В пейзажа настъпи едва забележима промяна и небето придоби бледолилав оттенък. Една висока фигура в черен плащ стоеше във въздуха до дървото. В едната си ръка държеше коса. Лицето й беше скрито в сянката на качулката.
— ДОШЪЛ СЪМ ЗА ТЕБ — проговори невидимата уста, с глас тежък като пулса на кит.
Стволът на дървото проскьрца още веднъж, сякаш протестираше срещу нещо, а едно камъче се откърти и се удари в шлема на Ринсуинд, когато един от корените му се изскубна от скалата.
Смърт винаги лично идваше да прибере душите на магьосниците.
— От какво ще умра? — попита Ринсуинд.
Високата фигура се поколеба.
— МОЛЯ? — попита тя.
— Ами, не съм си счупил нищо, не съм се и удавил, тогава от какво ще умра? Не мога просто да бъда убит от Смърт; трябва да има някаква причина — каза Ринсуинд. За свое най-голямо учудване, той вече не се страхуваше. За пръв път в живота си не изпитваше никакъв ужас. Жалко, че това усещане май нямаше да продължи дълго.
Смърт като че ли стигна до някакво решение.
— БИ МОГЪЛ ДА УМРЕШ ОТ СТРАХ — произнесе качулката. Гласът все още бе запазил гробното си звучене, но в него се промъкваше и леко неуверено потрепване.
— Не става — самодоволно отговори Ринсуинд.
— НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НЕПРЕМЕННО ДА ИМА ПРИЧИНА — каза Смърт, — МОГА ПРОСТО ДА ТЕ УБИЯ.
— Ей, не можеш да го направиш! Та това ще е убийство!
Фигурата въздъхна и отметна назад качулката си. Вместо ухилената физиономия на Смърт, която очакваше да види, Ринсуинд се натъкна на бледото и леко прозрачно лице на някакъв доста притеснен демон.
— Всичко обърках, нали? — уморено промълви той.
— Ти не си Смърт! Кой си тогава? — извика Ринсуинд.
— Скрофула.
— Скрофула ли?
— Смърт не можа да дойде — нещастно заобяснява демонът. — В Псевдополис има голяма чумна епидемия. Трябваше да отиде там и да се развилнее из улиците. Затова изпрати мен.
— Никой не умира от скрофулоза! Аз имам права! Аз съм магьосник!
— Добре, добре! Това щеше да е златният ми шанс — каза Скрофула, — но защо не погледнеш и от друга страна — ако те ударя с косата, ще умреш точно така, както би умрял, ако те удареше Смърт. Кой ще знае?
— Аз ще знам! — сопна се Ринсуинд.
— Няма. Ти ще си мъртъв — Скрофула разсъждаваше логично.
— Разкарай се!
— Много добре — заговори демонът, като претегляше косата на ръка, — но защо не се опиташ да погледнеш нещата от моята страна? Това значи много за мен, а ти трябва да признаеш, че животът ти въобще не е чак толкова хубав. Прераждането може да ти донесе само нещо по-хубаво… ох!
Ръката му се втурна да запуши устата му, но Ринсуинд вече сочеше с треперещ пръст към него.
— Прераждане! — развълнувано извика той. — Значи все пак е вярно това, което казват мистиците!
— Аз нищо не съм казал — сприхаво каза Скрофула. — Това беше само грешка на езика. И така — доброволно ли ще умреш или не?
— Не.
— Както искаш — отговори демонът.
Той вдигна косата. Тя изсвистя почти професионално надолу, но Ринсуинд вече не беше там. Всъщност, той беше няколко метра по-надолу и разстоянието непрекъснато се увеличаваше, защото клонът беше избрал точно този момент да се прекърши, и го запрати на и без това прекъснатото му пътуване към междузвездната бездна.
— Върни се! — изпищя демонът.
Ринсуинд не отговори. Той лежеше по корем в стремително летящия въздух и се взираше в облаците, които даже и в този миг изтъняваха.
Те изчезнаха.
Долу, цялата Вселена трепкаше и мигаше срещу Ринсуинд. Ето я Гигантската Атуин — огромна и тежка, обсипана с кратери. Там беше и малката луна на Диска. Виждаше се и една много далечна светлинка, която не можеше да бъде нищо друго, освен „Мощният Пътешественик“. Там бяха и всичките звезди, които изглеждаха съвсем като посипани с прашец диаманти, разпилени по черно кадифе, звездите, които опияняваха, примамваха и неудържимо викаха най-смелите към себе си…
Цялото Мироздание очакваше идването на Ринсуинд.
И той отиде.
А имаше ли друг избор?!
Информация за текста
© 1983 Тери Пратчет
© 1992 Мирела Христова, превод от английски
Terry Pratchett
The Color of Magic, 1983
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ЦВЕТЪТ НА МАГИЯТА. 1992. Изд. Вузев, София. Серия Истории от Светът на диска. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Мирела ХРИСТОВА [The Colour of Magic / Terry PRATCHETT]. Художник: Джош КИРБИ. Формат: 19 см. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Страници: 273. Цена: 16.00 лв. ISBN: 954-422-005-4
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1597]
Последна редакция: 2007-06-30 21:46:32
