— Познавам достатъчно Дрейк — възразява домакинът. — Това е един стар глупак… Само че от тия, дето се мислят за хитри… И дето дори създават впечатление, че са хитри… Но все пак това е само един стар глупак. И убийството на Ларкин е последната глупост, която му е писано да извърши в тоя живот.

И за да конкретизира още повече мисълта си, Мортън добавя:

— С Дрейк е свършено, мистър Питър, макар той още да не го подозира. Въпросът е какво да правим с вас…

Той ме поглежда, ала аз не благоволявам да посрещна погледа му и се задоволявам да наблюдавам късите жълти пламъчета, играещи над дънерите. В кабинета се възцарява тишина, едва нарушавана от време на време от пращенето на горящите дърва.

— Толкова ли не ви вълнува този въпрос? — запитва най-сетне домакинът.

— Вече — не.

— Вече сте свикнали с мисълта за смъртта? — настоява събеседникът ми.

— Човек с моя занаят отдавна е свикнал с тая мисъл, мистър. Пък и не смятам, че смъртта ми е съвсем предстояща.

— Кое ви дава тая увереност?

— В случай че операцията с хероина наистина ви интересува, вие не можете да минете без мене. Тя наистина се финансира от Дрейк, обаче се осъществява от мене. Така че вие можете да замените Дрейк с някой друг, но няма с кого да замените мене.

— Аз пък смятах, че незаменими хора не съществуват.

— Философски погледнато — да. Обаче вашата задача не вярвам да е от философско естество.

— Впрочем, това е идея… — признава Мортън подир известно мълчание. — Ние наистина бихме могли да ви използуваме. При положение, разбира се, че не сте участвували пряко в убийството на Ларкин.

— Съвсем не държа да ме използувате — промърморвам нехайно. — А колкото до убийството, аз никога не участвувам в убийства, мистър. Аз съм професионалист. А професионалист от моя тип не работи с пистолети.

— Щом не държите да ви използуваме… — започва колебливо домакинът.

После замълчава и запитва с променен тон:

— А защо не държите да ви използуваме?

— Защото операцията вече губи смисъл, поне за мене. Моят интерес е в контрабандата, а вашият, доколкото усещам, е съвсем друг. Аз съм притиснат най-вече от парични грижи, мистър. Не от политически.

— Вие мислите, че политиката не носи пари? — промърморва стопанинът, като ме наблюдава с известно сдържано любопитство.

— Вероятно носи. Щом толкова хора се занимават с нея. Но всеки — с професията си.

— Разбира се, ние бихме могли да ви ликвидираме — забелязва меко Мортън подир нова пауза. — Вие прекалено се осланяте на своята незаменимост, като забравяте, че дори да сте незаменим, то е само във връзка с една операция без особено значение. И че ние спокойно бихме могли да сложим кръст и на вас, и на операцията.

Той продължава да ме наблюдава, сякаш се развлича да изследва реакциите ми. Надявам се, че не му предоставям кой знае какъв материал за изследване.

— Всъщност моето лично желание, мистър Питър, е тъкмо такова: да сложа кръст на тая мизерна история и да се заема с работата си. И ако бях свикнал да се поддавам на прищевките си, вие в тоя момент вече щяхте да правите компания на покойния Ларкин, който, бог да го прости, наистина нямаше дарбата да предизвиква симпатии.

Мортън замълчава, за да поразбута дънерите в камината и да добави още две дръвчета в домашното огнище.

— Но аз не съм човек на импулса, а на разума. И когато ми попада нещо, дори и съвсем непотребно на пръв поглед, свикнал съм, преди да го захвърля, да преценя дали все пак не може да влезе в работа. Така постъпвам и с вас в момента. И всъщност това е първият въпрос, от който зависи всичко останало: ще влезете ли в работа?

— Позволете да забележа, че от моя гледна точка тоя въпрос звучи по-другояче; какво ще получа, ако вляза в работа.

— С Дрейк или с нас, двата ви процента са винаги осигурени — успокоява ме Мортън, който очевидно е напълно в течение на делата ни.

— Да, но за какво ще ми послужат тия два процента, ако вие накрая прибавите към тях като премия и един куршум в главата?

— Сега вече вие също почвате да се проявявате като човек на разума — кима стопанинът. — И понеже разговорът става по-смислен, позволете да ви кажа следното: въпросът не е в парите, мистър Питър, макар че пари са нужни всекиму. И съвсем без значение е дали един комарджия има в момента пари или няма, защото дори да ги има, той на следния или по-следния ден положително ще ги загуби. А при вас ситуацията е още по безнадеждна, понеже заедно с парите непрестанно залагате и живота си.

Той замълчава, захвърля отдавна угасналата угарка на пурата и за да ми даде време да премеля казаното, посяга към кутията върху масичката, взема нова пура, щраква масивната сребърна запалка и запушва.

— Тази операция ще мине като всяка друга. А заедно с нея би трябвало да минете и вие или както сам се изразявате, да получите съответната премия. В случай обаче че проявите достатъчно разум и добра воля, аз съм готов да ви предложа друго: да ви предложа постоянна работа, която ще ви отърве от участта на комарджията и от неизбежната катастрофа.

Настъпва нова пауза и тишината в кабинета е такава, че съвсем ясно се чува пращенето на дървата в камината. Размислям, напрегнато или ако щете, акуратно подхранвам израза на напрегната размисъл върху лицето си.

— Думите ви звучат изкусително — признавам най-сетне. — Но това засега са само думи.

— Съвсем вярно — кима Мортън. — И дори могат да си останат само думи. Всичко зависи от вас. Всичко зависи от туй, как ще се справите с първата поставена ви задача. Първата задача — това ще бъде вашият приемен изпит, мистър Питър.

— Разбрах — кимам на свой ред. — Слушам ви.

Едва в тоя момент домакинът се сеща за домакинските си задължения и запитва:

— Ще пиете ли нещо?

— Ако пиете и вие.

Няколко минути по-късно горилата с раираната жилетка поставя върху масичката подноса с неизбежната бутилка скоч и неизбежната кофичка лед и се отдалечава.

— А сега, да пристъпим към самата задача — произнася Мортън, вече с чаша в ръка. — Както вече сте разбрали от записа на оня злополучен разговор, нашето желание е следната пратка да бъде възможно по-масивна. Тук, разбира се, възникват неудобствата на новата ситуация. Разкритието, направено от Дрейк, може би ще го накара да се въздържи от голяма партида. Но то може и да се окуражи при една тактична намеса от ваша страна. Тезата ви трябва да бъде следната: да използуваме без протакане последната възможност, преди ЦРУ да е осуетило плановете ни. Ясно ли е?

— Напълно.

— Тогава минавам към втората част от задачата. Необходима ни е точна информация за хода на операцията: кога стоката ще бъде докарана с парахода и кога ще пристигне във Виена. Първата част на тая информация, е, мисля, в ръцете ви, защото вие изпращате съобщенията.

— Да, но след като Дрейк ми ги продиктува.

— Естествено. В такъв случай, щом Дрейк ви ги продиктува, тутакси ще ми ги съобщите. Остава, значи, втората част…

— Тя е и най-трудна. Нямам никакъв достъп до кореспонденцията на Дрейк.

— Ще имате достъп, не се безпокойте — промърморва нехайно Мортън. — Не искам да ви наскърбявам, но когато наближи времето да получим съобщението, Дрейк вече няма да бъде между живите.

Той почерпва гърлото си с малко скоч, оставя чашата върху подноса и добавя:

— И още нещо, мистър: вие разбирате, че не само сигурността на операцията, а и собствената ви сигурност зависи изцяло от дискретността ви. Това е нещо съвсем елементарно, обаче все пак съм длъжен да ви го напомня.

Домакинът вече се е вдигнал от креслото, тъй че аз също се вдигам, оставям чашата върху подноса и поемам подадената ми вяла ръка.

— И не забравяйте, че това е приемният ви изпит, мистър — напомня ми Мортън на прощаване.

— Няма ли да е прекалено нахално от моя страна, ако запитам с кого все пак имах честта да разговарям? — казвам, преди да се оттегля.

— Нима не знаете? — учудва се домакинът.