Досега юдейският средновековен «Голем» служеше като първото доказателство на вълшебно изглеждащата представа за изкуствено създаване на живо същество. Но както разбираме от папируса Вандие преди около 3200 години генералът, жрецът и магьосникът Мерире от Делтата създал значително по-стар човек от пръст:
«Тогава генерал Мерире взе една буца глина, направи от него човек и му отвори устата«.
Този изкуствен човек бил създаден по споразумение с Бог Ра, но единствено, за да отмъсти на фараона Мернептах (1193–1191 г. пр. Хр.), защото той въпреки обещанието си погубил семейството и богатството на Мерире. След като изкуственото същество извършило унищожителния си поход в околностите на Файджум, то отново напуснало Земята през една «врата» в град Хелиопол и се върнало на Небето. Но когато Ра научил, че един човек от пръст безчинствал на Земята се отвратил и осъдил постъпката на Мерире.
За съжаление по-нататък текстът не се чете или изцяло е заличен. Но все пак можем да подразберем, че Бог Ра хвърлил това чудовище във водата, за да се разпадне на съставните си части. Интересното обаче е, че не евреите са авторите на «Голема», а че неговото създаване ни връща към древен Египет и Бог Ра, който се оказва и «създателят» на хората.
Дали това са първите генетични експерименти?
Американският проф. Френсис Крийк и британският проф. Джеймс Уотсън бяха първият изследователски екип, който успя едва през 1953 г. да идентифицира така наречената дизоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като носител на наследствената клетъчна информация, което подготви почвата за отключване на човешкия генетичен код. На 25 април 1953 г. изследователите представиха накратко своята работа в научното списание Nature и обрисуваха този информационен носител като две спираловидни, увити една около друга цветни змии, които кръстиха «двоен хеликс». Но както ще видим отново става дума за преоткриване на вече известно на древните фараони тайно знание.
Египетският йероглиф-змия «тхет» означава освен «змия» — и «тяло». Подобно стоят нещата с кобра-йероглифа «ага», който означава обикновена змия, но и понятието за женско «божество». Следователно тези понятия, изобразявани със змии, също биха могли да съдържат криптографски послания за откритите едва преди 50 години ДНК нишки, които ние днес изобразяваме като приличаща на змии верига. Странно, но изглежда, че «Египетската книга на портите» наистина ще потвърди това предположение. В една илюстрация по време на петия час (сцена 31) дванадесет безименни и без никакви отличителни знаци Богове носят змия, на която е нарисуван йероглифа за «продължителност на живота». В текста е наречена «метуи», което проф. Хорнунг превежда като «двойно въже». Докато божествените персонажи са наречени с колективното «тези, които носят продължителността на живота на запад», друга сцена показва как едно единствено божество вплита в човек продължителността на живота.
При това става дума за древната представа на фараоните за времето като змия, която тук събира в себе си конкретно количество «продължителност на живота» за всички същества. По-нататък текстът за древноегипетския вариант на «двойната спирала» в Книгата на портите гласи:
«О, Богове, които управлявате Дуат, които носите „двойното въже“, когато отмервате продължителността на живота — дано уловите „двойното въже“, дано Вие да отмерите живота, който е над него«.
Това доказателство ли е, че фараоните са познавали «двойната спирала» като носител на наследствената клетъчна информация?
Антрополозите д-р Юджин Харис и д-р Джоди Хей от университета Rutger в Ню Джързи през 1998 г. систематизираха ДНК материал на хора от осем поколения и останаха стреснати от резултата. Те всъщност открили, че гена за захарната обмяна, известен като PDHA1 се среща в отделни структурни групи. Те установили, че този ген съществува и в секвенциите (хатплотипи) на нуклеотидните бази на неандерталеца. Ръководителят на научния екип проф. Хенри Харпъндинг коментира откритието по следния начин:
«Това е важно доказателство! Ако изхождаме от импликациите на тези резултати, то хипотезата „Out of Africa“ е грешна».
Един друг ген с името NR2W, който беше открит от д-р Джо 3. Циен и проф. Лий М. Силвър от университета в Принстън (САЩ) е генът, който управлява интелигентността на всички земни същества. След дългогодишни опити, в които в яйцеклетки на гризачи бил инжектиран въпросният генетичен материал, бяха създадени интелигентни супермишки, чиито възможности бяха демонстрирани през 2000 година. Според показаното способността за учене, както и късовременната и дълготрайната памет на генноманипулираните животни, са повишени драстично. Проф. Ханс-Йохен Хинце от университета в Магдебург заявява:
«В бъдеще, който иска да има супердеца, ще ги има«.
А кой помогна на приматите някога да станат Homo sapiens?
Както изглежда, едва ли е била природата! Още през 1985 г. американските учени проф. Керъл Грейдър и д-р Елизабет Блек откриха още една белтъчна молекула, която нарекоха «теломераза». Тази молекула е отговорна за това, че при хората изобщо съществува процес на стареене, което поради настъпващата старческа слабост всъщност означава програмирана смърт. Контролирането на теломеразата съответно ще доведе до откриването на «извора на младостта», търсен от поколения наред. Тогава човекът ще умира единствено, защото продължителността на живота е била пред-зададена. При това клетъчните биолози са на мнение, че многократното делене на теломерите по време на ембрионалната фаза отнема човешкия жизнен еликсир и му предрича максимум 120 години живот. Това, което съвременните учени откриха едва сега, го пише в Библията, Битие 6–3:
«Тогава Господ каза: Духът Ми не трябва да остава завинаги в човека, защото той е от плът; затова животът му ще бъде сто и двадесет години«.
Всъщност през ноември 1999 г. учени от университета в Мейленд успяха да «изключат» въпросния ген PDHA1 при мишки. Последствието беше, че животът на мишките с дезактивиран ген се удължи с една четвърт и за разлика от своите събратя те станали по-слабо податливи на болести. Следователно всеки човек може отново да повиши продължителността на своя живот като елиминира своя изкуствено създаден генетичен дефект.
Дали това е доказателството за теорията на сътворението?
В учението на египетския жрец Мерикаре от IX династия хората са наречени «дребния добитък на Бога». В общи линии това учение напомня шумерския мит за сътворението, който приписва на първия човек животински черти:
«Когато хората бяха създадени, не смятаха хляба за храна, не познаваха дрехите. С устата си ядяха растения като овцете и пиеха вода от ямите«.
От това става ясно, че първите хора били «диви» и по това време със сигурност не са се занимавали със земеделие, от което да добиват «хляб» или «памучни дрехи». В епоса за сътворението «Елума Елиш» шумерите твърдят, че първият човек бил «рунтаво окосмен» и имал опашка. Освен това юдейската «Книга от древността» ни казва, както беше и при асирийците, че и свитата на Яхве се оглеждала за същество, което «…да обедини с образа на Боговете»:
«В планините има едно животно, което по всичко отговаря на търсеното същество«.
Става недвусмислено ясно, че манипулационните начинания на Боговете за създаване на човека се увенчали с успех. За Озирис също се твърди, че успял да създаде «Опашатите», които обаче по-късно се отрекли от него и се присъединили към Сет:
«О, вие Опашати, аз съм корена! Аз се отвращавам от олтара на Боговете, и няма да предам сърцето си на „воините“ на Хелиопол«.
От своя страна Сет не може да бъде приравнен на никой по-долу седящ от библейския Бог Яхве. От друга страна общият корен на Сет и Яхве се вижда от месопотамския култ Баал. Това вече не може да е случайност!
