— И не сте ли го виждали, откакто кралицата наследи трона? — попита госпожа Удс невярващо.

Ейми отмина забележката със смях.

— Не! Не е ли скандално? Мислех, че той ще си дойде у дома за Дванайсетата нощ, той всъщност обеща, че ще го направи, но тъй като е началник на конницата, отговаряше за всички празненства в двора, и имаше толкова много работа. Кралицата язди или излиза на лов всеки ден, знаете. Той трябва да управлява конюшните й, и да се справя също и с всички дворцови забавления, поетични драми и балове, и празненства, и всичко останало.

— Не искате ли да се присъедините към него?

— А, не — каза Ейми решително. — Отидох с него в Лондон, когато баща му беше жив и цялото семейство беше в кралския двор, и беше ужасно!

Госпожа Удс се засмя.

— Защо, какво му беше толкова ужасното?

— През по-голямата част от деня няма какво друго да правиш, освен да безделничиш и да водиш празни разговори — каза искрено Ейми. — Мъжете, разбира се, си имат делата на Частния съвет и парламента, които да обсъждат, и безкрайното домогване до пенсии, постове и благоволение. Но за жените остава само службата в покоите на кралицата, и всъщност нищо повече. Много малко дами се интересуват от делата на кралството, а и без друго никой мъж не би поискал мнението ми. Трябваше по цели дни да седя със свекърва си, а тя не се интересуваше от никого, освен от своя съпруг, херцога, и синовете си. Всичките четирима братя на съпруга ми бяха с блестящи умове, и много предани един на друг, а той има и две сестри, лейди Катрин и Мери…

— Която сега е лейди Сидни?

— Да, тя. Те всички мислят, че сър Робърт е истинско божество, и затова никоя жена нямаше да е достатъчно добра за него. Най-малко пък аз. Всички те ме смятаха за глупачка, и когато най-сетне ми позволиха да си тръгна, аз вече бях напълно съгласна с тях.

Госпожа Удс се разсмя заедно с Ейми.

— Какъв кошмар! Но вие сигурно сте имали собствени мнения, били сте в семейство, което се е намирало в самото сърце на властта.

Ейми направи лека гримаса:

— В това семейство човек много бързо се научаваше, че ако има мнения, които не са в съгласие с тези на херцога, е по-добре да не ги изразява гласно — каза тя. — Макар че съпругът ми потегли срещу нея, аз винаги съм знаела, че кралица Мери е истинската кралица, и винаги знаех, че нейната вяра ще възтържествува. Но за мен и за Робърт, беше по-добре, ако пазя за себе си мислите и вярата си.

— Но какво изпитание за силата на духа! Никога да не спориш, когато те са толкова надменни и нетърпящи възражение!

Ейми се изкикоти.

— Нямам думи да го опиша — каза тя. — А най-лошото от всичко е, че сър Робърт не е такъв. Когато за пръв път го срещнах в къщата на баща ми, той беше още момче, толкова мил и любящ. Смятахме да си купим малко имение и да държим овце, а той щеше да развъжда коне. А ето ме тук, и още го чакам да се прибере у дома.

— Винаги съм копнеела да отида в двора — отбеляза госпожа Удс в изпълнената с копнеж пауза. — Господин Удс ме заведе веднъж да видя старата кралица, докато се хранеше, и беше много величествено.

— Отнема цяла вечност — каза рязко Ейми. — И храната е винаги студена, а през половината време е толкова лошо приготвена, че всички се връщат в собствените си покои и поръчват да им приготвят храна там, за да могат да хапнат нещо хубаво. Не е позволено да държиш собствени ловни кучета, и не можеш да имаш повече слуги, отколкото позволява лорд–канцлерът на краля, и трябва да спазваш установените дворцови часове… да ставаш късно и да си лягаш късно, когато вече си толкова уморен, че ти се иска да умреш.

— Но този живот задоволява лорд Робърт? — отбеляза остро госпожа Удс.

Ейми кимна и обърна коня си към къщи.

— Засега. Той още от рождение е живял в дворците с кралското семейство. Живял е като принц. Но знам, че в сърцето си той все още е младият мъж, в когото се влюбих, който не искаше нищо повече, освен малко добра земя за пасища, за да развъжда красиви коне. Знам, че трябва да вярвам на това — каквото и да ми струва.

— Но какво ще стане с вас? — попита внимателно госпожа Удс, като подкара коня си редом с този на по-младата жена.

— Не губя вяра — каза упорито Ейми. — Чакам го и вярвам, че той ще се прибере у дома при мен. Омъжих се за него, защото го обичах такъв, какъвто е. А той се ожени за мен, защото ме обичаше такава, каквато съм. И когато тази кралица и това царуване вече престанат да бъдат толкова нови, когато всички пенсии и постове бъдат разграбени, а всички привилегии — разпределени, тогава, когато има нужното време, той ще дойде у дома при мен, и аз ще бъда там, в нашата прекрасна къща, с красивите жребчета, родени от кобилите на полето, и всичко ще бъде така, както трябва да бъде.

Флиртът на Елизабет с Филип Испански чрез тайни лични писма стигна достатъчно далече, за да разтревожи Уилям Сесил, стигна достатъчно далече, за да обезпокои и Катерина Нолис. Но Мери Сидни, която разговаряше приглушено с любимия си брат Робърт Дъдли, беше спокойна.

— Уверена съм, че тя само го осигурява като съюзник — каза тя тихо. — И се забавлява, разбира се. Тя има нужда да получава постоянно нечие възхищение.

Той кимна. Яздеха заедно, прибирайки се бавно вкъщи от лов, по време на който бяха отпуснали юздите: и двата коня бяха запотени и се задъхваха. Пред тях кралицата яздеше с Катерина Нолис от едната си страна и новодошъл, миловиден млад мъж — от другата. Робърт Дъдли го беше огледал добре и не беше разтревожен. Елизабет никога нямаше да бъде омаяна от едно хубаво лице — тя имаше нужда от мъж, който да й спре дъха.

— Съюзник срещу Франция? — предположи той.

— Такъв е моделът — каза тя. — Филип ни подкрепи срещу Франция, когато превзеха Кале, ние го подкрепихме, когато французите заплашваха Нидерландия.

— Иска ли Елизабет той да остане неин приятел, за да може тя да тръгне срещу шотландската регентка? — попита той. — Харесва ли й планът на Сесил да подкрепи шотландските протестанти? Казва ли нещо, когато е спокойна и насаме с вас, жените? Прави ли планове за война, както Сесил твърди, че трябва?

Мери поклати глава.

— Тя е като кон, нападнат от мухи. Не може да бъде спокойна. Понякога, изглежда, си мисли, че е редно да им помогне, споделя вярата им, и съзнава, разбира се, че французите са най-голямата заплаха за нашия мир. Но в други моменти твърде много се страхува да предприеме първия ход срещу един миропомазан монарх. Страхува се какви врагове може да разгневи тук. Освен това е в постоянен ужас, че някой ще дойде да я убие тайно, с нож. Не смее да направи нищо, с което би увеличила броя на враговете си.

Той се намръщи.

— Сесил е напълно сигурен, че Франция е най-голямата опасност за нас, и че трябва да се бием с французите сега, докато самите шотландци се обръщат срещу господарите си. Това е подходящият момент за нас, докато те ни призовават на помощ.

— Сесил ще предпочете тя да се омъжи за Аран — предположи Мери. — Не за Филип. Сесил мрази испанците и папизма повече от всеки друг, макар че винаги говори толкова спокойно и така премерено.

— Виждала ли си някога Аран?

— Не, но Катерина Нолис говори много хубави неща за него. Казва, че е красив и умен, и, разбира се, единствено Мери, кралицата на шотландците, има по-голямо основание от него да претендира за престола на Шотландия. Ако кралицата се омъжи за него и той победи регентката и заеме престола, тогава техният син ще обедини двете кралства.

Тя видя как лицето на Дъдли потъмнява.

— Той е най-голямата опасност за нас — каза той, и тя знаеше, че не говори за опасността, заплашваща Англия, а за опасността, която застрашаваше самите тях.

— Тя те харесва повече от всеки друг мъж в двора — каза Мери, като се усмихваше. — Все повтаря колко си умел и колко си красив. Непрекъснато го отбелязва, и дори най-младите придворни дами знаят, че ако искат да й доставят удоволствие, само трябва да кажат колко добре яздиш, или колко добре гледани са конете, или какъв чудесен вкус имаш по отношение на облеклото. Летиша Нолис се държи направо неподобаващо за девойка, когато говори за теб, а кралицата се смее.