Под перуанския град на инките Куско се намират така наречените «Чинканас» («Chinkanas»), които всъщност отново представляват подземна система от лабиринти. Въпреки че на археолозите дори е известен входа към вътрешността на системата (непосредствено до църквата Санто Доминго), за неговото проучване не се прави нищо.
Тунелните системи в Сахара засега също остават без внимание от страна на който и да е археологически екип. Ето защо професор Уилърд каза следното:
«В района на Сахара има огромен брой гробове, пирамиди, крепости и изоставени градове, които си стоят там без да са докоснати от шпатулата на археолозите«.
Така например той още тогава посещава «укрепения град Шараба», който се намира там — в пустинята. Тъй като градът лежи малко настрани от пътя на керваните близо до град Мурсук, той лека полека потъва в пясъка, без да сме научили нещо повече за мистериозните строители. При това мнението на една част от историците е, че началото на всички високоразвити култури на Земята е поставено със строежите на каналните системи.
Но защо никой от археолозите не проявява интерес към тях?
Друг един град, в който отново бяха открити мистериозни тунелни системи, се намира на юг от Египет. Сто тридесет и четвъртият владетел на самобитния град-държава Аксум в днешна Етиопия, император Калеб (495–525 г. сл. Хр.), и най-големият му син Гебре Маскал (525–542 г. сл. Хр.), по време на своето владичество трябва да са контролирали един лабиринт с дължина 200 километра в намиращия се на североизток дворцов комплекс, където според легендата трупали несметни богатства. Заради постоянните политически безредици в страната и тук от дълго време не са се провеждали археологически разкопки. Моят колега Хорст Дункел през януари 1995 г. разгледа град Аксум, за да провери истинността на военните доклади за Калеб.
През 501 година император Калеб заповядал на армията си да отмъсти заради лошото отношение на един свещеник на име Цадган от град Метера. Когато при вида на армията жителите се изпокрили в укрепения град, императорът наредил да бъде прокопан един огромен тунел от Аксум, който да отвежда до отдалечения на 123 километра Метера. Етиопският историк Белал Гидай пише за това:
«Факт е, че входът за този подземен коридор се намира в Аксум, а изходът на повече от сто километра — в Метера. Отворите на тунела могат да бъде видяни и днес в двата града. И една малка църква, която се намира на източната страна на планината Амба в Метера, все още пази спомена за непопулярния светец«.
През май 1963 г. се проведоха последните по-значими разкопки в Аксум. Тогава археолозите проникнаха на пет метра дълбочина. Изненадващо там те откриха останките на един още по-стар град, върху който по-късно бил построен самият Аксум. При престоя си в Етиопия Хорст Дункел също проучил вече отново зазидания вход към лабиринта в Аксум и казва, че:
«Видът на каменната обработка, както ние го заварихме в подземните тунели, настоява за сравнение с праисторическите постройки на инките в Перу«.
Това, върху което туристът-изследовател трябва да спре вниманието си, са многобройните следи от пробиване и фрезиране на камъни като гранит и диорит, които имат степен на твърдост «9» в съответната скала.
В Petrie Museum в Лондон се намира един връх на куха бургия от древен Египет, заведена под номер U.C. 16037. Когато тя беше открита към края на 19. век от професор У. М. Флиндърс Петри в Гиза, той забелязал, че острието й се е изкривило и вероятно, затова е бил изоставен от тогавашните каменоделци. По острието на бургията ясно може да се разбере, че първоначално то е било разширено с водещо колело, върху което вероятно е имало тежести, за да може да се предизвика съответния пробив. Естествено тази бургия била пригодена да пробива единствено варовикови скали, защото върхът й бил направен от мед, който е мек метал. Но при всички положения това откритие е доказателство, че древните египтяни от IV династия са познавали принципа на сондажа.
Но по какъв начин me са пробивали камъни като гранита и диорита?
Този вид прецизна дейност върху толкова твърд камък не може да се постигне с примитивен чук и медно длето, както ни го представя научното клише. Дори и бургия с кух връх като U.C. 16037 не би могла да помогне при този вид камък.
Според Хорст Дункел подземните зидове в Аксум също са гранитни и е невъзможно да са от времето на император Калеб, защото техническите средства на строителите от този ранен период са ни абсолютно познати. Но според една друга легенда цар Соломон трябва да е прекарал доста време със Савската царица в района на Аксум. Може би той е донесъл тази тайна на каменоделството от Израел. Мъдрият цар Соломон всъщност е бил един от малкото посветени, които са познавали тайната на червея «Шамир». Това било някакво необикновено сечиво на Боговете, с което можело да бъдат пробивани и разрязвани камъни и дори цели отвесни скали. Но подобен предмет, който д-р Феликс Генцмер също превежда като «бормашина», познаваме и от митологията на германците. Когато Богът на поезията и мъдростта Один бил затворен от великана Зу-тунг в една скална планина, той употребил своя уред за пробиване «Рати», с чиято помощ успял да се освободи от скалния масив. В книгата «Едда» 1в, глава 21, В3 се казва: «С устата на Рати успях да отворя дупка и да проям скалата; горе и долу стояха друмищата на великаните: тогава аз се хвърлих напред«.
Обозначението «друмищата на великаните» според д-р Генцмер е поетическо описание за «отвесни скали», които тук, както изглежда, могли да бъдат разбити единствено с помощта на някакъв технически инструмент. Учените не без липса на фантазия дори смятат «Рати» за обикновен плъх, при което естествено не вземат под внимание сричките «Ra» и «Ти» («светеща земя»), които биха могли да се окажат с египетски произход. В разрез с пробивния уред на германците обаче, изглежда че бормашината на юдеите наистина е била експортна стока от Египет.
Защото думата «Шамир», която освен това би могла да се преведе и като «диамант», най-малкото не е юдейска дума, а според професор Емил Кауцш идва от египетската дума «есмира», означаваща «светещ трън» или «свредел» и в своето първично значение означава също и «бодлив червей». Ако в корена на думата на еврейската редакция се вземе под внимание думата «Смир» («Шмира»), то така бихме получили и обозначението «охранявания». Немската дума «шмиргел», която обозначава уреда за шлайфане, е заимствана през 16. век от италианската дума «Smeriglio», която също идва от египетско-гръцката фаза на града на учените Александрия и на гръцки се пише «Smyris».
Този необичаен инструмент в «Книга Зохар» I. 74, а-b, дори е наречен «разцепващият метала червей», а в книгата «Талмуд» — «режещият червей», за чиито свойства древните учени казват:
«И чук, и брадва, и всякакъв друг инструмент от желязо не може да се мери с него. Защото Шамир всичко разцепва, така че никое друго сечиво не влиза в работа«.
Както можем да разберем от преданията на Библията, на Талмуда и на Зохар, «режещият червей» или «разцепващият метала червей» е бил с различна големина. От една страна с него били гравирани броните на синовете на Израил, както и за шлифоване на скъпоценни камъни, от друга той бил използван в продължение на седем години при строежа на Соломоновия храм през 1034 година пр. Хр. За самия строеж в Първа книга на царете, 6, се казва:
«Когато се строеше храмът, издигна се от готови дялани камъни от кариерата. С бодливия червей Соломон цепеше камъните и вземаше ги за строежа на храма си, и така той сбъдна думите на писанието, както беше заповядано: „Да не се удря желязо о камък“».
Този вълшебен инструмент, който според легендата би трябвало да е дошъл директно от градината на Едем, бил остър и в предната си част голям само колкото ечемичено зърно. Когато не се използвал, той винаги трябвало да се съхранява в една оловна, пълна с кълчища кутия. Освен това в книгата «Храмът I», глави 3–4, също се съобщава за нещо странно по отношение на наложената от Боговете тайна на майсторите:
