— Това не ми харесва — каза Яма. — Не можем насила да му налагаме нашата компания, защото това може да го обиди. Но там, на открито е опасно, особено за новороден като него. Бих искал да знам, как прекарва свободното си време.

— С каквото и да се занимава — помага му да се възстанови по-бързо — отвърна Ратри като махна с ръка. — Вече не е така самовглъбен. Разговаря повече, дори жестикулира. С удоволствие пие от виното, което му носим. Апетитът му също се възвръща.

— Но ако, не дай си Боже, на пътя му се изпречи някой таен агент на Тримурти, считай че всички сме загубени.

Ратри замислено предъвкваше.

— Малко вероятно е да попадне на такъв, в наши времена и по тези места — каза тя. — Животните виждат в него невинно и беззащитно дете. Хората ще го помислят за отшелник. Демоните отдавна се боят от него, а освен това го уважават.

Но Яма поклати глава.

— Мадам, нещата не са толкова прости. Макар че разглобих цялата сложна машина и я скрих на стотина левги от тук, подобно масивно излъчване като онова, което предизвиках, не може да остане незабелязано. Рано или късно това място ще бъде посетено. Използвах защитни екрани и заглушаващи устройства, но за наблюдателното снабдено с необходимите детектори око тази област вероятно изглежда сякаш по нея е танцувал Огънят Всеизгарящ. Трябва час по-скоро да се преместим. Бих предпочел да останем тук, докато нашият питомец се възстанови напълно, но…

— А някакви природни сили не биха ли могли да предизвикат подобен феномен?

— Да, и то съвсем наблизо — именно затова в избора си за база се спрях на тази област — така че възможно е и да не последват никакви действия. Но все пак се съмнявам. До този момент, съгледвачите ми в селото не са докладвали за някаква необичайна активност. Но в деня, когато го върнах, някои твърдят, че са видели по гребена на бурята да се носи гръмотевичната колесница, преследвайки нещо в небесата или на земята. Доста далеч от тук станало това, но не мога да съм сигурен, че между двете събития няма никаква връзка.

— И все пак, колесницата не се е върнала.

— Или не сме я видели. Страхувам се…

— Щом е така, защо веднага не се махнем от тук. Знам, че твоите предчувствия рядко те лъжат. От всички Низвергнати, ти си запазил най-много сила. Лично аз с мъка успявам да задържа привлекателен външен вид за повече от няколко минути…

— Силите, които владея, — рече Яма, докато й наливаше чай — оцеляха, защото по природа са различни от твоите.

При тези думи той се усмихна, показвайки два реда блестящи равни зъби. Усмивката се простираше от белега на лявата буза чак до ъгълчеца на дясното око. Сякаш да постави точка, той намигна и продължи:

— Голяма част от силата ми е под формата на знания и даже Господарите на Карма не са в състояние да ми я отнемат. Почти при всички богове, могъществото се проявява посредством специфична физиология, от която те губят по малко при всяко превъплъщение в ново тяло. В процесът на припомнянето, умът постепенно изменя в една или друга степен новото тяло и по такъв начин позволява частичното възвръщане на мощта. Що се отнася до моята сила, тя се възвърна доста бързо и почти без никакви загуби. Но дори и да не бях успял да си възвърна силата, винаги бих могъл да използвам като оръжие моите знания — и те са могъщество.

Ратри бавно отпи.

— Какъвто и да е източникът, щом твоята сила ни съветва да се махнем от тук, смятам че трябва да го сторим незабавно. Кога тръгваме?

Яма извади кесията и спокойно си сви цигара. Потъмнелите му пръсти се движеха ловко и пъргаво, сякаш свиреха по струните на невидим инструмент.

— Мисля, че не бива да оставаме повече от седмица, максимум — десет дни. Дано до тогава да му омръзнат разходките в гората.

Тя кимна.

— И после накъде?

— Към някое малко южно царство, където ще можем да се придвижваме необезпокоявани.

Той запали цигарата и пусна гъст облак дим.

— Имам по-добра идея — рече тя. — Сигурно не знаеш, че в качеството си на смъртна, аз се явявам стопанка на Двореца на Карма в Хайпур.

— Блудният дом, мадам?

Тя се намръщи.

— Така го наричат простаците и не смей същевременно да се обръщаш към мен с „мадам“, като че ли намекваш за нещо. Това е място за покой, удоволствия, святост и е доста доходно. Мисля, че там най-добре ще можем да скрием нашия питомец, докато се възстанови напълно. И ще можем на спокойствие да разработим бъдещите планове.

Яма се плесна възхитено по бедрото.

— Ай-яй-яй! Кой би се сетил да търси Буда, не къде да е, а в някой публичен дом. Чудесно! Великолепно! Напред към Хайпур, скъпа богиньо — към Хайпур и Дворецът на Любовта!

Тя се изправи и тропна с налъм по мозайката.

— Няма да позволя да обиждаш по такъв вулгарен начин моята обител!

Яма сведе поглед и с видима мъка прогони усмивката от лицето си. След това се изправи и се поклони.

— Моля за извинение, скъпа Ратри, но всичко това ме осени така неочаквано… — той преглътна и погледна встрани. Когато отново извърна поглед към нея, вече имаше съвсем сериозен вид… — че в първия момент не съумях да оценя скритите достойнства на тази идея. Сега обаче виждам колко мъдра е тя. Това несъмнено е идеалното укритие, то ще ни снабдява не само със средства — а което е по-важно — ще бъде източник за достоверна информация от търговците, войниците и духовниците. Подобни обители представляват неотменна част на всяко едно общество. Те създават на притежателя положение в обществото, придават му тежест. Да си Бог — това е една от най-старите професии в света. И напълно естествено е, след като сме изгубили едната възможност, да се опрем на другата — не по-малко древна традиция. Поздравявам те и ти благодаря за мъдростта и прозорливостта. Бъди уверена, че не ще изложа на риск начинанията на моя съконспиратор и съобщник. С нетърпение очаквам, час по-скоро да пристигнем там.

Тя се усмихна и отново седна.

— Приемам сладкодумните ти извинения, сине на змията. Пък и трудно е човек да ти се гневи. А сега, моля те, налей ми още малко чай.

Двамата се отпуснаха назад и засърбаха с наслада от ароматния чай. Яма пушеше. Някъде далеч на хоризонта се спусна черната завеса на задаващата се буря. Слънцето обаче продължаваше да грее над тях, макар да подухваше хладен ветрец.

— Видя ли пръстена, железния пръстен, който носи? — попита не след дълго Ратри.

— Да.

— Знаеш ли как се е сдобил с него?

— Не знам.

— Аз също. Но мисля, че трябва да разберем.

— Аха.

— Как да го сторим?

— Наредих на Так, в гората той е като у дома си. Дори в този момент е по следите му.

— Добре — кимна Ратри.

— Чух, — смени темата Яма, — че боговете все още от време на време посещават някои от най-забележителните дворци на Кама, обикновено под прикритие, но нерядко в цялото си могъщество. Вярно ли е това?

— Да. Само преди една година Бог Индра се появи в Хайпур. Преди три години посещение направи един фалшив Кришна. От цялото Небесно братство именно Кришна Неуморният предизвика в обслужващия персонал най-много страх. Остана близо месец, оргиите и разрушенията нямаха чет, имаше работа за всички лечители в околията. За малко да опустоши напълно избата и складовете с хранителни припаси. Но една нощ започна да свири на своята флейта и всички, които го чуха тутакси бяха готови да му простят поразиите. Ала и в тази нощ не слушахме истинската магия, защото на този свят има само един Кришна — черен, космат, със зачервени, налети с кръв очи. А този само танцуваше по масите, и музиката му, макар и приятна не беше божествена.

— И плати ли за причинената бъркотия с нещо друго, освен с песни?

Тя се разсмя.

— Стига, Яма. Да не си задаваме риторични въпроси.

Той духна към нея цигарен дим.

— Сурия, — рече Ратри като погледна в небето, — слънцето всеки миг ще се скрие зад облаците и Индра ще убие дракона. Задава се буря.

Сива пелена покри манастира. Вятърът се усили и по стените заплющяха първите капки дъжд. Като бисерни гирлянди, се спускаха от покрива на терасата блестящите капки.