На източния край на платото се намира изпъкнал прав канал с широчина 75 и височина 50 сантиметра, който се простира в продължение на осем метра през един вертикален цокъл. Освен това и една пътека с гладка повърхност и широчина между шест и дванадесет метра от западната страна, обикаляща около съоръжението, говори за умишленото построяване на монумента. В центъра на пирамидалната постройка се намират четири различно оформени тераси, всичките обърнати навътре, и пресичащи се в западния ъгъл, за да образуват стръмния, 27-метров западен ръб.
Професор Маасаки Кимура, уважаван морски геолог от Departement of Physics and Earth Science към университета на Окинава проучи тази, както изглежда създадена от хора, сграда. Със завършването на своето изследване през 1996 г. той датира възрастта на подводната култура на 10 000 години, а тази на околността дори на 40 000 години:
«Измерванията с въглерод С-14 показаха, че тази местност е била суша преди около 40 000 години«.
Подобни времеви означения, както и стари 10 000 годишни постройки, издигнати от човешка ръка, естествено не би трябвало да съществуват! Оформената в продължение на години с много труд «картина на света» от страна на научната догма внезапно се оказа застрашена! Затова се взе решение смахнатият японец да бъде изправен до стената, и кой по-добре можеше да свърши това, ако не грижливите германци! Геологът Волф Вихман от университета в Хамбург през 1999 г. организира с финансовата подкрепа на списание Der Spiegel една експедиция, целяща реабилитирането на досегашната научна представа за света. И действително, след три подводни спускания в Йонагуни, изглеждаше, че Вихман е на крачка от своята цел:
«Нашите изследвания на морското образувание показаха, че „гигантския храм“ не е нищо друго освен природно изваян седимент от пясъчник. Пясъчникът е прорязан от вертикални цепнатини и хоризонтални пукнатини. Всички 90-градусови ъгли и етажи са образувани около тези пробойни зони. Горната формация на платото представлява „Schorren“; подобни плоски повърхности възникват, когато седиментната скала директно е изложена на прибоя. Освен това равнинните плоскости притежават наклон, при който никоя стена не е под прав ъгъл. Някои от обозначаваните като стълби етажни формации свършват в нищото; други се вият като крива стълба за птици. Аз и моят екип не успяхме да открием следи на някаква инженерна дейност«.
Наистина какво е търсил там геологът Вихман?
Защото и японският океанограф д-р Теруаки Ишии от Токио взе друга страна и изказа мнението, че:
«Едва ли може да се каже, че в случая става дума за естествено природно образувание«.
Професор Кимура дори стига до подробности в своята интерпретация, вследствие на което неговите твърдения притесниха част от учените:
«Всичко говори за едно древно светилище на някаква досега неизвестна ни „нова култура“ с технически умения«.
Дори все още някои колеги да продължават да са срещу Кимура, морският геолог приведе някои внушителни доказателства за своята гледна точка:
1) Каменните късове, изваяни по време на възникването на монумента, не се откриват на местата, от където би трябвало да са паднали, ако единствено гравитацията и природните сили са били тези, които са имали въздействие върху тях. Вместо това, странично погледнато, те изглеждат като че ли са създадени по изкуствен начин, при което образуват ограда и в някои случаи напълно отсъстват по тези места.
2) В относително малки, обозрими области на монумента, в близост един до друг се откриват напълно разнопосочни белези — например издигнат ръб, дълбоки два метра кръгли дупки, една стъпаловидна, прецизно пречупена геометрична вдлъбнатина и една опъната като по конец, тясна траншея. Ако тук бяха действали естествените ерозивни процеси, можеше да се очаква, че те наистина биха оказали въздействие. Че подобни очебийни разлики в топографията могат да се забележат в такава непосредствена близост едни до други, следователно е ясен белег в полза на изкуствения произход на монумента.
Но и за това Волф Вихман разполага с готов отговор:
«Кръглите вдлъбнатини, които професор Кимура обяснява като основи на колони, не са нищо друго освен „водовъртежни дупки“. Такива възникват, когато водните течения се завихрят в тесни пространства«.
Какво ли може човек да противопостави на комбинативния ум на Вихман? Водовъртежни дупки!?
На горните повърхности на образуванието има множество места, които в южна посока са относително стръмно скосени. В своята работа Кимура вече посочи, че в северните възвишения на тези места има дълбоки, равномерни вдлъбнатини, които не биха могли да бъдат образувани от никакъв естествен природен процес.
Освен това от южната страна на монумента се издига една редица от стъпала на еднакво разстояние от една стъпка и то от 27 метра дълбочина до най-високото място, което е само на шест метра под водното равнище. За всичките десет години професор Кимура прекара много седмици в подводни спускания и говори за без съмнение изкуствено създадени структури:
«На горната тераса на монолита се намират вероятно изображенията на две костенурки. Това е интересно дотолкова, доколкото в древен Китай костенурката е била почитана като символ на вечния живот. Това би могло да означава, че тази архитектурна структура има връзка с древния китайски регион«.
Освен това една изкуствено добавена стена огражда западната страна на монумента. Професор Маасаки Кимура казва:
«Да се обясни нейното наличие като следствие от естествените природни процеси е трудно, защото е изградена от варовик, който не се среща в областта на Йонагуни. Това, което прилича на церемониална пътека, окръжава западната и южната страна на монумента«.
И сега какво, г-н Вихман?
По-нататък професор Кимура посочва, че чрез един съзнателно очертан геодезичен триъгълник постройката има връзка с древна съкровищница, намираща се на сушата:
«На южния бряг на остров Йонагуни се намира една друга архитектонична постройка, която ние наричаме „Сан’нину дай“. Този археологически обект е построен на сушата, но неговата най-дълбока основна част, базовата конструкция, се простира на около двадесет метра дълбочина под водната повърхност«.
Подобната на укрепление сграда също беше датирана с помощта на метода с въглерод С-14. Резултатите принципно показаха прозаичната възраст само от 5000 години. Но и на 430 километра североизточно от Йонагуни, около островите Керма и Агуни, междувременно бяха открити още постройки, които подобно на легендарната Атлантида потънали в морето. Въз основа на многогодишната си изследователска дейност професор Кимура прави следното заключение:.
«Няколко особености на тези монументи биха могли да бъдат свързани с прадревните крепости в Окинава, които ние японците наричаме „Гузуку“. Исеки Пойнт показва особено големи прилики с „Шури“ и „Накагусуку“ от Окинава«.
И други геолози, които междувременно проучваха тези постройки, изказват мнението, че с топенето на последните ледници преди около 9000 години тази местност е била наводнена и едва тогава пирамидите са се оказали под водата. Но островите Риукиу се намират всъщност на някогашна земна ивица, която преди около 500 000 години ограждала днешните Тайпе (Тайван), Нагасаки (Япония) и Шангхай (Китай). Това означава, че разположението на днешните пристанищни градове преди 500 000 години е било навътре в сушата. Най-дългото отдалечение от морето тогава е възлизало на 770 километра. Към това се добавя, че и геолози, като американския професор Робърт Шок от университета в Бостън, извършиха проучвания на мястото и съответно изразиха мнението, че едно покачване нивото на Тихия океан от 25 метра в рамките на 10 000 години не би било възможно, защото именно в Тихия океан се намират най-дълбоките места на земното кълбо (повече от 11000 метра). Следователно възниква въпросът дали тези наскоро открити постройки не са били разместени по времето на неандерталците? Но тук може би ще ни е от помощ нещо друго: следата за диска от Атлантида!
