— Щом усетите, че губите памет, излизайте!

— Грейвс.

Тали махна с ръка, без да намалява темпото.

— Разбира се. Макар да не очаквам това да се случи. Как би могло, когато съм в ръцете на комисар Кили?

Вече беше отминал зеления кръг и се движеше към виолетовия. Минаха още две секунди и Тали бавно седна на пода до Калик и внимателно повдигна главата й. Пръстите му докоснаха гръдния кош на хименопта.

— Жива е. В безсъзнание е, но очевидно не е наранена. Не мога да вдигна въжето от пода, но ако я освободя от него не виждам никакъв проблем да я изнеса навън — Тали се изправи и погледна към центъра на залата. — Но мисля, че е по-добре преди това да продължа напред и да проуча положението там. Мога да донеса Калик на връщане.

„Нещо, което аз не бих направил — помисли си Бърди. — По-добре една риба в тигана, отколкото две в…“

Той погледна към сферата на компютъра, лишен от човешко тяло. Беше странно, че единственият начин за връзка с истинския Е. К. Тали е чрез предаване на сигнали на бавно движещото се към средата на залата тяло без мозък и захранване на сензорния вход през кабела към мозъка, който Бърди държеше.

Тали се движеше по-бавно. Ниският подиум в центъра беше само на петнайсет метра, но на него му отне двайсет предпазливи секунди да го достигне. На две стъпки от мълчаливата фигура на Луис Ненда той спря.

— Има нещо странно в самия подиум. Докато се доближавах към него, постепенно се появи една вътрешна структура. Тя е изградена от система от додекаедри, невидима от петнайсет метра. На десет видях неясно очертание, като сив пушек. Сега конструкцията е видимо твърда. От две от лицата на додекаедрите излизат нещо като ластари и обгръщат главите на Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Може би поради това телата стоят седнали, макар и двамата да са в безсъзнание.

Бърди погледна Грейвс, след това се взря в платформата. От мястото, където се намираше, тя изглеждаше празна, с изключение на обърнатите навън столове, сикропеанката и човекът.

— Предлагам да се опитам най-напред да пренеса Ненда от платформата — каза Тали. — Нямам представа дали ще има някаква активна или пасивна съпротива.

Той направи последните две стъпки, пресегна се нагоре и хвана Луис Ненда за раменете. После започна да го вдига. На наблюдателите им изглеждаше, сякаш двете тела са в нестабилно положение, наведени назад по вертикалата.

— Съществува определена съпротива — съобщи Тали. — Но ще стане. На няколко сантиметра от платформата сме, свързващият ластар изтънява. Започва да чезне като кръгче пушек от цигара… — Тали неочаквано залитна назад и падна заедно с Ненда върху него. — Сега ластарът съвсем изчезна. Бъдете готови да навивате въжето и кабела. Излизаме.

Сложил тялото на Ненда на рамо като при пожар, Тали тръгна бавно назад от центъра на залата. След минута той беше на безопасната страна до Джулиъс Грейвс. Двамата заедно положиха тялото на Луис Ненда на пода.

Бърди Кили гледаше осеяните със следи и възли гърди, сивкави и обезобразени.

— Погледнете какво са му направили?

Грейвс се наведе ниско и заразглежда загрубялата, прилична на сипаничава кожа.

— Според Стивън тук нищо не е направено. Това е зардалска приставка, даваща възможност на човек да говори със сикропеанци посредством феромони. Ние мислехме, че тази технология е изгубена и забранена. Сигурно в общността Зардалу има места, където старите робски раси съхраняват и прилагат на практика част от зардалската наука.

Тали вече се беше обърнал и вървеше обратно към средата на сводестата зала. Кабелът се развиваше от макарата в ръцете на Д’жмерлиа. Той започна отново да го отпуска.

— Къде, по дяволите, се намирам?

Очите се отвориха и се заоглеждаха. Ниската фигура се опита да се изправи.

— Това е добър знак — каза Грейвс. — Може да говори, следователно паметта му не е изцяло изтрита — той се обърна към Ненда. — На планетоид, близо до Гаргантюа. Спомняте ли си да сте идвали тук?

Ненда поклати глава и се опита да се изправи на крака.

— Нищичко не си спомням — говорът му беше гъгнив, сякаш езикът му бе подут.

— Какво е последното нещо, което си спомняте?

Ненда остави без внимание въпроса. Той огледа другите присъстващи.

— Какво е това? Въобразявам ли си или наистина ви виждам? Джулиъс Грейвс. И Бърди Кили. И Д’жмерлиа. Всичките живи?

— Всичките живи и не благодарение на вас — Грейвс се наведе над него. — Хайде, Ненда, важно е. Какво е последното нещо, което си спомняте, преди да изгубите съзнание?

Ненда потри обрасналата си с четина буза.

— Последното нещо, което си спомням? — той погледна предпазливо Грейвс. — Ммм. Последното нещо, което си спомням, е как двамата с Атвар Х’сиал отлитаме от Куейк с „Хев-ит-ол“. Летният прилив почти беше настъпил. Предполагам, вече е отминал.

— Не си ли спомняте да сте стреляли по друг кораб?

— Да съм стрелял? Аз? — Ненда се прокашля. — Няма начин. Не съм стрелял по никого.

— Спомняте си или не, когато се върнем на Опал ще отговаряте за това. Обвинен сте в опит за убийство.

— Няма да е първият случай на обвинение на невинен човек — Ненда бързо се възстановяваше, черните му очи гневно мигаха. — Какво е станало с Ат? Тя беше с мен на кораба.

— Атвар Х’сиал? — Грейвс се обърна към средата на голямата зала. Той кимна. — Тя е там. Виждам, че вече излизат.

Д’жмерлиа цвърчеше от възбуда. Докато Грейвс и Ненда говореха, Е. К. Тали се беше върнал до подиума, беше вдигнал Атвар Х’сиал и сега се клатушкаше обратно към тях. Той се беше превил одве под тежестта на голямото сикропеанско тяло. Ненда проследи жеста на Грейвс и видя бинтованото залитащо тяло, кабелът простиращ се от главата му до тях, фигурата на Калик, легнала четири стъпки зад тях и фона на голямата сводеста зала.

— Ей, какво става тук? Какво сте направили с Ат?

— Нищо не сме направили и не сме сигурни какво става. Единственото, което знаем е, че вие и Атвар Х’сиал бяхте в безсъзнание в средата на тази зала. Опитваме се да ви спасим.

— А Калик? Какво сте направили на хименопта?

— Изпаднала е в безсъзнание при опит да ви измъкне навън.

Тали излезе от най-външния кръг и Д’жмерлиа заподскача от възбуда. Ло’фтианецът помогна да свалят Атвар Х’сиал на пода. Тали неочаквано залитна, направи няколко стъпки и седна. Сините му очи се затвориха, ръцете му си повдигнаха и заопипваха превързаната глава.

Това тяло за съжаление е близо до своя физически предел — прошепна той. — Трябва малко да си почина. Можем обаче да сме доволни от постигнатото. Уверен съм, че трудната част премина. Калик не тежи много. Ще си почина малко и после ще я изнеса от залата. Тя е готова да бъде изнесена.

— По дяволите, аз мога да я изведа! — Ненда тръгна напред. — Вие не се месете. Тя е моя, аз нося отговорност за нея.

— Не! — Грейвс го хвана за ръка. — Отидете ли там и ще изпаднете в същото състояние, в което е тя… в което бяхте и вие, преди да ви извадим. В залата има лотосово поле. Затова се наложи да демонтираме Е. К. Тали преди той да влезе — той посочи сферата с набраздена повърхност, която Кили подаваше на Д’жмерлиа. — Мозъкът му остана тук.

Ненда огледа по-внимателно наведеното тяло и кабелът, който излизаше от бинтованата глава.

— Много умно — каза той след няколко секунди. — По-добре да се погрижа за Ат… От вида й е ясно, че след минута ще дойде на себе си. Понякога става непоносима. Не се безпокойте, зная как да се справя с нея.

Черните покривала на крилата на сикропеанката се отвориха и разкриха четири нежни атрофирани крила с червени и бели удължени петна. Краят на хобота излезе от мястото си в надиплената буза. Жълтите, прилични на тръби рога на главата се повдигнаха.

В това време лишеното от мозък тяло на Е. К. Тали се мъчеше да се изправи на крака. Очите му бавно се отвориха.

— Сега трябва да отида и да върна Калик.

— Почакай малко — Грейвс се приближи към Тали.

— Не бива. Трябва да отида. Интерфейсът започва да се влошава от проникването на гръбначномозъчна течност. Работата на нервната връзка се влошава, входните сензорни сигнали отслабват. Ще отида при Калик, докато все още мога да я виждам. Иначе ще трябва да започнем отначало.