— Не — каза той искрено и добави: — Ваша светлост — когато тя го стрелна със суров поглед. — Отново и отново ще бъдете принуждавана да вземете страна. Църквата се нуждае от водачество, вие трябва да я ръководите или да я оставите на папата. Кое ще изберете?
Видя как погледът й се отклони: тя гледаше покрай него към Робърт Дъдли, който се беше надигнал от мястото си на масата и вървеше бавно през стаята към масата, където седяха придворните дами. Когато се приближи, всички се обърнаха към него, без видимо да бяха помръднали: главите на всички се завъртяха като цветя, търсещи слънцето: настоящата му фаворитка се изчерви в очакване.
— Ще помисля за това — каза тя рязко. Присви пръст към Робърт Дъдли и той плавно смени посоката, приближи се до подиума и се поклони.
— Ваша светлост — каза той любезно.
— Бих искала да танцувам.
— Бихте ли ми оказали тази чест? Копнеех да ви поканя, но не се осмелявах да прекъсна разговора ви, изглеждахте толкова сериозна.
— Въпросът беше не само сериозен, но и смешен — напомни й мрачно Сесил.
Елизабет кимна, но той видя, че беше изгубил вниманието й. Тя се надигна от мястото си: сега виждаше само Робърт. Сесил отстъпи встрани, тя го подмина и отиде в центъра на дансинга. Робърт й се поклони изящно като италианец, и взе ръката й. При докосването му в бузите на Елизабет нахлу лека руменина. Тя извърна глава от него.
Сесил наблюдаваше групата танцьори иззад гърба на двойката — Катерина и Франсис Нолис зад тях, сестрата на Робърт, лейди Мери Сидни, и партньора й, други придворни дами и господа, но никоя двойка не беше и наполовина така красива както кралицата и нейния фаворит. Сесил не можа да се сдържи и се усмихна на двамата — сияещи, подхождащи си, красиви хора. Елизабет долови благосклонния му поглед и му отправи дръзка усмивка. Сесил сведе глава. В края на краищата, тя беше млада жена, не само кралица, а за Англия беше добре да има весел кралски двор.
По-късно същата нощ, в притихналия дворец, под непрогледно черно небе, дворът спеше, но Сесил беше буден и нащрек. Беше метнал една роба върху ленената си нощна риза и беше седнал пред голямото си писалище, притиснал босите си крака до подплатения с кожа край на халата си, за да се предпази от зимната студенина на каменния под. Перото му дращеше по ръкописа, докато той съставяше списъка на кандидатите за ръката на кралицата, и предимствата и недостатъците на всеки брак. Сесил беше голям майстор на списъците: походът им надолу по листа съответстваше на подредения ход на мислите му.
„Съпрузи за кралицата
1. Крал Филип Испански — ще се нуждае от разрешение за брак от папата ще ни подкрепи срещу Франция и ще ни спаси от опасността, която представлява нахлуването на французите в Шотландия, но ще използва Англия във войните си (народът никога няма да го приеме втори път- може ли той изобщо да стане баща на дете) — тя бе привлечена от него преди, но може би е било просто от злоба, и само защото той беше женен за сестра й.
2. Ерцхерцог Карл — Хабсбург, но свободен да живее в Англия — Съюз с испанците — говори се, че е фанатично-религиозен, говори се, че е грозен, а тя не може да понася грозотата дори у мъжете.
3. Ерцхерцог Фердинанд — негов брат, следователно предимствата са същите, но се говори, че е приятен и с по-хубава външност — по-млад, следователно по-гъвкав и податлив на манипулиране? Тя никога няма да търпи господар, нито пък ние.
4. Принц Ерик Шведски — бракът би бил прекрасен за него и ще зарадва балтийските търговци, но няма да ни бъде от помощ в друго отношение. Ще превърне французите и испанците в наши заклети врагове и то само заради оскъдната полза от един слаб съюзник (протестантски, разбира се). А също и богат, което би ни помогнало много.
5. Граф Аран — втори наследник на шотландския престол след принцеса Мери; може да поведе испанската кампания от наше име — красив, протестант, беден (и следователно изпълнен с признателност към мен). Ако той победи французите в Шотландия, най-лошата опасност за нас ще изчезне, а един негов и на кралицата син най-после ще обедини кралствата. Една шотландско — английска монархия ще реши всичко…
6. Англичанин от неблагороден произход — тя е млада жена и рано или късно ще хареса някой, който се навърта постоянно около нея. Това би бил най-лошият избор: той ще облагодетелства собствените си приятели и роднини, ще разгневи други семейства, ще се стреми към власт, по-голяма от тази, за която е годен, разчитайки на познанията си за страната — катастрофа за мен…“
Сесил спря рязко и докосна устните си с перото.
„Невъзможно е, написа той. Не можем да позволим един сдобил се с прекомерна власт поданик да издигне собственото си семейство и да я настрои срещу мен и моите близки. Слава на бога, не Робт. Дъдли е вече женен, иначе щеше да крои планове да докара този флирт по-далече. Познавам него и неговите…“
Той седеше в нощната тишина на двореца. Отвън на куличката избуха кукумявка, която си търсеше другар. Сесил си помисли за спящата кралица и лицето му омекна и се отпусна в усмивка, нежна като на баща. После придърпа към себе си чист лист хартия и започна да пише:
„До граф Аран
Милорд,
В този напрегнат за Вашите дела миг приносителят на настоящото ще Ви предаде моите благопожелания и надеждите ми, че ще му позволите да ви съдейства да дойдете в Англия, където за дома ми и слугите ми ще е чест да бъдат на Ваше разположение…“
В личните си покои в двореца Уайтхол, Елизабет препрочиташе любовно писмо от Филип Испански — третото от поредица писма, които ставаха все по-пламенни с течение на кореспонденцията. Една от придворните й дами, лейди Бети, проточи врат да разчете думите наопаки, но не можа да разбере латинския текст, и безмълвно прокле слабото си образование.
— О, слушайте — ахна Елизабет. — Той казва, че от мисли за мен не може нито да яде, нито да спи.
— Тогава сигурно е станал ужасно кльощав — каза рязко Катерина Нолис. — Винаги е бил прекалено слаб: имаше крака като на гълъб.
Лейди Мери Сидни, сестрата на Робърт Дъдли, се изкикоти.
— Тихо! — сгълча ги строго Елизабет: тя винаги беше чувствителна относно положението на друг монарх. — Той е много изискан. И, във всеки случай, смея да кажа, че си хапва добре. Това е само поезия, Катерина. Казва го просто за да ми угоди.
— Само глупости — промърмори полугласно Катерина. — И при това — папистки глупости.
— Той казва, че се е борил със съвестта си, и се е борил с уважението си към моята вяра и моето възпитание, и че е сигурен, че можем някак да намерим начин, който позволява и на двама ни да продължим да изповядваме вярата си, и въпреки това да съберем сърцата си.
— Ще доведе дузина кардинали в свитата си — предрече Катерина. — И Инквизицията след тях. Той изобщо не храни привързаност и топли чувства към вас, това е само политика.
Елизабет вдигна очи.
— Катерина, той наистина изпитва обич към мен. Ти не беше тук, иначе щеше да я видиш сама. По онова време всички го отбелязваха, беше истински скандал. Убедена съм, че щяха да ме оставят в Тауър или под домашен арест до края на живота ми, ако той не се беше застъпил за мен срещу зложелателството на кралицата. Той настоя да се отнасят към мен като към принцеса и наследница… — Тя млъкна рязко и приглади златния брокат на роклята си. — И беше много нежен към мен. — Гласът й прие типичната си, нарцистична напевна интонация. Елизабет бе винаги готова да се влюби в себе си. — Той ми се възхищавате, честно казано: той ме обожаваше. Истински принц, истински крал, и отчаяно влюбен в мен. Докато сестра ми стоеше затворена в очакване да роди, ние прекарахме много време заедно и той беше…
