Капакът се вдигна и при вида на съдържанието му, фараонът неволно извика:

— Богове!

Забравили всякакво благоприличие, царедворците се скупчиха около владетеля си и като започнаха да се блъскат един друг, всеки поглеждаше в сандъка и ахкаше от удивление.

— Злато! — Награби с едри шепи от блестящите пръстени фараонът и сетне ги остави да се изсипят между пръстите му. Задържа в ръката си само един и го приближи до лицето си, за да прочете знаците върху него.

— Два дебена чисто злато. Колко пръстена има в този сандък и колко сандъка има още?

Въпросът му беше по-скоро риторичен, но аз все пак се опитах да му отговоря:

— Само този сандък съдържа… — и прочетох какво бях написал преди години върху капака. — Съдържа един тах и триста дебена чисто злато. Колкото до броя на сандъците, ако не ме лъже паметта, в съкровищницата имаше петдесет и три със злато и двадесет и три със сребро. Но за онези с бижута и скъпоценни камъни вече не мога да си спомня.

— На този свят няма ли поне един човек, на когото да се вярва! С теб, господарю Интеф, винаги съм се държал като с роден брат. Всичко, което си пожелал, си го получил от мен, а ето как ми се отплати.

В полунощ канцлерът и главният данъчен инспектор влязоха в покоите на фараона точно когато сменях превръзката на ръката му. Те представиха окончателния доклад за размера на съкровището и господарят ни го прочете с благоговение. Обхванаха го смесени чувства на възмущение и еуфория от неочакваното щастие.

— Измамникът очевидно е бил по-богат от своя цар. Няма достатъчно сурово наказание за такова злодеяние. Успя да измами мен и данъчните ми инспектори.

— Както уби и ограби господаря Хараб и десет хиляди твои поданици — напомних му аз, докато стягах превръзката на ръката му. Това бе волност от моя страна, но до този момент той ми бе толкова задължен, че бих могъл безнаказано да проявя дързостта си.

— Точно така — с готовност се съгласи той, усетил сарказма в думите ми. — Вината му е по-дълбока от морето и по-висока от небето. Ще трябва да измисля подобаващо наказание. Въжето е твърде леко наказание за Интеф.

— Ваше Величество, като придворен лекар настоявам сега да си починеш. Този ден постави на изпитание дори твоята голяма издръжливост и сила.

— Къде е Интеф? Не мога да си почивам, докато не се уверя, че е в сигурни ръце.

— Под стража е в покоите си. Ваше Величество. Един висш офицер и отряд на Сините крокодили са на пост. — Аз деликатно се поколебах. — Расфер също е под стража.

— Расфер, неговото отвратително чудовище? Онзи, който се опита да те убие в храма на Озирис? Оцеля ли след удара, който му нанесе господарят Танус?

— Добре е, фараоне — уверих го аз. — Знае ли Ваше Величество, че Расфер преди години използва ножа за скопяване върху мен?

В очите му видях съжаление, когато го изрекох.

— Ще се разправя с него така, както и с господаря му — обеща той. — Ще изтърпи същото наказание като господаря Интеф. Това ще те задоволи ли, Таита?

— Ваше Величество е всеведущ и справедлив.

Аз се оттеглих и отидох да намеря господарката си. Тя ме очакваше и въпреки късния час и умората, която ме бе налегнала, не ме остави да поспя. Бе много напрегната и настоя през нощта да стоя до леглото й и да слушам приказките й за Танус и други по-маловажни неща.

Въпреки краткия сън на следващата сутрин заех мястото си в храма на Озирис бодър и с ясна мисъл.

Службата ми се стори малко по-продължителна, отколкото бе през предния ден. В Тива нямаше човек, който да не е чул за провала на великия владетел и който да не очаква с нетърпение да присъства на унижението му. Дори подчинените му, забогатели благодарение на него, сега се обърнаха срещу господаря си като глутница хиени, които разкъсват водача си, когато е болен или ранен.

Подсъдимите бяха доведени пред трона в дрипи, но когато господарят Интеф влезе в храма, бе с дрехи от фин лен и със сребърни сандали. Косата му бе накъдрена, лицето — гримирано, златната верига за високо отличие висеше на врата му.

Знатните затворници коленичиха пред фараона, по Интеф отказа да подвие коляно дори когато един войник от стражата вдигна меча си към него. Царят направи знак да го остави.

— Нека остане прав! Ще лежи достатъчно дълго в гробницата си.

Сетне фараонът се изправи пред нас с цялото си величие и гняв. Този път изглеждаше като истински владетел, като първия от неговата династия — мъж на могъщество и сила. Аз, който го бях опознал твърде добре, с изненада открих, че в този миг изпитвам страхопочитание към него.

— Господарю Интеф, ти си обвинен в кражби и убийства, в разбойничество и пиратство и в още стотици престъпления, заслужаващи жестоки наказания. Изслушах свидетелските показания на петдесет мои поданици с различни занаяти и различно социално положение — от господари до роби. Видях съдържанието на тайната ти съкровищница, където си трупал богатства от царските данъци. Видях личния ти печат на сандъците в съкровищницата ти. С тези веществени доказателства вината ти е доказана стократно. Аз, Мамос, осмият с това име фараон и управляващ Велик Египет, те обявявам за виновен и те лишавам от царското милосърдие и пощада.

— Да живее фараонът! — извика Танус и възгласът му бе поет и повторен десет пъти от народа на Тива. — Да живее вечно!

Когато се възцари тишина, фараонът отново заговори:

— Господарю Интеф, ти носиш златна верига. Видът на това отличие върху предателските ти гърди ме оскърбява. — Той погледна към Танус. — Центурионе, махни златото от престъпника.

Танус свали златната верига от врата на Интеф и я занесе на фараона. Той я пое в ръце и когато Танус се опита да се оттегли, го спря.

— Името на господаря Хараб бе опетнено с измяна. Баща ти бе преследван и умря като предател. Ти доказа невинността на баща си. Аз отменям присъдата срещу Пианки, господаря Хараб, и посмъртно му връщам всичките почести и титли, от които бе лишен. Сега те принадлежат на теб, неговия син.

— Да живее! — извикаха събралите се. — Вечен живот за фараона! Слава на Танус, господаря Хараб!

— Освен титлите, които сега ти принадлежат по наследство, аз те дарявам с ново отличие. Ти доведе изменника пред съда. За службата ти към фараона те дарявам със Златната верига на доблестта. Коленичи, господарю Хараб, и приеми царското благоволение!

— Да живее! — извикаха хората, докато фараонът поставяше златната верига, носена доскоро от Интеф, но към която сега бе добавен педант със звезда. — Да живее господарят Хараб!

Когато Танус се оттегли, фараонът отново насочи вниманието си към престъпниците.

— Господарю Интеф, лишавам те от титлата велик владетел. Името и рангът ти ще бъдат изтрити от всички паметници, както и от гробницата, която си приготвил в Долината на царете. Именията и всичко, което притежаваш, включително незаконно придобитото богатство, се конфискуват в името на короната, освен онова, което е принадлежало на Пианки, господаря Хараб, и по подъл начин е било присвоено от теб. Сега тези земи ще бъдат върнати на техния наследник, благочестивия Танус, господаря Хараб.

— Да живее! Фараонът е мъдър! Да живее вечно! — започна радостно да вика народът, а господарката ми плачеше открито, както и повечето от царските жени. Много малко от тях можеха да устоят на този герой, чиито златни къдрици като че ли затъмняваха украшението на гърдите му.

Сега, за моя изненада, фараонът погледна право към мястото, където бях застанал до своята господарка.

— Тук има още един човек, който вярно ми служи и който разкри местонахождението на откраднатото богатство. Нека робът Таита пристъпи напред.

Приближих се до трона, а гласът на царя бе благ.

— Ти пострада и изпита неописуема мъка от ръката на предателя Интеф и неговия съучастник Расфер. Бил си принуден от тях да извършиш лоши дела и престъпления срещу държавата като съучастник на бандити и крадци при укриване на съкровищата на твоя господар от царските бирници. Обаче не си извършил престъпленията по своя воля. Като роб ти си бил подчинен на своя господар. Следователно аз те освобождавам от цялата вина и отговорност. Признавам те за невинен и те награждавам за твоята служба към нас с щедрия дар от два товара чисто злато от конфискуваното съкровище на предателя Интеф.