— Нищо ли? — попита Дариа.

Двамата поклатиха глави едновременно.

— Нищо — отвърна Ненда. — Ни Строители, ни Посредник, ни зардалу. Мръсници! Ще ни трябват десет хиляди години да претърсим това място. Майната им! — също като Дариа, той и Ребка отидоха при камерите и надникнаха вътре, за да се уверят, че са празни.

— По-лошо е, отколкото мислех — каза Ненда, когато се върна. — Ат казва, че никъде не долавя миризма от тях. А тя от сто километра може да усети миризма от подмишница на комар. Такива смрадливи същества като тях трябва да вонят отдалеч. Всички са изчезнали. Какво ще правим сега, момчета и момичета?

Липсата на миризма беше убедила Ненда в изчезването на зардалу, не някакви аргументи, изтъкнати от Дариа или Ханс Ребка. Когато Атвар Х’сиал беше напъхала бялата си глава в една от големите камери и беше извадила с лапа следа от мазно петно, за да ги увери, че никъде в спиралния ръкав нищо не мирише така, Ненда веднага бе повярвал. Сикропеанците разпознаваха миризмите по-добре отколкото хората образите. Дариа провери по ред камерите и в една от тях долови слаб мирис на амоняк и гранясала мазнина.

Ребка седеше върху един от ковчезите, хванал в две ръце брадичка си.

— Какво ще правим? — повтори той. — Предполагам, че трябва да продължим да търсим. Посредника каза, че щом се съберат и трите вида, действието ще започне. Тогава не знаехме какво иска да каже, но сега знаем.

— Всички сме тук — каза Ненда. — Хора, сикропеанци и зардалу. Чудесно… Само дето не можем да намерим зардалу.

— Ние не можем. Но хващам се на бас, че Посредника може. Това е неговият дом.

— Да… но ние не можем да намерим и Посредника — Ненда отиде напред, застана пред камерата и погледна презрително към Ребка. — Страхотно, капитане. Ако сте толкова убеден, че Посредника ще ни намери, не разбирам защо си правим труда да го търсим.

Ребка не помръдна.

— Защото бих желал да му кажа за зардалу, преди те самите да му кажат — отвърна тихо той. — Просто в случай, че той не знае за тяхната репутация. Имате ли някаква идея, умнико? Готов съм за всякакви изненади.

— Това няма да помогне кой знае колко.

— Добре — Дариа застана между тях. — Това обаче ще помогне. Иначе ще кажа на Атвар Х’сиал да се заеме с вас. Мислех, че се съгласихме, че преди да сме се измъкнали от тази каша, не можем да си позволим да се караме и да се бием.

— Съгласих се да сътруднича. Но не съм казвал, че ще му се кланям или че ще се съгласявам с него, ако предложи нещо тъпо…

Ненда беше прекъснат от Атвар Х’сиал, която прелетя по въздуха и застана до него. Тя го сграбчи с една предна лапа с нокти и го дръпна назад, така че главата му се озова пред нейната раковина.

— Хей, Ат! — извика Ненда. — Тина, престани с тези шеги.

Сикропеанката го изтегли близо до себе си и грубо го обърна с лице към входа на залата.

— Какво! — възлите на гърдите му пулсираха. — Сигурна ли си?

Той се изви и извика към Дариа:

— Зад камерите. Бързо! Вие също, капитане.

— Какво става? — Ребка слезе от камерата, на която седеше, но вместо да се скрие, се втурна напред.

— Ат казва, че усеща миризма на зардалу. Оттам! — Ненда кимна към входа. — И чува гласове. Слаби. Нещо идва.

— Кажете на Атвар Х’сиал и на Дариа да се скрият зад камерите. Вие също. Аз ще остана тук.

— Играем си на герои, а капитане? — Ненда потри голите си, покрити с възли гърди. — Правиш ми услуга — той се обърна. — Хайде, Ат, да се махаме.

Сикропеанката не помръдна. Тя се беше навела напред. Дългите й антени бяха максимално разгънати и отдалечени една от друга. Атвар Х’сиал дръпна Ненда по-близо до долната част на раковината си.

— Тръгвайте — нареди Ребка. — Вие двамата, какво чакате?

Но Ненда беше спрял, освободил се от обгърналите го предни крайници на Атвар Х’сиал и се взираше във входа.

— Промених мнението си. Ще остана.

— Защо, човече? — Ребка отиде при него. — Ако са зардалу, не трябва да стоим тук.

— Съгласен съм. Затова вие с професора се върнете вътре — Ненда обърна глава и хвърли далечен поглед на Ребка. — Ат казва, че е помирисала хименопт. Не просто някакъв дърт хименопт… Помирисала е Калик. Аз оставам.

Следващата минута бе изпълнена с напрегнато бездействие. От входа на залата нищо не се появи. Атвар Х’сиал не даде друга информация нито коментира думите на Луис Ненда. Дариа, чувствайки се глупаво и плахо, излезе иззад камерата и се присъедини към останалите трима. Ханс Ребка я погледна строго, но не й предложи да се върне.

Най-напред се почувства миризмата, слаба и непозната, носеща се с потоците циркулиращ въздух. Дариа не я разпозна. Буцата в гърлото й сигурно беше от нерви. Но тя проточи шия напред, като се мъчеше да види в мрака отвъд входа на тунела нещо, което се извисява три пъти по-високо от човек.

— Според Ат ей сега ще се появи — дрезгавият глас на Ненда беше преминал в шепот. — Още две секунди. Бъдете готови за изненада.

Бавно, по странен начин в тъмнината се движеше някакво тяло. В първия момент то почти не се виждаше, в следващия ясно се открои.

Дариа чу приличния на лай смях на Луис Ненда, застанал вляво от нея. Стори й се, че чу ехото от смеха. Заплахата беше дошла. Не беше седемметров сухоземен сефалопод, подпиращ се на масивни пипалообразни крайници. Приличаше на мъж с ръст малко под среден. На главата си имаше кървава превръзка, тромавото му движение показваше, че краката или централната му нервна система силно са увредени.

Мъжът продължи да се тътри напред, докато дойде на няколко стъпки от групата.

— Някои от вас не ме познават — каза той, — но аз ви познавам. Вие сте Дариа Ланг, Ханс Ребка, Луис Ненда и сикропеанката Атвар Х’сиал. Аз се казвам Е. К. Тали. Тук съм да ви предам едно послание и да ви задам един въпрос. Но първо ми кажете кой е водач на групата.

Ханс Ребка и Луис Ненда се втренчиха един в друг.

Накрая Ненда вдигна рамене.

— Продължавайте, бъдете мой гост.

Ребка се обърна към Е. К. Тали.

— Аз. Кажете въпроса?

— Първо трябва да предам посланието. Аз съм само пратеник. Останалата част от групата, която дойде тук с мен, се състои от човеците Джулиъс Грейвс и Бърди Кили, ло’фтианеца Д’жмерлиа и хименопта Калик. Сега те са пленници на вида, известен в спиралния ръкав като зардалу. В мига, в който се опитате да ги освободите със сила, те ще бъдат екзекутирани. Трябва да добавя, че моето съгласие да изпълня тази мисия беше наложено със заплаха щяха да екзекутират съветника Грейвс, ако не изпълнех нареждането им. А сега въпроса. Има ли тук други членове на интелигентни същества от спиралния ръкав или вие сте единствени? Моля, отговорете високо и ясно.

— Не мога да дам определен отговор. Единственото, което мога да каже, е, че ние сме единствените тук, за които знаем.

— Логически по-ясен отговор не може да има. Сигурен съм, че този ще бъде удовлетворителен. Фактически…

Ребка и другите от групата вече не слушаха. Зад хуманоида се появиха и напълно го засенчиха три огромни фигури. Тази в средата носеше Калик, с увити здраво около корема й пипала, с глава, обърната надолу, така че да не може да използва лъскавото си жълто жило. Това вече беше достатъчно Ребка да ахне от изненада. Никакъв организъм в спиралния ръкав не можеше сам да задържи хименопта. Но Калик не се бореше. Очите й бяха отворени, един от задните й крайници беше извит под необичаен ъгъл. Страховита синя човка беше надвесена над гърба й, готова да кълве.

Две други зардалу носеха само импровизирани тояги, направени от извити части от контейнерите за храна. Те бяха почти еднакви на вид, с изключение на огърлиците от торбички с кръгъл отвор около тялото под цепнатите усти. От стегнатите торбички на зардалуто отдясно стърчаха светлосини овални тела.

Човката на зардалуто в средата се раздвижи и издаде висок тракащ звук. Калик отговори. Последва друга бърза размяна на тракания и свирения.

— Хей, Калик — извика Ненда.