„Стига с това“ — помисли си той.

След едно сблъскване с невидима преграда Ненда намали темпото. Беше много лесно да изгуби съзнание, а той не можеше да си позволи това.

Добре беше, че можеше да я следва безпогрешно. Зардалската приставка беше конструирана да приема феромонна реч с всичките й нюанси, така че простото следване на миризмата на друг в стерилната вътрешност на „Глистър“ беше смешно лесно. Дори ако сикропеанката пресече собствения си път два пъти силата на следата щеше да му покаже къде точно е минала.

Коридорите на „Глистър“ се извиваха привидно безразборно. Ненда търпеливо следваше носените във въздуха молекули на сикропеанската физиология завой подир завой, накъдето и да водеха те. Единственото, за което можеше да е сигурен бе, че слизат по гравитационен градиент на региони е равномерно нарастващо поле. Но с по-силното поле нарастваше и опасността от нараняване при падане. Той още повече намали темпото уверен, че Атвар Х’сиал няма да избяга. Докато се движеше, Ненда правеше планове.

Една дума на Грейвс беше достатъчна да го убеди, че идеята да каже истината на съветника е ужасна. При събуждането той бе потиснал силното си желание за бягство, защото Атвар Х’сиал все още беше хваната в лотосовото поле. Тогава имаше смисъл да обвинява полето и да се прави, че е „забравил“ онова, което се беше случило на Куейк.

Разбира се, той си спомняше прекрасно всичко: бързото излитане от планетата, прихващането на „Хев-ит-ол“ от тъмната сфера, шеметното гмуркане в пространството, пристигането на Гаргантюа и малкия планетоид, който обикаляше около нея… И, накрая, оставянето на кораба на повърхността, докато сферата, която ги бе хванала и ги държеше, се премести вътре. Той си спомняше за събитията до пристигането на планетоида, когато оранжевият облак ги обгърна. Имаше дори смътен спомен, че беше пренесен надолу, надолу, надолу през много нива на вътрешността. След това всичко му се губеше до събуждането, когато видя Джулиъс Грейвс, наведен над себе си.

Споменаването от Грейвс за лотосовото поле му помогна да сглоби по-голямата част от останалото. Той и Атвар Х’сиал бяха хванати в полето. Но защо, след като щеше да има повече смисъл просто да ги убият. И накрая онзи луд робот о човешко тяло и кръгла черепна плоча ги извлече навън.

Жалко, че Атвар Х’сиал изгуби контрол над себе си, преди Е. К. Тали да може да изнесе и Калик. Ненда чувстваше отсъствието на своя хименоптски слуга. Няма значение. Имаше достатъчно време Тали да изнесе Калик сега… ако другите въобще можеха да върнат извадения мозък на Тали обратно в тъпата му глава и да го свържат така, че да работи.

Луис Ненда се спря. Намираше се в неосветен коридор, но силата на феромонната миризма нарастваше. Той се концентрира, генерира феромонно съобщение и чрез възлите на гърдите си го излъчи.

— Атвар Х’сиал? Къде си? Не мога да те видя… ти трябва да ме направляваш.

Както обикновено, беше му по-лесно да говори, докато предава химически генерираното съобщение. Не беше необходимо да се идентифицира. Ако сикропеанката получеше изобщо някакво съобщение, молекулната характеристика на Ненда щеше да е включена в него.

— Тук съм. Почакайте — молекулите на съобщението се бяха разпространили в тъмнината. Няколко секунди след това твърдата лапа на Атвар Х’сиал хвана ръката на Ненда. — Следвайте ме. Ако източникът на топлина пред нас е за вас ориентир и за зрителна радиация, кажете ми.

— Защо побягна така? — Ненда се остави да бъде воден в тъмнината, докато не видя да блещука светлина напред. — Защо не почака да извадят и Калик? Тя е моят хименопт… тя не трябва да работи за тях.

— Както Д’жмерлиа е мой и не трябва да служи на хората, но той служи — сикропеанката го въведе в дълга правоъгълна зала, затоплена и слабо осветена от червена светлина, излъчвана от стените. — Неуспехът да си върнем Д’жмерлиа и Калик е, признавам, достоен за съжаление, но аз го преценявам като необходим. Щом дойдох в съзнание, усетих опасност за вас и за мен. Съветникът Грейвс доминираше в онази група. Той имаше нескрито намерение веднага да ограничи нашата свобода. Не бях сигурна, че ще можем да предотвратим това. При недостатъчно разбиране на събитията винаги е по-добре да си запазиш свобода на действие. Следователно двамата трябваше да избягаме.

— Откъде знаеше, че ще те последвам?

Не последва специално съобщение, което да отговори на въпроса, но до рецепторите върху гърдите на Ненда достигнаха химичните послания на мрачен хумор.

— Добре, Ат. И на мен, както и на теб не ми харесва идеята да бъда заключен. Сега какво? Тук не сме в безопасност. Грейвс и останалите могат да дойдат всеки момент. Д’жмерлиа може да те проследи така лесно, както и аз. Нас все още ни застрашава голяма беда.

— Напълно съм съгласна — сикропеанката се наведе пред Ненда толкова низко, че сляпата й глава беше на нивото на неговата. Отворените жълти рога потреперваха от двете страни на лицето без очи. — Ние трябва да получим информация, Луис Ненда, преди да вземем решение. На мен ми липсват данните, които вие може би сте получили от Джулиъс Грейвс. Например, къде се намираме сега? Защо бяхме доведени тук? Колко време сме прекарали в безсъзнание? Къде е нашият кораб „Хев-ит-ол“ и дали е в изправност, за да избягаме с него?

— Мога да се опитам да отговоря на някои от тези въпроси.

Ненда потърка бузата си, докато излагаше в резюме собствените си преживявания след излизането от лотосовото поле. Бузата му беше покрита с четина от три-четири дни, но това не му говореше много; той нямаше представа колко бързо расте брадата вътре в полето. Част от казаното на Атвар Х’сиал сигурно бяха предположения.

— И така, ако вярваме на Грейвс — заключи той, — ние сме все още в кухия планетоид, въртящ се около Гаргантюа. Обзалагам се, че е същият, на който бяхме докарани след летния прилив. Грейвс казва, че той няма по-голяма представа от нас защо бяхме докарани тук или защо бяхме набутани в средата на онази стая като две дрогирани мухи. Можеш да си адски сигурна, че това не е било направено в наша полза. Не зная колко дълго сме държани там. Във всеки случай достатъчно, Грейвс и останалите да вземат кораба след летния прилив и да отлетят за Гаргантюа. Не ме питай откъде е дошъл онзи компютър със завързана на кабел кутия: мозък. Никога по-рано не съм виждал нито него, нито нещо подобно. Може би са го докарали от Опал. Мисля, че преди да тръгнат за тук са отишли обратно там, защото Бърди Кили също беше с тях.

— Аз открих присъствието на Кили. Не се плашете от него. Главната опасност идва от Грейвс и, може би, от хуманоида, но не и от Бърди Кили.

— Да. Грейвс ми каза, че желае да ни върне обратно у дома и да ни обвини в опит за убийство. Той ще направи всичко възможно да ни опази дотогава, иначе не би ми попречил да отида в лотосовото поле за Калик. Грейвс изглежда доста сигурен, че може да ни върне, за да ни съдят, така че трябва да има най-малко един кораб… онзи, с който те са дошли или „Хев-ит-ол“, а може би и двата. Ако намерим пътя към повърхността, трябва да можем да избягаме.

Голямата сляпа глава кимаше на една крачка от лицето на Ненда.

— Много добре, Луис. Имам още един въпрос: кога ще бягаме?

— При първа възможност. След не повече от няколко часа Грейвс отново ще попадне на следите ни. Защо да се мотаем тук?

— Поради една превъзходна причина — Атвар Х’сиал описа с многоставния си преден крайник дълга дъга, обхващайки залата, в която бяха. — Погледнете. Нямах време за пълен оглед, но докато вървях през залите на този планетоид, видях доказателства за техника на Строителите, каквато не е позната в спиралния ръкав. Това е къща, пълна с богатства, рог на изобилие с нова апаратура с толкова висока стойност, че не се подава на оценка. Всичко това може да бъде наше, Луис.

Ненда се пресегна и потупа набръчкания хобот на сикропеанката.

— Добре, стара ми Ат. Ти никога не се отказваш, нали? Никога. А хората казват, че съм бил алчен. Имаш ли някакви идеи как да избегнем намесата на Грейвс?