Проблемите нямаше да дойдат от там, а от хората, които чакаха да я посрещнат. Тонът на съобщението, с което и се разрешаваше кацане на Опал, звучеше заплашително.
Дайте точна идентификация на вашия спонсор. Посочете продължителността на вашия престой. Опишете в подробности очакваните находки. Обяснете защо времето за посещение на Куейк е критично. Посочете банковата си сметка или осигурете авансово плащане.
Подписано, Максуел Пери, комендант
Към всеки чуждоземен емигрант ли емиграционните власти на Опал бяха толкова недружелюбни? Или нейната параноя съвсем не беше параноя, а основателно безпокойство?
Дариа все още стоеше до люка, когато започна последният етап от приближаването на кораба. Бяха подходили откъм Мандъл и тя се наслади на чудесния изглед на огрения от слънчева светлина дублет. Знаеше, че Опал е малко по-голяма от Куейк — 5600 километра среден радиус срещу 5100 на Куейк, — но гледано с човешко око, като че ли беше обратно. Покритото с облаци в цветовете на дъгата кълбо на Опал, леко издължено като яйце, дългата му ос винаги насочена към неговия събрат, се изправи пред кораба със застрашителни размери. По-тъмното, по-малко яйцевидно, гладко, полирано в светлолилав цвят тяло на Куейк висеше срещу своя партньор, искрящ като скъпоценен камък. За разлика от Опал, повърхността на Куейк беше осеяна с тъмновиолетови и още по-тъмнозелени петна. Тя се опита да открие пътя към Умбиликал, но от разстоянието, на което отстоеше, не успя.
Влизането в системата Добел не предлагаше алтернативи. Имаше само един космодрум, Старсайд, разположен близо до екватора на Опал. На Куейк изобщо нямаше никакъв космодрум. Според справочниците сигурен достъп до Куейк имаше само през Опал.
„Сигурен достъп до Куейк.“
Чудесна идея, но Дариа си спомняше какво беше чела за Куейк по време на летния прилив. Може би в тези справочници трябваше да се намерят повече думи… най-малкото за това време от годината.
В справочните файлове на Четвъртия съюз се съдържаха по-малко добри неща дори и от тези, които посланик Перейра казваше за световете, контролирани от Фемъс Съркъл.
„Отдалечени… лишени от средства… изостанали… варварски.“
Звездите на Съркъл лежаха в регион, населен с всичките три големи вида на спиралния клон. Но в своята експанзия Четвъртият съюз, общността Зардалу и Сикропеанската федерация не бяха проявили почти никакъв интерес към Фемъс Съркъл. Там нямаше нищо, което заслужаваше да се купи, за което човек да се пазари или да открадне — и едва ли си струваше посещение.
Освен ако човек не си търси белята. Предполагаше се, че тя лесно може да се намери във всеки свят, контролиран от Съркъл.
Дариа Ланг слезе от кораба, стъпи на блатистата почва на космодрума на Старсайд и се огледа, обзета от лошо предчувствие. Сградите бяха ниски, в прегръдките на земята, построени, както се виждаше, от преплетена тръстика и кал. Никой не чакаше да посрещне кораба. Опал беше описан като беден на метали, беден на гори, рядко населен. Имаше единствено вода, много вода.
Когато обувките й потънаха няколко сантиметра в меката повърхност, тя се почувства още по-неспокойна. Никога не беше посещавала воден свят, но знаеше, че вместо здрава скала и твърда почва под краката й има само слаба и тънка кора на слинг. Под него нямаше нищо, освен блудкава вода, дълбока няколко километра. Сградите имаха сериозно основание здраво да се гушат в земята. Ако бяха много високи и тежки, щяха да се продънят през нея.
В главата й проблесна мисъл, която едва ли интересуваше някого — тя дори не можеше да плува.
Екипажът на кораба, който я беше докарал, все още изпълняваше последните операции по приземяването. Дариа тръгна към най-близката сграда. От нея излязоха двама мъже с явното намерение да я посрещнат.
Представянето не беше обещаващо. Мъжете бяха ниски и слаби — Дариа Ланг беше с поне десет сантиметра по-висока от всеки от тях. Бяха облечени в еднакви избелели кърпени униформи, доста износени. Отдалеч двамата можеха да минат за братя, единият с около десет години по-стар от другия. Едва когато наближи, тя забеляза разликата.
По-старият мъж имаше дружелюбен вид и самоуверена походка. Избелелите капитански пагони на раменете му показваха, че е по-старши и по ранг, и по възраст.
— Дариа Ланг? — той се усмихна и й протегна ръка, но не се ръкува с нея. — Ще взема документите ви за пребиваване. Аз съм капитан Ребка.
„Към списъка от думи с описания на жителите на Фемъс Съркъл, трябва да се прибави «безцеремонни» — помисли си тя. — А към физическото описание на Ребка «несресан» и «опърпан».“ На лицето на мъжа личаха дузина белези, най-големият, от които представляваше двойна линия, спускаща се от лявото му слепоочие до челюстта. И все пак общото впечатление не беше неприятно… по-скоро обратното. За нейна изненада Дариа почувства бегъл признак на взаимно привличане.
Тя подаде документите и в себе си го извини за белезите и занемарената униформа. Калта беше прясна, може би Ребка беше претърпял някакво необичайно произшествие.
По-младият мъж изглеждаше също толкова мръсен и също имаше белези. Някога вратът и едната страна на лицето му са били лошо изгорени, а после е била направена нескопосана пластична операция, което никога не би се случило на Сентинел Гейт.
Може би белезите от изгаряния бяха лишили кожата на лицето му от еластичност. Определено той имаше съвсем различно изражение от това на Ребка. Докато капитанът беше весел и приятен, въпреки нечистоплътността и липсата на финес, другият мъж изглеждаше затворен и далечен. Лицето му беше сковано и безизразно и той едва ли усещаше присъствието на Дариа, макар тя да стоеше на по-малко от два метра от него. И докато Ребка очевидно беше в отлично физическо състояние, другият имаше изтощен и нездрав вид като на човек, който не яде редовно месо или изобщо не се грижи за здравето си.
Очите му правеха още по-тягостно впечатление от лицето. Помръкнали и незаинтересовани, те бяха със светли зеници и очни ябълки на човек, изолиран от цялата Вселена. Той вероятно нямаше да създаде на Дариа никакъв проблем.
Ала точно когато тя достигна до утешителното заключение, лицето пред нея оживя и човекът изстреля:
— Казвам се Пери. Комендант Максуел Пери. Защо искате да посетите Куейк?
Въпросът я накара да изгуби самообладание. Зададен без предварителните обичайни любезности при представянията в Съюза, той убеди Дариа Ланг, че тези двама души знаеха… знаеха за аномалията, знаеха за ролята й в нейното откриване, или с други думи, знаеха какво търси тук. Тя почувства, че се изчервява.
— Ум… Умбиликал — Дариа с труд намираше думите. — Аз… аз проведох специално изследване на артефактите на Строителите. На това дело съм посветила живота си — тя замълча и се прокашля. — Аз… аз прочетох всичко, което можах да намеря за Умбиликал. Но искам да видя лично и да науча как действа фалът13 на Опал и Куейк. И да открия как Междинната станция управлява движението на Умбиликал в Космоса през летния прилив — тя се задъха.
Пери остана безизразен, но на лицето на капитан Ребка се появи лека усмивка. Дариа беше сигурна, че той вникна във всяка нейна дума.
— Професор Ланг — Ребка междувременно четеше документите й за влизане, — ние не обезкуражаваме посетителите. Добел се нужда от всички приходи, които може да получи. Но по това време на годината на Опал и Куейк е опасно.
— Зная. Чела съм за морските приливни вълни на Опал и земните на Куейк — тя се прокашля отново. — Не е в характера ми да рискувам — „поне това е вярно“ — помисли си тя кисело. — Имам намерение да взема всички предпазни мерки.
— Значи сте чела за летния прилив — Пери се обърна към Ребка и Дариа Ланг усети, че между двамата мъже съществува напрежение. — Както и вие, капитан Ребка. Но четенето и реалното преживяване не е едно и също. И никой от вас, изглежда, не разбира, че летният прилив този път ще бъде различен от всеки друг път, който сме преживели.
