Лаконизмът и сухотата на това описание може да се компенсира със следния цитат от Квинт Курций Руф, който предпочитал да набляга на знаменията, съпътствали тази битка:
Когато двете войски почти се сплели в ръкопашните схватки, двамата царе започнали да призовават поданиците си да се сражават по-ожесточено. Полето било осеяно с трупове на персите, докато ранените били приблизително по равно от двете войски. Дарий се придвижвал с колесницата си, а Александър — с коня си. И двамата царе били обкръжени от тълпи телохранители, въоръжени с копия, които не щадели живота си. За всеки от тях било въпрос на чест да загине пред очите на своя господар… И тогава се появило едно знамение, толкова странно, че дори не смеели да повярват на очите си. Телохранителите на Александър по-късно се заклели, че съзрели един орел да кръжи неуморно точно над главата на царя, без да се плаши от звънтенето на мечовете, удрящи се в броните, шлемовете и щитовете, без да се стряска от виковете на ранените и стенанията на умиращите. Освен това им се сторило, че този загадъчен орел сякаш не летял, а висял във въздуха, точно над жребеца на Александър [Буцефал]. Пръв обърнал внимание на това явление облеченият в бели доспехи Аристандър, който вдигнал копието си от лаврово дърво в дясната си ръка и посочил орела на сражаващите се около него македонци с думите, че този орел несъмнено им предвещавал сигурна победа. Воините около Аристандър, които само допреди миг били много изтерзани от страха да не загубят битката, веднага повярвали в благоприятната поличба и с удвоен плам се хвърлили в боя… Говорело се също, че Дарий измъкнал своя ятаган, за да прогони орела, защото му се сторило, че му вещае неминуема губел, та поне искал да загине на бойното поле с чест, с оръжие в ръка… но докато отчаяно размахвал ятагана си, персите постепенно започнали да отстъпват и да изоставят строя си… и тогава Дарий побягнал с царската си колесница.
Както вече споменахме, скоро след това катастрофално, трето по ред поражение Дарий III бил детрониран от своя далечен родственик Бес. Обаче смяната на персийския монарх вече била невъзвратимо закъсняла. Битката край Гавгамела прекършила гръбнака на Персийската империя. Предстояла тригодишната партизанска война в най-отдалечените на изток провинции на империята, по време на която Александър проявил изключителните си способности да се справя и с подобна извънредно трудна задача (вж. Глава 6). Но след преследването на бунтовниците през едва проходимите афганистански планини му предстояла още една голяма битка — битката за Индия, която също била спечелена майсторски от него.
Някога, в далечното минало, Персийската империя се простирала чак до Хиндукуш в Пакистан, до днешния индийски щат Кашмир и дори до р. Инд. Но в 326 г. това вече бил само един смътен спомен за отминалото величие на Ахеменидското владичество. По време на похода на Александър тези далечни земи — на запад от р. Инд — се владеели от Пор (Порус, както гърците наричали раджата на Паравас). Този индийски раджа никога не бил полагал клетва като васал пред Дарий III. Поради това мотивите на Александър да го нападне се различавали от причините, които го тласнали към война с Великия цар на Персия. Сред тези мотиви доминирало непреодолимото желание да завоюва и разшири владенията си колкото е възможно по-далеч, чак до края на света, познат тогава на гърците и македонците; както и алчността (породена от легендите за баснословните богатства на Индия); също и необходимостта да подсигури по някакъв начин югоизточните граници на империята си като елиминира враждебните спрямо него местни владетели и/или ги привлече като приятелски настроени съюзници. На свой ред стратегията на Пор се оказала съчетание от двата варианта — отначало той се държал като враг на Александър, но по-късно се превърнал в негов васал и съюзник. Така че Александър нямал друг изход, освен да започне война срещу него, но след победата побързал да го спечели на своя страна.
И тук отново, както при Граник, Александър се изправил срещу един неприятел, чиито войски се намирали на отсрещния бряг на една река, само че този път реката се наричала Хидасп. Ала докато при Граник войската на Александър превъзхождала по численост противника, сега край Хидасп ситуацията била точно обратната. Нещо повече: Пор разполагал със значително повече бойни слонове в сравнение с Дарий III при Гавгамела, като сега ставало дума за наистина много добре обучени индийски бойни слонове. Самият Пор, висок около два метра, ръководел действията на войската си от гърба на най-едрия, особено свиреп слон. Така че Александър се видял принуден да прибегне до хитрост. Той разделил силите си, като оставил Кратер начело на войската, заемаща позиции точно срещу стана на Пор, а самият той повел останалите войници нагоре по течението на Хидасп, за да премине реката под прикритието на мрака. Установили се на един малък остров, който се оказал много удобен за тяхно скривалище. На следващия ден Пор се оказал притиснат от две страни, нападнат от елитните македонски войски, начело със самия Александър, който (според Квинт Курций Руф) се обърнал към Коний и останалите македонски командири със следната изключително убедителна и мъдра реч, произнесена в навечерието на решителната схватка:
Заедно с Птоломей, Пердика и Хефестион аз ще потегля в атака начело на лявото крило. И когато ме видите в разгара на боя, вие ще потеглите с дясното крило и ще атакувате противника там, където неговите редици най-лесно се огъват от нашия натиск. Антиген, Леонат и Таурон — вие тримата ще пробиете в центъра и ще ги притиснете след това към фланговете. Вашите копия са здрави и дълги. Те никога няма да ви послужат по-успешно от тази битка срещу тези слонове и техните махути28. Смъквайте тези махути от седлата им върху гърбовете на слоновете и пронизвайте с копията самите слонове. Ползата от тях в боя не винаги е сигурна, защото може да ги обхване бяс и да започнат да стъпкват както чуждите, така и своите. Те напредват срещу противника по командите на махутите, но се плашат от нашите воини.
След като македонците се справили със заплахата от дебелокожите слонове, не след дълго победата им била осигурена — благодарение на последвалия неудържим пробив на фалангите и леко въоръжената пехота. Александър изгубил може би около 200 конници и 700 пехотинци. Загубите на Пор възлизали общо на 12 000 убити и 9000 пленени, като повечето от слоновете му също били заловени от противника. Благоразумният раджа предпочел да капитулира безусловно. Но вместо да го екзекутира, Александър решил до го използва като васал на своята империя. Не само че го възстановил като раджа на Паравас, но дори добавил още територии към владенията на Пор, който впоследствие оправдал доверието на Александър.
Не е изненадващо, нито незаслужено, че Александър решил да отпразнува бляскаво тази голяма победа. Той заповядал да бъдат изсечени няколко серии от възпоменателни монети и медальони, в две деноминации (тетрадрахми и декадрахми), като и двете монети в онази епоха притежавали доста високи парични стойности. Наистина теглото на отделните екземпляри доста варирало, а качеството на изработката на гравирането и сеченето в изпълнението на местните индийски златари също не било поддържано винаги на високо ниво, затова тяхното истинско значение като антикварна ценност едва напоследък бе оценено достойно. Иконографията от онази епоха съдържа предимно изображения на индийски стрелци с лъкове, колесници и бойни слонове, което очевидно е в чест на индийския поход на Александър. На един модел от по-едрите медальони се вижда конник, сражаващ се с индиец върху гърба на слон. Този сюжет може да се тълкува като символична схватка между Александър (на гърба на Буцефал) и Пор върху своя боен слон, особено ако се вземе предвид, че на обратната страна на същия медальон е изобразен победоносен македонски воин, над който се рее във въздуха по-дребната фигура на богинята на победата Нике, малко преди да положи короната на главата на воина.
