«Сет се спусна срещу морето и захвърли срещу морето оръжията си, „святкащите“, и Сет изрева срещу морето. Морето чу гласа на Сет. След това Сет поседна, но морето се успокои«.
В тази връзка изглежда, че и наследството на фараона Рамзес III (1191–1159) относно «Книгата на Небесната крава» има директна връзка с библейската легенда за потопа. С публикувания си през 1982 г. филологичен труд «Египетския мит за Небесната крава» професор Ерик Хорнунг предостави най-разбираемия обективен превод на тази история. Тя започва по времето на «Сеп Тепи Нетер», «Златната епоха», когато Боговете все още бдели над хората. Това е времето, когато хора и Богове все още се обединявали и живеели в пълна хармония. Но по необясними причини по някое време хармонията и почитането на Боговете престават. Отношенията обаче не били нарушени от страна на Боговете, а от хората. Те дори стигнали толкова далеч, че предприели покушения и срещу Бог Ра:
«Ти най-стари Боже, от когото съм излязъл, и Боговете на памтивека. Вижте, хората, които се родиха от сълзите ми, измислиха против мен покушение. Кажете ми какво бихте направили, защото наистина прося съвет. Аз не искам да ги убивам, докато не чуя какво ще кажете вие«.
Египетските предания премълчават как точно са били извършени покушенията на хората.
Италианският професор по египтология Алберто Тули подари на египетския музей във Ватикана един открит през 30-те години и вероятно имащ връзка с настоящите божествени събития от аналите на цар Тутмос III (1478–1434 г. пр. Хр.). Но едва след смъртта на откривателя, неговият брат Густавио Тули направи достъпна тази находка за водещия по онова време археолог Борис де Рахевилц, след което стана известно едно особено събитие от 1456 година пр. Хр.:
«През третия месец на зимата на 22 година в шестия час от деня писарите в двореца забелязаха огън, който идваше от небето. Този огън дори нямаше глава, но от устата му излизаше дихание с отвратителна миризма. Тялото му беше един рут на дължина и един рут ширина и дойде към нас без никакъв глас. И сърцата на писарите се изпълниха със страх и смут, и те се проснаха по корем […]«.
Въпреки че след повече от 3400 години някои места в папируса Тули не се четат, от текста става ясно, че тук вероятно става дума за състояла се среща с непознат летящ обект. След това жреците навлезли в медитативната фаза и поискали да предпазят Тутмос от неизвестния гняв на Боговете. На практика папируса твърди, че в страната «Кемет» първоначално царяло спокойствие, но след това:
«Но ето, че след като изминаха няколко дни, виж — тези неща станаха толкова много, колкото никога преди това. Те повече приличаха на светлината на Слънцето и се простираха чак до границите на четирите небесни опори […] Гледката беше изпълнена със сила, когато наблюдавахме положението на тези огнени кръгове. М армията на фараона също се оглеждаше за тях, и самият той, негово Величество, беше в средата. Беше минала вечерята, когато огнените кръгове отново се отдалечиха. Тогава онези огнени кръгове се изкачиха високо в небето, към звездното небе на юг, и изчезнаха. Това беше чудо, което не се беше случвало от създаването на тази страна. И негово Величество заповяда да се прикади тамян, за да се запази мирът на Земята […] и това, което беше станало, по заповед на фараона трябваше да бъде записано в аналите на дворците, за да се съхрани споменът завинаги«.
Това ли са били египетските небесни Богове, които Тутмос среща през 1456 г. пр. Хр.?
Както някои египтолози допускат, напълно е възможно отделните имена на Боговете на древен Египет да възникват поради страха от истинските имена на съответните божества. Това табу за имената би могло да се отъждестви с това на юдеите, на които и до днес е забранено да произнасят името «Яхве».
Но от какво са се страхували, египтяните? От мита за Хор научаваме периода на вече споменатото и предизвикало потопа въстание на нашите предци, за който се съобщава, че е 11607 година Пр. Хр. Тъй като по онова време божеството Ра вече било старо, то извикало на помощ своя внук Хор Бехедети. Хор побързал да дойде и след това победил полубоговете и хората-врагове на Ра, като от Долна Нубия (Етиопия) на юг до морския бряг (делтата) на север изтласкал враговете на Ра от единия фронт към другия с «летящ кораб»:
«Хор Бехедети отлетя към хоризонта като голямо крилато слънце; затова го наричат и до днес „великия Бог и господар на небето“. След като съзря от небето враговете, се спусна пред лицата им като огромна пчела. Той яростно насочи жилото си срещу тях. След това те повече не можеха да виждат нищо«.
Що за странно оръжие е било това?
Това оръжие във формата на копие със зъб е олицетворение на божествената сила и било наречено «божието копие» или «Хор със силната ръка». Според текстовете от пирамидите § 1205, 11 то също така е във връзка със Зорницата и е обозначено като «Еднозъб». Египтологът д-р Макс Мюлер описва това странно оръжие в своя труд «Азия и Европа в древноегипетски паметници», отпечатан през 1893, като «харпун с невъзможно острие» и «оръжие на тридесеттимата».
Освен това в стихове 115, 15 египетската Книга на мъртвите споменава, че след войните и хората разполагали с подобни оръжия:
«Взе оръжието на трийсеттимата, наследството за хората, и така възникна съдилището на трийсетимата чрез този, който беше до него«.
Американският ориенталист Зекария Сичин възприе тези указания още през 1980 г. в книгата си Stairway to Heaven («Стълба към небето») и разпозна в тях многостепенната ракета, разработена през 30-те години от фирмата McDonnell Douglas в Мисури, САЩ. От текстовете от пирамидите обаче научаваме и още нещо за материала, от който тя е била направена. Според древните египтяни материалът се наричал «тхам» (tcham) и бил най-твърдия материал в универсума. При всички случаи това е било метал, който не се е добивал на земята, а е произлизал от стеларния космос.
Дори съвременните египтолози да превеждат «tcham» като «скиптър», древните предания обаче откриват съществени разлики. Египтяните всъщност говорят за някакъв «ценен метал» и по-нататък споменават «тхам от планинския връх» или «финия тхам», както и един вид «истински тхам».
А пък с понятието «тхамти» (tchamti) древните египтяни обозначавали «стрелците с лък», които били велики «мени» («воини»). Поради което човек напълно придобива впечатлението, че материалът «тхам» е свързан с военни сблъсъци и е използван единствено от Боговете.
Древните гърци също познават легендата за един метал, който смятали за извънредно «силен» и «твърд». Те го наричали «адамас» (Mamas, «непобедимия») и ни съобщават, подобно на египтяните, че единствено техните Богове разполагали с него. Божеството Кронос използвал «adamas» в битката срещу божеството Уран, и кастрирайки с него Уран решил изхода на борбата в своя полза. В този смисъл трябва да е представлявал доста издръжлив материал, който само митологичните персони можели да намират.
Допи Хор е използвал същия «непобедим» материал? След като Хор се върнал в Долна Нубия, той отново трябвало да потуши бунт, в който обаче този път бил замесен и един Бог. Неговият враг Сет, братът на баща му Озирис, трябвало да бъде победен и той му отрязал единия тестикул. Всъщност Сет преди това бил убил Озирис, след което разкъсал тялото му на парчета и го разпилял по цял Египет. На събранието на Боговете вече било решено, че Хор можел да използва срещу хората друго едно мистериозно вълшебно оръжие, наречено «божественото око на Ра»:
«Отвори окото си, за да изтреби то онези, които злонамерено сплетничеха срещу теб. Няма друго око, което би могло да ги погуби по-добре за теб…»
Според съвременните египтолози «окото на Ра» не е само част от тялото на Ра, а според преданията то представлява едно «отделно същество». Съществуват митологични легенди, според които «окото» влизало в употреба, било то при изпълнение на заповед за унищожение на враговете или за търсене на нещо. От текстовете на пирамидите, § 705, научаваме, че «окото» се съхранявало над очите на Ра — на челото му. В по-младата египетска епоха от този легендарен предмет произлиза символът на змията Уреус, който навлиза в египетското царство като неразбран символ. Така например змията е поставена и на «короната на Хепреш», което също символизира «окото на Ра». Но някои египтолози искат да отнесат тази емблема, носена от върховния глава към типичната за древновавилонските племена къдрица на челото. Впрочем египтологът д-р Херман Шрайбер разглежда змията като символно животно на праисторическото царство на Буто, чиято Богиня Уто в образа на «Уреус» стояла на темето на царя.
