В един разговор между Рудолф Гантенбринк и д-р Захи Хауас, проведен през март 1998 г., ставало дума за всички тези странни процеси. Както ми разказа Рудолф Гантенбринк, според официалното египетско становище естествено нямало нищо, което да можело да се нарече «особено». Хауас му обяснил, че камънака дошъл от разчистванията на въздушните камери в Камерата на царя и че помпите били, за да създават високо налягане, с което отстранявали графитите на неразумните туристи от стените на камерите. Дори и хващащото рамо на фирмата Amtex не било необходимо за работата по сфинкса, а било използвано при проучванията на шахтите в пирамидата. Били заснети дори видеофилми, които обаче засега не можели да бъдат предоставени на Гантенбринк.
Но във всичко това няма никакъв смисъл! Хауас вече знаеше, благодарение на проучванията на Гантенбринк, че шахтите са много по-дълги в сравнение с участъците, които биха могли да се достигнат с дългото само девет метра хващащо рамо на Amtex. Рудолф Гантенбринк може и да се е убедил от приказките на Хауас — аз обаче не!
Значи ли, че всичко е станало по този начин?
Между 1946 г. и 1990 г. в рудните територии на източна Тюрингия работеше съветско-германското Акционерно дружество Бисмут, уж, за да търси единствено тежкия метал бисмут. През тези 44 години в планината бяха прокопани множество километрични тунели, както и шахти, дълбоки стотици метри. Но името на това акционерно дружество беше само камуфлаж:, защото реално то не търсеше бисмут, а вместо това разкриваше уранови находища, например с тубернит, за съветската атомна програма. Така фирмата от ГДР Бисмут за четиридесет години се издигна до третата по големина фирма-производителка на уран в света. Всичко това стана известно едва когато след обединението на Германия акционерното дружество беше закрито през 1991 г. Също така стана ясно, че под земята е останало голямо количество уранова луга с отровни, радиоактивни седименти, които сега застрашават подпочвените води на източна Тюрингия.
Учени от Научния център Росендорф (FZR) в Дрезден през ноември 1999 г. предложиха санираща концепция, с която да изчистят земята от всякакви радиоактивни седименти. Всъщност още през 1993 г. в заразените с радиация скални насипи бяха открити бактерии, които са резистентни към радиоактивността и токсичността. Доктор Соня Селенска-Побел обясни:
«Някои от тези щамове бактерии могат да свързват урана и да го отделят от останалите вещества. Друг един щам дори може да превърне смъртоносният уран-6 в уран-4«.
Но това, което може би има директна връзка със секретната работа в пирамидите, е едно изказване, направено през 1999 г. от временния директор на института FZR, д-р Герт Бернард:
«Ние разширяваме биотехнологичния метод с употребата на бактериални щамове за опити на NASA, които през последната година бяха използвани в Египет. Продължаваме да го развиваме и се надяваме, че новият метод ще доведе до инсталиране на филтри, които ще почистват замърсените с уран води, или до деконтаминация на радиационните области«.
Дали той има предвид проведените през 1998 е. изследвания на пирамидите?
Още през 1965 г. д-р Лаурен Язолино от университета в Бъркли подхвърли идеята в Хеопсовата пирамида да се сложи някакъв вид радар, за да се потърсят неоткрити досега проходи и помещения. Към тази идея го тласнал британецът Уилям Кингсленд с двутомното си произведение за Хеопсовата пирамида. В него последният предлага в Камерата на царя да се излъчат радиоимпулси с дължина на вълната пет метра и, установявайки силата им в приемника, да се намерят евентуалните неизвестни кухи пространства. Съвместно с професор Луис Уолтър Алварес от университета в Калифорния се създава своеобразен проект за проучване на камерите и въодушевено се търсят спонсори, които през следващите три години в крайна сметка били убедени, че:
«По-младите архитекти, така ми се струва, ще се откажат да осъществят идеите си за Хеопс. Може би това ще доведе до по-успешен резултат в бъдеще«.
Тоест не били спонсорирани експериментите за Хеопсовата пирамида, а тези за пирамидата на Хефрен. Това също изглеждало смислено, защото тогава се смятало, че камерите в Голямата пирамида вече били известни. Пирамидата на Хефрен обаче объркала експертите, защото винаги е било странно как такава огромна постройка разполага единствено с едно основно помещение. С радарите, поставени във вътрешността на монумента, Аварес имал намерение да измери мюонните частици и след това да запише импулсите на магнитен носител. Радарите били снабдени с много алуминиеви платки и освен това чувствителността им била редуцирана в такава степен, че да отчита единствено мюоните, които след преминаването си през камъка на пирамидата носят в себе си 10 милиарда електронни волта енергия.
Когато данните от измерванията в пирамидата на Хефрен станали известни, били пресметнати резултатите. Малко зашеметен египтологът д-р Арм Гонейд каза за тях следното:
«Това, което действа във вътрешността на пирамидата, противоречи на всички закони на физиката!»
Джон Тунстал, който трябвало да напише доклад за тези експерименти, също прави необичайно изявление:
«Но не беше ли объркана работата на тези модерни технически уреди от някаква превишаваща човешкото въображение сила?»
И още веднъж; д-р Гонейд:
«Или геометрията на пирамидата се отклонява от всички известни закони и това доведе до смущаващите резултати в нашите изследвания, или пък сме изправени пред необяснима загадка!»
Но какво се е случило?
Уредите отчели някакъв необичаен енергиен източник, чието действие било подобно на Слънцето, който обаче не се намирал над хоризонта, а под нивото на пирамидата. Дали изследователите са открили тайнствения «Раше»? Първоначално експериментът всъщност бил организиран така, че пропагандният ефект трябвало да подкрепи както египтологията, така и електронната индустрия, и то особено IBM. Идеята била — както по-късно в случая Гантенбринк — следователно не на всяка цена да бъде направено откритие, а само да се обърне внимание върху самия експеримент и така да се осигури медийният интерес. Но в действителност електронните уреди на IBM установиха наличието на още системи от тунели и помещения в пирамидата на Хефрен, които д-р Язолино коментира така:
«Винаги, когато неонът в радара се изразходеше, на телевизионния екран се появяваха тъмни петна, които приличаха на камери«.
Но по-късно професор Алварес се опита отново да се върне, преди нещата отново да потънат в забрава:
«Уредите бяха напълно изправни. В района на разположения на 35 градуса конус, който беше сканиран от радара, не показа никакви индикации за каквито и да било тунели или камери«.
Замерванията във всеки случай бяха проведени в ъглов периметър от три градуса, при което измервателното поле над един поставен на върха си конус с ъгъл от 70 градуса до главната камера на пирамидата достигнаха средно 84 мюонни удара. Доктор Гонейд отново беше малко объркан относно експериментите:
«Човек може да го нарече както си иска — окултизъм, проклятие на фараоните, вълшебство или магия, но във всеки случай в пирамидата действа сила, която изглежда, че не признава физическите закони«.
Но пък в Америка Алварес не само, че отхвърли всички описанията за случилото се, но още веднъж разказа за доверието си в научната способност на египтянина Амр Гонейд. После той обясни, че го канел за едногодишна съвместна работа в неговата лаборатория в Калифорния:
«Ако и за секунда бях допуснал безсмислиците, които му приписват, за истина, никога нямаше да го подтикна да работи за моя изследователски екип«.
Изгодното предложение просто накара лошо заплатеният египтянин да замълчи.
