— Ами ако откажат?

— Тогава му кажи да прекъсне преговорите и да тръгне на война — заяви Робърт. — Но те няма да откажат. Сесил ще ги спечели за това споразумение, ако знае, че си твърдо решена. За него това е сигнал да се прибере у дома с голяма плячка, и сигнал за французите да не дръзват отново да се месят в нашите дела.

Тя кимна и подписа документа с отривист жест.

— Ще го изпратя днес следобед — каза.

— Изпрати го сега — нареди той. — Времето е от съществена важност. Той трябва да разполага с това писмо, преди да се откаже от което и да било от нашите искания.

За миг тя се поколеба.

— Както желаеш.

Тя се обърна към Летиша:

— Изпратете една от придворните дами да повика някой от пратениците на държавния секретар — каза тя. Обърна се отново към Робърт. — Веднага щом изпратя това, бих искала да отида на езда.

— Не е ли твърде горещо?

— Не и ако тръгнем веднага. Чувствам се, сякаш съм била затворена тук в Уайтхол цял живот.

— Да наредя ли да оседлаят новата кобила?

— О, да! — възкликна тя, доволна. — Ще те чакам в конюшните, веднага щом изпратя това.

Той изчака да види как тя подписа и подпечата документа, така че да не може да бъде поправен, и едва тогава се поклони, целуна й ръка и бавно се отправи към вратата. Придворните се разстъпиха пред него, докосвайки почтително шапките си; мнозина се поклониха. Робърт излезе от стаята като крал, и Елизабет го проследи с поглед.

Момичето се зададе надолу по галерията, следвано от пратеника, и го доведе при Елизабет, която стоеше, наблюдавайки как Робърт бавно се отдалечава. Щом пратеникът се приближи, Елизабет влезе в една прозоречна ниша със запечатаното писмо в ръка, и му заговори толкова тихо, че никой друг да не може да чуе.

— Искам да занесете това писмо на господаря си в Единбург — каза тя тихо. — Но не трябва да тръгвате днес.

— Не ли? Ваша светлост?

— Нито пък утре. Но го отнесете в дните след това. Искам писмото да се забави поне с три дни. Разбирате ли?

Той се поклони.

— Както желаете, ваша светлост.

— Ще кажете на всички, съвсем високо и ясно, че потегляте веднага със съобщение за сър Уилям Сесил, и че той трябва да го получи вдругиден, тъй като сега можете да доставяте писма до Единбург в рамките на три дни.

Той кимна — беше на служба при Сесил от твърде отдавна, за да се изненадва от каквото и да е двуличие.

— Да напусна ли Лондон, сякаш заминавам веднага, и да се укрия по пътя?

— Точно така.

— В кой ден искате да го получи?

Кралицата се замисли за миг.

— Какво е днес? Трети? Сложете го в ръцете му на девети юли.

Слугата пъхна писмото в жакета си и се поклони.

— Да кажа ли на господаря си, че се е забавило?

— Можете да го направите. Дотогава няма да има значение. Не искам това писмо да отвлича вниманието му. Надявам се, че дотогава работата му ще бъде завършена.

След като бе предотвратил войната, бе прекратил съюза на французите с шотландците, и беше представил Елизабет като най-новия и най-дързък участник в играта за власт, Сесил се разхождаше в прохладата на вечерта из малката градина на Единбургската крепост и се възхищаваше на засадените малки лаврови дръвчета и сложните фигури, образувани от оцветените камъни.

Слугата му, изкачил стълбите, се поколеба на най-горното стъпало, като се опитваше да види господаря си в здрача. Сесил вдигна ръка и мъжът тръгна към него.

— Писмо от нейно величество.

Сесил кимна и го взе, но не го отвори веднага. Тя знаеше, че той е близо до сключването на споразумение: в това писмо сигурно му изказваше благодарност за услугите му, обещавайки му своята обич и неговата награда. Тя знаеше по-добре от всеки друг, че Англия бе на ръба на катастрофата с тази война в Шотландия. Тя знаеше, както никой друг, че никой освен Сесил не можеше да извоюва мира за тях.

Сесил седна на градинската пейка и вдигна поглед към солидните сиви стени на крепостта, към реещите се прилепи, към изгряващите ранни звезди, и изпита задоволство. После отвори писмото от кралицата.

За миг остана да седи съвсем неподвижно, докато четеше писмото, а после продължи да го препрочита отново и отново. „Тя е полудяла“, беше първата му мисъл. „Полудяла е от тревогата и смута на тази война, а сега е станала толкова алчна, колкото беше изплашена преди. Мили боже, как може човек да открие някакъв смисъл в живота си, когато работи за жена, която може да сменя две напълно противоположни настроения за секунда, а да не говорим пък — за един ден“.

„Мили боже, как може човек да сключи траен мир, почтен мир, когато монархът може изведнъж да поиска допълнително споразумение, след като договорът е подписан? Връщането на Кале? Гербът? А сега — и парично обезщетение? Защо да не поиска и звездите в небето? Защо не поиска луната?“

„И какво е това в края на писмото? Да прекратим преговорите, ако тези цели не могат да бъдат постигнати? Какво, в името Божие, да направим? Да тръгнем на война с една изнемощяла армия, когато настъпват летните горещини? Да изчакаме французите да повикат отново на бойни позиции войските си, които в този момент се готвят да се оттеглят?“

Сесил смачка писмото от кралицата на топка, пусна го на земята и го изрита колкото можеше по-силно, през изящния жив плет към средата на малката градина.

„Луда жена!“, изруга той след писмото, макар че все още не казваше на глас нито дума. „Негодна, суетна, чудата, капризна жена. Бог да ми е на помощ, задето някога ви смятах за спасителка на страната. Бог да ми е на помощ, че изобщо предложих услугите си на служба при вас, една луда жена, когато за мен щеше да е много по-добре да планирам собствената си градина в Бърли и никога да не показвам готовност да служа във вашия безумен, суетен двор“.

Той продължи да дава воля на яростта си още няколко мига, като се разхождаше напред-назад пред смачканото на топка писмо, захвърлено в малката квадратна градинска леха, после, тъй като документите представляваха едновременно и съкровище, и опасност, прекрачи през малкия плет и прибра писмото, изглади го и го прочете отново.

Тогава видя две неща, които беше пропуснал при първите прочитания. Първо датата. Тя му беше поставила дата трети юли, но то беше пристигнало пет дни след като договорът беше подписан и беше обявен мирът. Беше му отнело твърде дълго време да пристигне. Пътуването беше отнело два пъти повече от нужното време. Беше дошло твърде късно, за да повлияе на събитията. Сесил се обърна към пратеника си.

— Ей! Момче!

— Да, сър Уилям?

— Защо на това писмо са му трябвали шест дни да стигне до мен? Датата е трети. Трябваше да е тук преди три дни.

— Така пожела самата кралица, сър. Тя каза, че не иска да се затормозявате с писмото, докато работата ви не бъде приключена. Каза ми да напусна Лондон и да се укрия за три дни, за да създаде пред двора впечатлението, че съм потеглил веднага. Това беше нейна заповед, сър. Надявам се, че съм постъпил правилно.