. 22 декември 2012 г. е датата, с която започващият с 11 август 3114 година пр. Хр. («Раждането на Венера») календар на маите завършва.
Откъде обаче догоните ще са познавали космическо тяло, след като не са притежавали никакви технически измервателни инструменти?
Още преди най-малко 1000 години догоните били добре осведомени не само за Луната на Венера «Неит», но също така и за истинските природа и качества на системата Сириус. Когато френската етноложка д-р Жермен Дитерлен и антропологът Марсел Гриол ги посещават между 1931 и 1946 г. в африканско Мали, жрицата Инекузу Доло, жрецът Манда, жрецът Йебене, както и старейшината на селото Онгно Лоу Доло, съобщили на слисаните европейски учени, че на всеки шестдесет години народът им празнувал един Ритуал за обновяване на света, който те наричали «празникът-Сигуи» (празникът на Сириус). Най-изумителното в този празник е митологичната му предистория и свързаното с него знание на едно сравнително примитивно бушменско племе. Странно, но догоните били запознати също толкова добре и със спътника на Сириус, както и с планетната система, макар тази звезда не само да е напълно невидима за човешкото око, но не може да бъде открита и с обикновени уреди. Особеното е, че това комплицирано знание на догоните и на древните египтяни изглежда се съдържа в постройката в Нюгрендж.