— Продължавайте да вървите — чу се гласът на Ребка над шума и тътена на цепещи се скали. — Не можем да си позволим да стоим и да чакаме.

Пери беше спрял и сложил ръка на рамото на Грейвс да го спре. Той се обърна и поклати глава към Ребка.

— Не можем да продължим. Сливане на трусове. Вижте!

Земни вълни с различна дължина и амплитуда се сливаха на петдесет крачки пред групата. Там, където се срещнаха, в прашния въздух изригна скална маса. Зейна ров с неизвестна дълбочина, после се сви, запълни се и няколко секунди по-късно изчезна. Пери гледа, докато се увери, че движението на земята е престанало и тогава тръгна напред.

Ребка се почувства успокоен. Каквито и да бяха проблемите на Пери, той не беше изгубил инстинкта си за самосъхранение. Ако можеше да го запази още един километър, главната му задача щеше да бъде изпълнена.

Продължиха да се катерят. Земята се тресеше под краката им. От стотици пукнатини на скалата излизаше горещ дъх, а небето над тях се бе превърнало в меняща се жива картина от фин прах и ярка светлина. Небето и земята ръмжаха и ревяха около тях. Започна да се лее топъл, наситен със сяра дъжд, който се изпаряваше при допиране с горещата, разкъсвана от силата на приливната вълна земя.

Ребка огледа групата от позицията си назад. Близначките Кармел вървяха една до друга веднага след Грейвс и Пери. Следваше ги Дариа Ланг, между двете извънземни, подкрепяща с една ръка Д’жмерлиа през скосения гръден кош. Всички се справяха добре. Грейвс, Джени Кармел и Дариа Ланг накуцваха и се олюляваха от умора, но вървяха.

Очевидно се нуждаеха от почивка. Той мрачно се усмихна. Е, така или иначе след няколко часа щяха да си починат.

Големият проблем беше повишаването на температурата. Още десет градуса и той знаеше, че ще трябва да намалят темпото или да изпопадат от топлинно изтощение. Дъждът, който уж трябваше да им помогне, стана дотолкова горещ, че попареше незащитената кожа. С напредването на групата в котловината Пентаклайн усложняването на ситуацията изглеждаше неизбежно.

Но те трябваше да продължат. Ако намалят темпото, спрат за почивка или се върнат да потърсят убежище, летният прилив щеше да ги убие.

Той ги подкани да вървят и се вгледа в пътеката, водеща към плоската базалтова скала. Оставащите не повече от петстотин метра изглеждаха леки. След още сто крачки камъните и напуканата земя, които затрудняваха ходенето, щяха да свършат. Започваше кафява равна повърхност толкова гладка, колкото Ребка не беше виждал на Пентаклайн. Приличаше на сухо езерно дъно, останка от дълъг, тесен воден басейн, изпарил се през последните няколко дни. Можеха да се движат по него леко и бързо. Отвъд тясната равнина следваше малък склон до основата на скалата, на чийто връх трябваше да намерят кораба.

Първите двама бяха на двадесет крачки от равното място. Извисяващата се скала с плоско било изглеждаше толкова близо, сякаш можеха да я докоснат, когато Макс Пери спря неуверено. Докато Ребка продължаваше да гледа и да ругае, Пери се подпря на една голяма, назъбена скала и огледа замислено пътя.

— Хайде, човече.

Пери поклати глава, вдигна ръка да спре другите, наведе се и проучи почвата. В същия момент Елена Кармел извика и посочи върха на плоската скала.

Небето беше станало черно, но непрекъснатите светкавици осигуряваха достатъчно светлина. Ребка не можеше да открие нищо там, където Пери се вглеждаше, освен леко трептене на маранята, в която езерното дъно изглеждаше неясно. Но зад замъглената площ, на върха на скалата, където сочеше Елена Кармел, където се кълбяха облаци прах Ребка различи очертанията на малък космически кораб. Той стоеше в края на скалата и имаше вид на изоставен. Пътеката за изкачване не изглеждаше стръмна. След около пет минути трябваше да са горе.

Елена Кармел се обърна и извика на сестра си, но от гръмотевиците гласът й не се чу. Ребка прочете думите по устните й. „Съмър Дриймбоут“ Изражението й триумфира. Тя изтича напред покрай Грейвс и Пери.

Вече беше върху равнината от изсъхнала кал и се насочваше към основата на плоската скала, когато Пери вдигна глава и я видя.

Той замръзна за секунда, след което изкрещя предупреждение, което се извиси над тътена.

Елена се обърна по посока на звука. В същия момент кората на спечената глина, дебела по-малко от сантиметър, се продъни под тежестта на тялото й. Във въздуха около нея от тинята бликнаха струи пара. Тя изпищя, вдигна ръце и се опита да запази равновесие. Под крехката повърхност бълбукащата тиня предлагаше толкова опора, колкото и горещ сироп. Преди някой да може да се помръдне Елена потъна до кръста. Врящата кал обгърна краката и бедрата й и тя изпищя от болка.

— Легни напред! — извика Пери, хвърли се на земята да разпредели теглото си и започна да се придвижва към нея.

Но Елена Кармел изпитваше твърде голяма болка, за да му обърне внимание. Той се придвижваше много бавно, а тя потъваше бързо. Пери беше на три крачки от нея, когато бълбукащата тиня достигна до гърлото й. Тя нададе последен, ужасен писък.

Пери се придвижи напред и я хвана за косата и за протегнатата ръка, но не можа да я задържи.

Тя потъна съвсем. Изпаднала в шок от изгарянето, не издаде никакъв звук, когато врящата кал влезе в устата, в носа и в очите й. В следващия миг изчезна. Течната повърхност образува малък водовъртеж, но след по-малко от секунда стана отново спокойна.

Пери пропълзя още малко напред и пъхна ръце до лакти в горещата черна маса. Заопипва, но не намери нищо.

Другите от групата стояха като вкаменели. Изведнъж Джени Кармел нададе ужасен писък и се хвърли напред. Джулиъс Грейвс се втурна след нея и я задържа на самия край на кипящото тресавище.

— Не, Джени, не! Не можеш да й помогнеш, тя е мъртва — той я хвана през кръста и се опита да я издърпа от опасното място. Джени отчаяно се съпротивляваше. Той я задържа, докато Ребка и Дариа Ланг дотичаха да му помогнат.

Джени продължаваше да се дърпа към мястото, където беше изчезнала Елена. Завъртя се и повлече Дариа след себе си. Тя стъпи върху напуканата кора и левият й крак я проби и потъна до над глезена. Дариа изпищя от болка и увисна на ръката на Ребка, изгубила ума и дума. Той остави Джени на Грейвс, докато изтегли Дариа на безопасно място.

Джени се опита още веднъж да се хвърли към тинята. Повърхността, където Елена беше засмукана, кипеше и бълбукаше като котва. Пери, с изкривено от болка лице, беше изпълзял от коварната кал на сигурното място на напуканите скали, не можеше да си служи с ръцете, но се изправи и използва тежестта на тялото си да отблъсне Джени назад.

Двамата се препънаха и паднаха на твърдо. Джени притихна. Когато премина първия шок, тя закри лицето си с ръце и заплака.

Ребка все още държеше Дариа Ланг и оглеждаше групата. Всички бяха в шок от смъртта на Елена, но той все пак трябваше да се погрижи за изхода на операцията. За тридесет секунди положението им се беше превърнало в отчайващо. Въздухът почти не можеше да се диша, топлината беше нетърпима, повърхността на Куейк ставаше все по-активна. Но те не можеха да си позволят да намалят темпото.

Какво да предприемат?

Той направи печална равносметка на положението. Тътенът на земята и небето стихна за малко, но вместо осем здрави човеци и извънземни, всичките допреди малко напълно подвижни, бяха останали четирима здрави — той самият, Грейвс, Д’жмерлиа и Калик. Можеше само да се предполага колко полезни могат да бъдат двете извънземни в кризисна ситуация, но досега се бяха държали по-добре и от хората.

Ами другите?

Пери беше силно шокиран — повече, отколкото беше пострадал физически и стоеше като истукан. Слаба Богу, че беше упорит. Той можеше да ходи и щеше да ходи. От друга страна не можеше вече да помага на друг, а без да може да използва ръцете си, щеше да му бъде трудно да се изкатери по скалата. Изгорени до лактите, ръцете му висяха безпомощно. След първия шок болката от тях щеше да бъде още по-ужасна. С малко късмет всички можеха да стигнат до „Съмър Дриймбоут“.