Така че в два и четирийсет и пет Маги се спусна в плувния басейн, сега пуст, и в ярките светлини на лампите над него, заплува като русалка. Прескът спря, за да я погледа.

Беше я зървал от време на време и бе решил, че е хубавичка кукла, но сега, застанал на брега на плувния басейн, като я гледаше как се носи почти гола в своите мини-бански, усети, че трудно би устоял на нейните прелести.

Маги, добре подготвена, му махна и заплува към стълбичката. Престори се, че не може да се качи по стъпалата и Прескът веднага се приближи, за да й подаде ръка.

Брейди, който наблюдаваше от храстите, кимна одобрително. Приближи се бързо и тихо до страничния вход на хотела, сигурен, че Прескът ще бъде много зает поне половин час.

Дори по това време на денонощието във фоайето имаше хора, повечето полупияни. Те шумно се сбогуваха, преди всеки да си иде в апартамента.

С русолява брадичка, облечен в смокинг, с карамфил на бутониерата, Брейди прекоси без колебание фоайето и се насочи към асансьорите. Никой не му обърна внимание. Той бе част от общата картина.

По това време вече асансьорите се движеха, без никой да ги обслужва. Влезе в един от тях и натисна копчето на последния етаж.

Четири минути по-късно бе отключил вратата на която пишеше „Служебен вход“ и се качи в асансьора за помещението със сейфа.

Трябваха му няколко минути, за да използва инструментите си и да пусне асансьора. Беше спокоен, защото знаеше, че двамата от охраната бяха събрали бижутата и скъпоценностите от обитателите на различните апартаменти, бяха ги прибрали в касетките и заключили в сейфа на хотела.

Запали лампата и внимателно разгледа трите ключалки на сейфа. Тук няма да има никакъв проблем, каза си той. Трябваше да си намери стоманена тел и да я извие леко. Тези ключалки бяха съвсем проста работа. Много повече го интересуваше противопожарния капак на тавана.

Освободи резето и капакът падна надолу. След това се изкачи по стълбата и излезе в лунната нощ. Безшумно, по котешки, се промъкна напред и точно под себе си видя терасата на президентския апартамент.

Долу, дискретно осветени, се виждаха шезлонги, няколко маси със стъклени плотове и великолепната гледка към плажа и океана.

От апартамента струеше светлина. Докато стоеше и гледаше, се появи една сянка и с бавни стъпки на терасата излезе Мария Уорънтън. Беше гола, само по диамантите. Брейди се сниши, за да я наблюдава, очите му се заслепиха от блясъка на диамантите, които горяха като пламъчета в лунната нощ.

Тогава на терасата излезе Уилбър Уорънтън. Носеше фотоапарат „Никон“ със светкавица.

Мария позираше край парапета, Уилбър я снимаше.

Като ги гледаше, Брейди си помисли, че му се иска да види снимките. Колко обичаха да се фукат богаташите! Тази жена има хубаво тяло и загорялата й кожа подчертава блясъка на диамантите, но въпреки това, Брейди реши, че тя няма класата на Маги.

— Тези ще станат хубави — каза Уилбър. — Хайде да си лягаме.

Брейди проследи Мария, която се откъсна от перилата, приближи до Уилбър и го прегърна.

— Ще спим до късно — гушна се в него тя. — Уморен ли си?

— Ами, денят беше доста натоварен. Тези диаманти ти стоят чудесно, но ти си по-чудесна от тях.

Те влязоха заедно в апартамента и изчезнаха от погледа му.

Брейди остана неподвижен, докато светлините угаснаха. После се спусна тихо на покрива, а оттам на терасата.

Големите стъклени врати на апартамента бяха широко отворени и той се усмихна наум. Щеше да е съвсем лесна работа. Като сянка се промъкна в голямата дневна.

Захвърлени небрежно на един от диваните, лежаха диамантите. Брейди се спря. Почти не вярваше на очите си. От спалнята струеше слаба светлина и той чу как Мария простена:

— Да, сега, скъпи. Бързо… сега! — възкликна тя.

Брейди се изкушаваше да грабне камъните, които струваха цяло състояние, но като си спомни, че Хедън иска и съдържанието на касетките от сейфа, решително се дръпна встрани.

Утре вечер! — помисли си той. Страхотен Удар!

Прехвърли се обратно на покрива на апартамента и оттам в помещението със сейфа. След това се качи в асансьора и слезе на предпоследния етаж. Заключи вратата с надпис „Служебен вход“ и доволен се спусна на първия етаж.

Беше два часът и петдесет минути. Надникна през перилата на стълбите и огледа фоайето на хотела. Имаше още няколко души, които разговаряха, но и те бавно се придвижваха към асансьорите.

Сигурен, че Маги продължава да баламосва хотелското ченге, Брейди спокойно се заспуска по стълбите. Имаше вид на някой от прибиращите се гости.

Пет минути по-късно вече беше във вилата. Двайсет минути след него Маги се прибра в спалнята.

— Пфу! — възкликна тя. — Какъв любовник! Свършихме работата в храстите.

Седнал на леглото, Брейди я гледаше възхитен.

— Страхотно маце си! Какво е положението за утре вечер?

Маги свали банския си.

— Уговорихме си среща. — Тя тръгна към банята. — Беше прекалено настойчив. Имаш ли нещо против да си легна, мили? Наистина съм изтощена.

Брейди се ухили.

— Ако някой е заслужил да си дремне, това си ти — каза той. — Утре вечер ще свършим работата.

— Наистина ли?

— Иди да си вземеш един душ. Утре вечер.

Докато се събличаше, той си мислеше за диамантите, захвърлени на леглото. Дали тая небрежна кучка щеше да ги захвърли пак и утре вечер? Дали щеше да е така лесно? Изведнъж със студена тръпка усети, че може би тази нощ бе пропуснал шанса на живота си.

Анита, облечена с черната фланела и черните панталони, незабелязано прекоси градината около хотела. Беше се насочила към служебния вход и затова й се наложи да заобиколи плувния басейн.

Спря, когато видя Джош Прескът под лампите край басейна, сърцето й подскочи. Тогава забеляза, че се е навел, за да помогне на Маги да излезе от водата. Видя как Маги излъчва секс с цялото си същество. Наблюдава ги известно време как си приказват, след това Маги хвана Прескът за ръката и го отведе в цъфналите храсти.

Без да се безпокои повече, че Прескът може да я залови, Анита бързо изтича до служебния вход. С дубликата от ключа си отвори и влезе в тъмния коридор, който водеше към кухните.

Отвори вратата и надникна. Чу тракане на чинии и прибори и предположи, че двамата сервитьори подготвят подносите за закуска, но къде беше Доминик, третият готвач?

Тя се промъкна в полутъмната кухня и погледна към осветения офис на главния готвач. Видя Доминик да чете, седнал зад бюрото.

С бързи стъпки стигна до склада. Вдигна капака на сандъка с брашно и с гребката направи дупка в средата. Постави голямата бомба, натисна я леко и задъхана я зарови в брашното. Внимателно заглади повърхността, припряно избърса ръцете си в една кърпа до сандъка и ловко се измъкна от склада.

Тъкмо прекосяваше дългата кухня, когато телефонът в стаята на главния готвач иззвъня. Тя се затича безшумно и стигна до вратата в момента, в който единият от сервитьорите влезе в помещението. Той не погледна към нея, а забърза към офиса на главния готвач.

Чу Доминик да казва:

— Печена шунка с яйца за апартамент номер шест… — и тичешком се спусна по коридора, през служебния изход и оттам — в душната нощ навън.

Колко ли щеше да се забави Прескът, преди да се върне в хотела?

Тя бързо заобиколи сградата и изтича по стълбите пред парадния вход. Фоайето бе пусто. Нощният портиер не се виждаше никъде. Тя влезе, огледа се трескаво наоколо къде да скрие малката бомба. В единия край на фоайето видя огромна дървена статуя, изобразяваща мексиканка.

Жан Дюлак я бе открил в едно затънтено село в Мексико. С огромните си познания в областта на антикварните предмети той разпозна, че работата е от периода на Кортес и я купи. Сега тя стоеше на лично място във фоайето.

Анита притича до нея. Намери вдлъбнатина между гърдите на жената. Малката бомба направо лепна за вдлъбнатината, сякаш бе направена за това място.