Дали и на остров Крит някога са живели великани?
Най-малкото и на Крит съществуват множество руинни полета в планините, които са наречени от археолозите «полетата на циклопите». Тук неизвестни за историята антични строители са построили «Крепостите на циклопите», чиито единични камъни тежат няколкостотин тона и земетръсното им сцепление напомня на архитектурния стил на крепостите на инките в Перу (южна Америка). Освен това в музея в Хераклион под каталожен номер 1063 се намира една 96-сантиметрова кост от подбедрица, както и един 4,21 сантиметров зъб-резец на някой праисторически великан. Експонатите бяха намерени в средата на 70-те години от германски археолози. Туристите естествено не могат да видят тези артефакти, а също така повече не се и изнася информация за тях, само за да не би гръцката хронология да бъде застрашена. Благодарение на Фридхелм Е. Вил, който придружавал разкопките и вече не е приятел на гръцките власти, подобни информации стигат до нас.
При това и гръцки археолози след изкопни работи през 1959 г. в Кносос се натъкнаха на един трети, много древен пласт от неолита (8 000 година пр. Хр.). Те откриха огромно количество шахти и проходи, които заемат площ от 56 000 кв. метра, което приблизително съответства на основния план на Хеопсовата пирамида. Може би цялостния основен чертеж на постройката с нейните безброй тунели се крие зад тайната на митичния лабиринт, където трябва да е бил затворен «минотавърът». Според преданията той бил създание с човешко тяло и глава на бик, чиято антична интерпретация би могла да е свързана единствено с религиозни аспекти.
Ние дори не познаваме добре религията на критяните, но археолозите се опитват да я реконструират. Досега няма руини, които еднозначно да могат да бъдат идентифицирани като останки от храмове, и като цяло изглежда така, все едно критяните са упражнявали култа си в светилищата на своите дворци или жилища, в светите места под открито небе и в свещени пещери, където бяха намерени множество свещени дарове във формата на статуи, двойни секири и гравирани ками.
Но как да го обясним?
В центъра на култовото преклонение на минойците е една или няколко Богини, чиито атрибут е двойната секира, и един подчинен й млад Бог, което напомня отношението майка-син между Хор и Изида. По мнението на учените е напълно възможно в тяхна чест да са били принасяни в жертва бикове и да е имало ритуални танци, при които божествата да са се откривали на изпадналите в екстаз около някой свещен стълб или дърво танцьори. Нови разкопки дори показват, че във времена на извънредна опасност в тези ритуали са били жертвани и хора. В руинните полета в Еракини през 1979 г. беше разкопано едно оброчно място и бяха намерени скелетите на трима души от които единият е бил убит около 1600 година пр. Хр чрез пробождане в тила. А през 1980 г. в Кносос бяха намерени детски кости, което би могло да означава ритуално жертвоприношение или канибализъм.
Но какво наистина се крие зад минойската култура на Крит?
Вътрешният двор на минойските постройки и храмове бил предвиден за спортни състезания като бокс, борба и групови игри. Изглежда, че акробатските изпълнения изпълнявани върху бикове, са били много харесвани. На една от фреските с бикоборци археолозите попаднаха на достойна за възхищение сцена. Подобно на древните египтяни и минойските художници използвали бяла боя за кожата на жените и червена за кожата на мъжете.
В центъра на тази прочута фреска е показан атлет, който изпълнява задно салто върху гърба на бик, докато една от присъстващите жени вече го чака, за да го улови. Една втора жена е хванала бика за рогата и се готви за скок. Подобни сцени с бикове и скачачи откриваме и върху минойските каменни печати, върху парчета от бронз и слонова кост. Засега за изследователите на Античността остава загадка какво всъщност е изобразено тук:
«Значението на този спорт за минойската култура все още не е изяснен, но би могло да е част от някаква религиозна церемония, в чиято кулминация бикът бива жертван«.
Естествено до момента не съществуват никакви преки доказателства, че бикът наистина е бил почитан от минойците като свещено животно. Но в легендата за митичния цар Минос в Хадес той е наречен също така и «съдията, който управлява царството на смъртта». Отчасти би станало по-ясно, в случай че вземем под внимание египетския произход на минойците. Ако внимателно разгледаме седемте шарки, поместени както от дясната, така и от лявата страна на фреската, ще стане всъщност ясно, че тук не се упражнява някакъв спорт, а култ към мъртвите и става дума за изпълнение на съответната церемония. Моето мнение е, че произходът на тази религиозна култова церемония, също така се корени в Египет.
В долината на цариците се намира гроб номер KV 66 на египетската царица Нефертари (1286–1262 г. пр. Хр.), която по време на XIX. Династия става любимата съпруга на Рамзес II. По времето на втория археологически сезон през 1904 италианецът Ернесто Шиапарели (1856–1928) открива този гроб. Тук между впрочем се намира митологичното обяснение за доставящите храна «Седем небесни крави»:
1) «Домът на Ка на Всевишния»;
2) «Иментет, която стои пред трона му»;
3) «Тази от Хемис, която облагородява Бога»;
4) «Небесните облаци, които носят Боговете»;
5) «Тази, която притежава живота, пъстро оцветената, червенокосата»;
6) «Тази с голямата известност»;
7) «Тази, чието име дава сила на десницата».
Шарките в козината на тези седем свещени крави точно отговарят на шарките върху минойската фреска с бика!
Отново ли е съвпадение?
В допълнение зад седмата крава стои един черен бик като животно-водач, за който на разположение има следния текст:
«Бикът на волското стадо, Великия, който живее в силата на червеното«.
Червеното за древните египтяни било означението за божества като Ра, Сетех или «Мин-Атум», което за разлика от зеленото (Озирис, Птах, Геб) не е свързано със Сириус, а с Алдебаран. Именно тази фреска от гроба на царица Нефертари по мое мнение е съответствието на стилизираната сцена от Кносос. Защото приликата в тях не е документирана единствено от броя на шарките и изображенията на кравите, но и от самите обекти. Египтологът Кристиян Лебланг коментира египетските храмови рисунки по следния начин:
«С това починалият изглежда, така да се каже, поставен в рамка между образа на Озирис и Ра отдясно, и от Атум и Озирис отляво. В тази връзка изображението на „Седемте небесни крави“ и „Седемте небесни гребла“ вещаят благоприятна съдба във вид на космическо обединение«.
Вследствие на това и в сцената от Кносос трябва също да съдържа митологично изражение на космическото обединение на нашите предшественици. Научнопопулярният журналист към археологическия институт в Италия Алберт Силиоти също пише, че:
«Бикът и кравата символизират намиращия се в основата ред на възникването на живота, чието по-нататъшно съществуване е изобразено чрез „Седемте крави“«.
В египетската митология тези «крави» се наричат също така и «Седемте хатори», вероятно, защото са били посветени на богините Хатор и Изида. И в мита за божественото раждане на царството «кравата-Хезат» кърми младия владетел, която като Хезат същевременно става майка на Бога на смъртта Анубис и на животното Апис. Като животно, което е ориентирано към небето, както и към подземното царство, кравата се превръща в символ на надеждата за отвъдния живот. Същевременно кравите са смятани за приносители на храна на умрелите в тяхното пътуване към отвъдното.
Дали това също не е само погрешна интерпретация в смисъла на непонятна технология?
В Кносос беше намерена една статуетка на минойска Богиня на змията, която също така би могла да представлява и една от нейните жени-прислужнички: тя вероятно произхожда от 16. век пр. Хр. По форма и външен вид напомня на божеството Сепа, последният Бог преди космическата катастрофа в «Аменти», което би могло да е идентично с Платоновата Атлантида. Същевременно тя прилича на други изображения на критски прабожества, които бяха открити в други критски светилища. Експертите все още не са наясно какво означават свързаните с пластиката фигури.
