— Разбира се, че ще се върнете — Луис Ненда, изглежда също както останалите, искаше да ускори заминаването им. Той я хвана за ръка и я поведе към рампата за вихъра. Пред него Атвар Х’сиал водеше Д’жмерлиа и Калик в същата посока. — Вие чухте какво казва Посредника — продължи Ненда. — Входната точка на транспортната система на „Глистър“ няма да бъде затворена. Вие можете да отидете там и да се върнете, когато пожелаете. И когато следващия път отидете на „Глистър“, ще бъдете много по-добре подготвена. И ще можете по-добре да разгледате неуправляемите фейджи.

Той сложи ръка около кръста на Дариа и умишлено я погали по хълбока.

— По-добре върви, мила, преди да съм се отказал да те пусна да избягаш с Ребка.

Тя мълчаливо махна ръката му от себе си и го погледна от висотата на петнайсетсантиметровото си превъзходство в ръста.

— Луис Ненда, още при първата ни среща се заклех, че ако ме докоснете с развратните си помисли, ще ви счупя главата. Сега, когато го сторихте, аз не мога да вдигна ръка и да ви ударя. Вие се променихте, нали? Откакто сте на „Глистър“? Вие докоснахте бедрото ми само за да ме ядосате.

— Не — зачервените очи се вдигнаха нагоре да я погледнат, после се наведоха надолу да огледат кръста й. — Не го направих само за да ви ядосам. И не съм се променил, откакто сте на „Глистър“ — Дрезгавият му глас стана по-груб от обикновено. Той се пресегна да хване ръката й. — Стана преди това. На Опал, когато се срещнахме първия път.

Той се канеше да каже още нещо, но Посредника се появи отново и се насочи към тунела, който водеше към вихъра. Той изглежда не забелязваше силното гравитационно поле и вятърът около сребристото си тяло.

— Часът наближава — каза скърцащият глас. — Системата е готова за планираните преходи. Пътуването обаче ще е много по-леко, ако се извърши поединично. Кой ще бъде първият?

Всеки гледаше в другия, докато Ханс Ребка не излезе напред.

— Сигурно аз. Готов съм.

Един по един другите се наредиха в редица зад него: Бърди Кили, следван от Д’жмерлиа, Калик и Джулиъс Грейвс. Дариа Ланг застана последна, все още загледана към загадъчните творения на Строителите. До редицата стеснително, сякаш неуверени в своя принос за заминаването на другите стояха Атвар Х’сиал и Луис Ненда.

— Вие можете да продължите — Посредника отиде до края на редицата.

— Благодаря — Ребка се обърна и огледа един подир друг останалите. — Не мисля, че е време за речи, така че ще ви кажа само довиждане. Зная, че сте щастливи да се завърнете у дома — очите му попаднаха на Луис Ненда. — Исках и вие да дойдете с нас. Кажете на Атвар Х’сиал, че дължим и на двама ви специални благодарности. Кажете й, че не зная какво сте направили на Куейк, но що се отнася до мен, онова, което направихте тук, за да ни спасите от зардалу и жертвата, която правите сега, като оставате, напълно ви оневинява. Надявам се да ви видя отново в спиралния ръкав.

Ненда махна снизходително с ръка.

— Ох, ние не се нуждаем от благодарности. Аз и Ат ще се оправим. Вървете, капитане. И късмет.

Ребка кимна и стъпи на спускащата се към тунела рампа. Другите го гледаха как се отдалечава, навежда се назад и запазва равновесие. Косата и дрехите му започнаха да се ветреят, стъпката му се забави. След двайсет метра той спря и те чуха гласът му да достига до тях, странно изкривен.

— Това е точката, от която няма връщане. Още два метра и няма да имам друг избор, освен да вървя — той се обърна и помаха с ръка. — Ще ви срещна на другия край. Безопасно и приятно пътуване на всички!

Той направи две бавни крачки и се озова повлечен от нова сила. Ребка падна напред към рампата. Чу се ахване, шум от издишан насила въздух, и потреперване, отразено от стените на тунела.

Другите погледнаха надолу към въртящата се сингулярност. Ребка беше изчезнал.

— Можете да продължите — каза Посредника.

— Да — тихо каза Бърди Кили. — Мога да продължа. Но мога и да не продължа. Той притискаше до гърдите си грубата сфера на мозъка на Е. К. Тали като свещена реликва. „Хайде, Бърди. От седмици повтаряш, че искаш да се върнеш у дома. Хайде, направи го. Крака, тръгвайте!“

Луис Ненда го потупа по рамото и Бърди направи първата колеблива стъпка към тунела. Цялата редица го последва като в бавна процесия.

— Един по един — предупреди ги Посредника.

Бърди вървеше напред и мърмореше. По средата на тунела той стигна до някакво решение и се затича. Когато достигна преходната зона и отново се почувства повея на изместения въздух, той извика.

Д’жмерлиа и Калик се опитаха да спрат при Луис Ненда и Атвар Х’сиал, но сикропеанката им махна да продължат.

— Правилно — каза Ненда. — Продължавай да вървиш, Калик, не задържай редицата. И не се тревожи за нас. Върни се в спиралния ръкав.

— Както заповядате. Сбогом, любими господарю — гледащите назад очи на тъмната глава на хименопта през целия път наблюдаваха Ненда до точката, където беше подета от полето на вихъра. Калик изчезна в тишина, последван секунди след това от треперещия Д’жмерлиа.

Джулиъс Грейвс отказа да бъда пришпорван. Той спря пред Луис Ненда и поклати глава.

— Късмет. Ако успеете да се върнете можете да сте сигурни в едно нещо. Каквото и да сте направили по време на летния прилив на Куейк, обвиненията срещу вас и Атвар Х’сиал ще бъдат снети. Моля, погрижете се и тя също да го знае.

— Оценявам великодушието ви, съветнико — Ненда енергично разтърси ръката на Грейвс. — Ще й кажа. И не се тревожете за нас. Ще се справим.

— Вие сте много смел — сините като мъгла очи гледаха, без да виждат тъмните очи на Ненда. — Вие направихте да се чувствам горд, че съм човек — Грейвс докосна с ръка предната лапа на Атвар Х’сиал и стъпи върху рампата.

След секунди той изчезна. Дариа Ланг остана сама с Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Тя хвана Ненда за ръка.

— Присъединявам се към казаното от Джулиъс Грейвс. Не ме интересува дали сте бил престъпник, преди да дойдете на Опал, важно е какъв сте сега. Хората се променят, нали?

Той вдигна рамене.

— Предполагам… когато имат причина. А може би аз имах най-добрата причина.

— Зардалу?

— Не — той отказа да срещне очите й. Гласът му беше нежен. — Нищо толкова екзотично. Съвсем проста причина. Вие знаете какво казват за любовта и всичките му там глупости… Но вие трябва да се върнете и аз не бива да говоря така.

— Защо да не трябва?

— Защото съм нищо и вие сте много по-подходяща за него, отколкото за някой като мен. Аз извървях труден път, но си оставам шумен и груб. Не зная как да общувам с жени и никога не съм знаел.

— Бих казала, че го правите просто чудесно.

— Е, сега не е нито времето, нито мястото за това. Тръгвайте. Но може би, ако някога се върна в спиралния ръкав…

— Ще дойдете направо на Сентинел Гейт и ще ме потърсите — Дариа се обърна и кимна на Атвар Х’сиал. — Искам да пожелая късмет и на нея, но е глупаво. Зная, че само един от вас може да спечели и се надявам това да сте вие, Луис. Сега трябва да вървя… преди съвсем да заприличам на глупачка. Останалите ще чакат на другия край. Не трябва да се бавя повече.

Тя се протегна, взе лицето му в ръце, наведе се и го целуна по устните.

— Благодаря за всичко! И не го схващайте като сбогуване. Ще се срещнем отново, зная, че ще се срещнем.

— Надявам се — Ненда се протегна и отново я потупа по хълбока. Той се усмихна. — Това сигурно прилича на несвършена работа. Пазете се, Дариа. И останете все така свободолюбива.

Тя тръгна към рампата, обърна се да му се усмихне и да му махне с ръка. После застина и вихърът развя косата й. Направи стъпка и полетя надолу към сингулярността. Чу се обичайното свистене от изместен въздух. Тя дори не извика.

Ненда и Атвар Х’сиал останаха загледани след нея.

— Свърши се — каза Посредника зад тях. — Щом пристигнат до целта ще получа потвърждение. А сега… за вас подборът започва. Вие трябва да продължите, човек и сикропеанка, докато процесът не завърши.