— Нейна светлост отказва да се облече, макар че испанският дипломатически пратеник иска да я види — каза тя. — Казва, че е твърде уморена.

— Оставете ни — каза Робърт кратко и изчака, докато придворните дами и прислужничките излязоха от стаята.

Елизабет се обърна и му се усмихна, взе ръката му и я притисна към бузата си.

— Моят Робърт.

— Кажи ми, моя красива любима — прошепна Робърт, — защо докарваш кораби, натоварени със злато, от Антверпен, и как плащаш за всичко това?

Тя ахна леко. Цветът се отдръпна от лицето й, а усмивката — от очите й.

— О — каза тя. — Това ли?

— Да — отвърна той с равен тон. — Това. Не мислиш ли, че е по-добре да ми кажеш какво става?

— Как разбра? Предполага се, че е огромна тайна.

— Няма значение — каза той. — Но съжалявам да науча, че още пазиш тайни от мен, след обещанията си, макар да сме съпруг и съпруга.

— Смятах да ти кажа — каза тя веднага. — Просто заради Шотландия всичко ми изхвръкна от ума.

— Сигурен съм — каза той студено. — Защото ако паметта ти бе станала все така слаба до деня, в който изтеглиш от обръщение всички стари монети и пуснеш в обръщение нови, на мен щеше да ми остане цяло едно малко хранилище, пълно с обезценени монети, нали? И щях да понесе съществена загуба — нима нямаше да бъде така? Това ли беше намерението ти — да страдам?

Елизабет пламна.

— Не знаех, че се запасяваш с дребни монети.

— Имам земи: арендаторите ми, уви, не плащат рентите си със златни кюлчета. Имам дългове към търговците, които се изплащат в дребни монети. Имам безброй сандъци с пенсове и фартинги. Кажи ми какво мога да получа за тях?

— Малко повече от собственото им тегло — каза тя с много слаб глас.

— Не номиналната им стойност?

Тя поклати мълчаливо глава.

— Изтегляме от обръщение монетите и пускаме нови — каза тя. — Това е планът на Грешам — ти самият знаеш за него. Трябва да изсечем монетите наново.

Робърт пусна ръката й и отиде до центъра на стаята, докато тя седеше и го наблюдаваше, питайки се какво ще направи. Осъзна, че чувството, от което се присвиваше стомахът й, беше страх. За първи път в живота си се страхуваше какво мисли за нея някой мъж — не по политически причини, а от любов.

— Робърт, не ми се сърди. Нямах намерение да те поставям в неизгодна позиция — каза тя и долови слабостта в собствения си глас. — Трябва да знаеш, че не бих те поставила в неизгодно положение — тъкмо теб! Засипах те с постове и длъжности.

— Знам — каза той кратко. — Отчасти именно това ме удивява. Че с едната ръка даваш, а с другата ме мамиш. Поведение на развратница, всъщност. Не помисли ли, че това ще ми струва пари?

Тя ахна.

— Помислих само, че това трябва да бъде тайна, голяма тайна, иначе всички ще започнат да правят размени и монетите ще бъдат приемани все по-зле и по-зле — каза тя бързо. — Робърт, ужасно е да знаеш, че хората смятат собствените ти монети за почти лишени от стойност. Трябва да поправим това, а всички обвиняват мен, задето се е объркало.

— Тайна, която ти скри от мен — каза той. — От своя съпруг.

— Не бяхме сгодени, когато започна подготовката — каза тя смирено. — Сега разбирам, че трябваше да ти кажа. Просто заради Шотландия всичко ми изхвръкна от…

— Сега в Шотландия има мир — каза той твърдо. — И се опитай да не забравяш, че сме женени и че не бива да имаш тайни от мен. Върви и се облечи, Елизабет, а когато излезеш, ще ми разкажеш абсолютно всичко, за което ти и Сесил сте се споразумели и сте планирали заедно. Няма да позволя да ме правят на глупак. Няма да имаш тайни с друг мъж зад гърба ми. Това означава да ме превърнеш в рогоносец, а аз няма да нося рога заради теб.

За миг си помисли, че е стигнал твърде далече, но тя се изправи на крака и тръгна към спалнята си.

— Ще ти изпратя прислужниците — каза той, възползвайки се от покорството й. — А после ще проведем дълъг разговор.

Тя спря за миг на вратата и погледна назад към него:

— Моля те, не ми се сърди. Не исках да те обидя. Никога не бих те оскърбила нарочно. Знаеш как беше това лято. Ще ти казвам всичко.

Сега беше моментът да я възнагради за извинението й. Той прекоси стаята и целуна пръстите й, а после — устните.

— Ти си моята любима — каза той. — Ти и аз сме истинското злато, и към него няма да се смеси нищо, което да го развали. Между нас винаги ще има пълна честност и откритост. Тогава ще мога да те съветвам и да ти помагам, и няма да е нужно да се обръщаш към друг.

Почувства как устата й се разтвори под целувката му, когато тя се усмихна.

— О, Робърт, трябва да е така — каза тя.

Сесил си позволи рядкото удоволствие да прекара една нощ вкъщи със съпругата си в Бърли, преди да продължи с пътуването си към Лондон. Милдред го посрещна с обичайната си кротка привързаност, но сивите й очи попиха набразденото му от бръчки лице и приведените рамене.

— Изглеждаш уморен — беше всичко, което си позволи да каже.

— Беше горещо и прашно — каза той, без да споменава нищо за няколкото пътувания между Единбург и Нюкасъл, които бе принуден да направи, за да постигне мира и да подсигури трайността му.

Тя кимна и му направи знак да отиде в спалнята си, където в просторната, подобна на дворцова стая го чакаха гореща вода и дрехи за преобличане, кана студен ейл и самун топъл, прясно изпечен хляб. Беше приготвила любимата му вечеря, когато той слезе отново долу, освежен и облечен в чисти тъмни дрехи.

— Благодаря ти — каза той топло и я целуна по челото. — Благодаря ти за всичко това.

Тя се усмихна и го отведе начело на масата, край която семейството и слугите чакаха господаря да прочете благодарствената молитва преди хранене. Милдред беше убедена протестантка и домът й се ръководеше по най-богоугоден начин.

Сесил изрече няколко молитвени думи, а после седна и се залови с вечерята си. Четиригодишната му дъщеря Ана беше доведена от детската стая заедно с невръстния си брат Уилям, получи разсеяна благословия, а после масата беше разчистена и Милдред и Сесил отидоха в личната си стая, където беше запален огън и ги чакаше кана ейл.

— Значи сключихте мир — поиска да се увери тя, знаейки, че той никога нямаше да тръгне от Шотландия, без да е довършил задачата си.

— Да — каза той кратко.

— Не изглеждаш много радостен: не си ли блажен миротворец?

Той я стрелна с поглед, какъвто тя не бе виждала никога преди. Изглеждаше наскърбен, сякаш бе понесъл удар: не върху гордостта си, не върху амбицията си, а сякаш бе предаден от приятел.

— Не съм — каза той. — Това е най-добрият мирен договор, на който можехме да се надяваме. Френската армия ще се оттегли, интересите на Англия в Шотландия са признати, и всичко това — почти без нито един изстрел. Това би трябвало да е най-великото събитие в живота ми, моят триумф. Да победим французите би било славно събитие по всяко време; но да ги победим, когато в страната цари разделение, а хазната е банкрутирала, с армия без заплати, водена от жена, е почти чудо.

— И въпреки това? — попита тя, продължавайки да не разбира.

— Някой е настроил кралицата срещу мен — каза той простичко. — Получих писмо, което би ме накарало да се разплача, ако не знаех, че съм направил за нея най-доброто, което можеше да бъде направено.

— Писмо от нея?

— Писмо, в което иска от мен луната и звездите, освен мира в Шотландия — каза той. — И предполагам, че няма да е доволна, когато й кажа, че мога да й дам само мир в Шотландия.

— Тя не е глупачка — изтъкна Милдред. — Ако й кажеш истината, тя ще я изслуша. Ще разбере, че си направил най-доброто, което можеш, и повече, отколкото всеки друг би могъл да направи.

— Тя е влюбена — каза той кратко. — Съмнявам се, че може да чува нещо друго, освен гласа на сърцето си.

— Дъдли?

— Кой друг?

— Значи това продължава — каза тя. — Дори тук чуваме такива скандални слухове, че не би повярвал.