На Бърди не му се наложи да каже нищо поради връщането на Луис Ненда. Този герой по принуда кимна хладно на Грейвс и Кили и отиде до шкафовете с храна. Отстрани на тялото си носеше втора торба, много по-голяма от обикновените. Беше я направил от пояс, останал от зардалу. Той напълни торбата и джобовете на якето си с храна, която би стигнала за цяла седмица.

— Бих желал да има начин да я стоплим — изръмжа той.

— Студена е отвратителна — Ненда се обърна към Грейвс.

— Вашето приятелче се появи. В съседната зала е. Сам.

— Приятелче?

— Дъртият, дето стене и се оплаква. Посредника.

Грейвс веднага стана.

— Какво прави там? — не почака да чуе отговора. Излезе слепешком от залата, викайки към Ланг и Ребка, които разговаряха насаме. — Професоре! Капитане! Той е там. Имаме шанс.

— Шанс за какво?

Ханс Ребка разказваше брадати лъжи, но Грейвс отново не изчака отговора. Той позволи на Ненда да го преведе бързо през най-близките зали. Останалата част от групата ги последваха.

Съобщението на Ненда беше отчасти вярно. Творението на Строителите се виждаше наполовина — само опашката и долната част на сребристото тяло. Горната вероятно беше там, но тя беше скрита от тавана на залата, петнайсет метра над главите им.

Грейвс слушаше описанието на Ненда малко разочаровано.

— Но ако той се е забил горе как, по дяволите, се предполага аз да…

— Много лесно — Ненда кимна към Калик, която се беше появила заедно с Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа. — Хайде, свържи ги.

Хименоптът се наведе на седем крайника — изгубеният осми бързо израстваше и беше дълъг почти педя — и скочи право нагоре. Тя сграбчи и разлюля бодливата опашка на Посредника. След няколко секунди хименоптът и главата започнаха да слизат.

— Зардалу си отидоха — започна Грейвс още преди главата-цвете на Посредника да се види напълно. — Но е от огромно значение ние да ги последваме веднага.

— Бъдете така любезен да пуснете опашката ми… — сребристият петоъгълник се обърна бавно към Грейвс. — Искането ви не може да бъде изпълнено. Зардалу наистина си отидоха. Това ми дава основание да смятам, че те изгубиха. Вие ги победихте и ги елиминирахте. Но изборът още не е свършил. Трябва ли да ви припомням, че само един вид може да бъде преценен като способен да работи със Строителите? Ако спра избора, преди да е завършен, аз ще бъда отстранен за несправяне със задачата.

— Вие не разбирате. Можете ли да гарантирате, че влезлите във вихъра зардалу са загинали?

— Един момент — посредника се сля в сфера, после също толкова бързо се превърна в бодливо, опашато чудовище. — На този въпрос не е лесно да се отговори — каза той, когато напълно се възстанови. — Зардалу са претърпели неструктуриран преход. Той не е строго забранен и поради това не е неизбежно фатален. Възможно е да са оцелели. Може би са живи. А може и да са мъртви. Какъв смисъл има въпросът?

— За вас може би много малък. За нас и всички интелигентни същества от спиралния ръкав — много голям. Ако съществува вероятност зардалу да са оцелели, наложително е да се върнем и да предупредим нашите хора.

— Наложително за кого? За мен и за моите господари не е наложително — Посредника заплува към Джулиъс Грейвс и застана достатъчно близо, за да може съветникът да се пресегне и да го пипне. — Вие изглежда не разбирате. Не съществува техническа трудност да ви върнем по домовете ви или на някое място в спиралния ръкав, та дори и извън него. Може би ще бъде възможно да определим и къде са отишли зардалу, макар това да е по-малко сигурно. Но тези въпроси са от научен характер. Отново ви казвам, процедурата по избора не е завършена. Остават хора и сикропеанци. Докато не остане само един вид, на вас не ви се разрешава да напуснете.

— Положението е безнадеждно — Грейвс се обърна към другите. — Съвсем безнадеждно. Работил съм с множество интелигентни видове из целия спирален ръкав, но с този… този сребрист мехурчест мозък не мога да се разбера. Няма база за преговори.

— Може би да. А може би не — Луис Ненда погледна към другите. — Вие съгласни ли сте със съветника? — Нито нещо ще изгубим, нито ще спечелим? Защото ако сте съгласни, имате ли нещо против аз да се опитам?

— Действайте — на лицето на Ханс Ребка се появи лека усмивка. — Опитайте с вашия подход.

— Добре — Ненда отиде и застана пред Посредника. — Процедурата по избора не е завършила, казвате вие. Приемам. Но зардалу отпаднаха от нея, така че тя ще бъде само между два вида: сикропеанци и хора. Така ли е?

— Заключението ви е правилно.

— И няма значение колко хора и сикропеанци ще се борят, нали? Вие нямахте нищо против да ни оставите да се справим с четиринайсет зардалу, макар че имаше само шепа хора и две извънземни.

— Според нашия опит бройката рядко е решаващ фактор.

— Съвсем вярно. Значи изборът може да се извърши, ако има само по един от всеки вид… Един човек и един сикропеанка?

— Напълно законно.

— Добре, тогава. В такъв случай какъв е смисълът да държим цялата тази банда? Нека останат само двама от нас, другите да си вървят. Аз и Атвар Х’сиал. Ние ще се бием помежду си.

— Не! — Грейвс енергично поклати глава. — Това е жертва, която няма да приема от никого. Да ви оставим тук, а останалите от нас се завърнат безопасно, би било…

— Хей, какво имате предвид, като казвате безопасно? За мен и за Ат връщането е различно от това за останалите от вас. Вижте какво ще се случи с нас, когато се върнем. Ние сме обвинени в сериозни престъпления и в мига, в който пристигнем в цивилизования свят, ще бъдем хвърлени в затвора или ще ни изтрият мозъците. Не е много приятно.

— Аз съм лицето, което повдигна тези обвинения — на мършавото лице на Грейвс беше изписана болка. — Аз ще подам молба обвинението да бъде снето. След онова, което направихте двамата с Атвар Х’сиал, за да ни спасите от зардалу…

— Вие можете да подадете молба, добре, но това ще ни спаси ли от бесилката? Едва ли. На мен ми се струва, че ние с Ат наистина не сме много по-зле тук, отколкото там. За останалите от вас нещата са съвсем различни. Вие трябва да се върнете у дома и да напишете вашите отчети за всичко, което се случи. Да преследвате зардалу също, ако има време, и те не са се скрили вдън земя. Но аз… — той вдигна рамене.

Главата-цвете кимна.

— Вашите препирни са без значение за моето решение. Предложението, което направихте обаче е приемливо. Ако останат един човек и една сикропеанка, за да завърши процесът на избор, другите могат да се върнат на спиралния ръкав, на последната точка, от която сте отпътували или на всяко друго място. Ако желаете, можете да отидете дори на мястото, където са отишли зардалу… стига там да има условия за живот.

— Не, благодаря — Ребка преустанови дискусията точно когато Грейвс се канеше отново да започне. — Преди да започнем преследването, трябва да предупредим други хора. Ще се върнем някъде, където е безопасно.

Той се обърна към Луис Ненда.

— Колкото до вас… досега не ми е било трудно да намеря какво да кажа. Този път не е така. Единственото, за което мога да се сетя, е, благодарност… От всички нас. И предайте тази благодарност и на Атвар Х’сиал.

Ненда се усмихна.

— Ще й предам след минута. Най-напред трябва да обясня на Ат какво е приела доброволно да направи.

Грейвс го гледаше с невиждащи очи.

— Шегувате се, нали? Атвар Х’сиал вече е дала съгласието си за вашето предложение!

— Разбира се, че се шегувам — Ненда се обърна небрежно настрани. — Не се безпокойте за това. Няма никакъв проблем.

Калик излезе напред.

— Значи се уговорихме. А Атвар Х’сиал, Луис Ненда и техните верни слуги, Калик и Д’жмерлиа, остават. Другите се връщат.

— Почакай! — Ненда вдигна глава. — Не съм казвал такова нещо — той погледна към Посредника и Ханс Ребка. — Ако не възразявате, Ат, аз, Д’жмерлиа и Калик трябва да си поговорим насаме. Само пет минути.

Той веднага подкара другите трима навън от залата, без да чака съгласие.