— Много си сигурен.

— Аз бях с Боби Кенеди в хотел „Амбасадор“. Бях зелен новак от тамошната полиция, пратен за местно подкрепление на тайните служби, когато пристигна сенаторът. Просто стоях там и гледах как на пода умира сред локва кръв човекът, който трябваше да стане президент. Оттогава всеки ден се питам какво бих могъл да променя, за да попреча на станалото. Това бе една от главните причини няколко години по-късно да постъпя в службите. Сигурно исках някак да изкупя вината си. — Той погледна Мишел в очите. — Така и не успях да я изкупя. От мен да го знаеш: човек никога не забравя.

Тъй като журналистите дебнеха около къщата й в предградията на Вирджиния, Мишел се настани в столичен хотел. Използва краткия момент на затишие, за да обядва набързо с една приятелка от ФБР. Тайните служби и Бюрото невинаги имаха общи възгледи. В областта на държавната правоохранителна дейност ФБР беше като грамадна горила в сравнение с всички други организации. Мишел обаче често напомняше на приятелите си от ФБР, че тяхната агенция е основана от седем бивши агенти на тайните служби.

Двете жени членуваха и в дружеството ЖФПО — „Жени от федералните правоохранителни органи“. Това бе организация за взаимопомощ с конференции и ежегодни срещи и макар че колегите мъже често й го натякваха, ЖФПО се оказа за Мишел чудесно средство да преодолява служебни проблеми, свързани с нейния пол. Приятелката й явно се тревожеше от срещата с нея, но прие не само защото членуваше в ЖФПО, но и защото някога Мишел й бе помогнала да спечели сребърен олимпийски медал. Почти нищо не е в състояние да разкъса подобна връзка.

Докато чакаха да им донесат салата „Цезар“ и чай с лед, Мишел изслуша досегашните резултати от разследването. Симънс бил служител на фирмата, охраняваща погребалното бюро, макар че през онзи ден графикът не предвиждал да е на дежурство. Всъщност бюрото имаше само нощна охрана. От Симънс — това, естествено, не бе истинското му име — нямаше и следа. Документите му във фирмата бяха съвсем безполезни. Нито една информация за Симънс не отговаряше на истината — откраднат номер на социалната осигуровка, фалшива шофьорска книжка, изкусно подправени препоръки и тъй нататък. Беше постъпил на работа преди по-малко от месец. Засега всичко около Симънс водеше в задънена улица.

— Когато дотича, помислих го за зелен новак от някоя охранителна фирма. Беше пълен хаос. Просто го викнах и му наредих да действа. Дори не претърсихме вана му. Очевидно Бруно е бил скрит някъде отзад. А аз като кръгла глупачка се хванах в капана. Дадох му идеална възможност да убие един от моите хора.

Непоносимата мисъл накара Мишел да захлупи лице в дланите си. Тя се овладя с усилие, набоде с вилицата листче маруля и започна да дъвче толкова усърдно, че зъбите я заболяха.

— Преди да ме отстранят, разбрах, че са извадили куршума от Нийл Ричардс. Бил е дум-дум. Балистичната експертиза вероятно няма да даде нищо, дори ако открием предполагаемото оръжие на убийството.

Приятелката й кимна, после каза на Мишел, че ванът е открит в един изоставен обор. В момента го проверявали за отпечатъци и микроследи, но засега нямало никакви резултати.

Милдред Мартин, съпругата на покойника, била открита жива и здрава в дома си, където спокойно прекопавала градината. Възнамерявала вечерта да отиде да види тялото на съпруга си заедно с приятели и роднини. Не се била обаждала на Бруно с молба да дойде в погребалното бюро. Съпругът й някога работел като юридически наставник на Бруно и двамата били близки приятели. Ако кандидат-президентът иска да види покойника, нека да заповяда и толкоз, казала тя на следователите.

— И все пак защо Бруно наруши графика в последния момент, за да посети Мартин в погребалното бюро? — попита Мишел. — Стовари ни тази промяна изневиделица.

— Според сътрудниците му същата сутрин получил обаждане от предполагаемата Милдред Мартин с молба да дойде да почете паметта на мъжа й. Шефът на неговия екип Фред Дикърс твърди, че Бруно бил много развълнуван след разговора.

— Е, все пак е починал негов близък приятел.

— Според Дикърс той вече знаел за смъртта на Мартин.

— Значи смяташ, че има и още нещо?

— Избрала е точно момент, когато в погребалното бюро почти няма хора. А от някои думи на Бруно след разговора Дикърс останал с впечатлението, че срещата предполагала нещо повече от последна почит.

— Значи може би затова настоя толкова грубо да ги оставя насаме?

Приятелката й кимна.

— Е, зависи какво е имала да каже вдовицата. Бруно може и да е искал някои неща да не се разчуват.

— Но Милдред Мартин твърди, че не се е обаждала.

— Някой е говорил от нейно име, Мишел.

— Ами ако Бруно не беше дошъл? — попита Мишел и веднага си отговори сама: — Тогава просто щяха да си тръгнат. А ако бях влязла с него, нямаше да предприемат нищо и Нийл Ричардс… — Гласът й изтъня. — С какво друго разполагаш?

— Смятаме, че е било планирано от доста време. Нали разбираш, трябвало е да координират множество отделни събития, а всичко изпълниха съвършено.

— Трябва да са имали информатори между сътрудниците на Бруно. Иначе откъде биха узнали маршрута му?

— Е, единият начин е чрез официалния уебсайт на неговата кампания. Събитието, за което пътуваше, преди да се отклони към погребалното бюро, беше обявено отдавна.

— По дяволите! Казвах им да не обявяват маршрута му в мрежата. Представяш ли си, в един от хотелите, където отседнахме, някаква сервитьорка знаеше за графика на Бруно повече от нас, защото го чула да разговаря със сътрудниците. Сещат се да ни уведомят едва в последната минута.

— Право да ти кажа, чудя се как изобщо си вършиш работата.

Мишел рязко вдигна очи към нея.

— А дали не са уредили старият наставник на Бруно да умре в най-подходящия момент? Нали разбираш, точно оттам започна всичко.

Още преди да довърши, приятелката й кимна.

— Човекът е бил на преклонна възраст, страдал от рак в последна фаза и издъхнал в леглото си през нощта. При тези обстоятелства не подали доклад до съдебния лекар и не е имало аутопсия. Лекуващият лекар подписал смъртния акт. След станалото обаче тялото бе задържано и в лабораторията извършиха токсикологични тестове с проби от тъканите.

— И какво откриха?

— Между другото големи количества роксанол, течен морфин, който взимал заради болките, и над един литър балсамираща течност. От стомашното съдържание няма и следа, било е отстранено при балсамирането. На практика никакви улики.

Мишел я погледна втренчено.

— И все пак не ми изглеждаш убедена.

Приятелката й се поколеба и накрая сви рамене.

— Балсамиращата течност прониква в по-големите кръвоносни съдове, в кухините и органите, тъй че е трудно да се постигне точност. Но предвид обстоятелствата съдебната лекарка взе образец от средния мозък, където по принцип не прониква балсамираща течност, и откри следи от метанол.

— Метанол! Но той влиза в състава на балсамиращата течност, нали? Ами ако течността все пак е стигнала дотам?

— Не е изключено. А в случай че не знаеш, има различни видове балсамираща течност. Скъпите съдържат по-малко метанол и повече формалдехид. Евтините, като тази на Мартин, съдържат по-висок процент чист метанол. Освен това метанолът се среща в много продукти, например във виното и алкохолните питиета. Казват, че Мартин обичал да си попийва. Това би могло да обясни следите от метанол, лекарката не е съвсем сигурна. Но в крайна сметка дори и малко количество би могло да убие тежко болен човек като Бил Мартин. — Тя извади папка и я прелисти. — Освен това при аутопсията са открити увреждания на вътрешните органи, изсъхнали лигавици, разкъсване на стомашната обвивка — все признаци за отравяне с метанол. От друга страна обаче, човекът е имал метастази по цялото тяло, минал е през лъчева и химиотерапия. Както и да го погледнеш, съдебната лекарка е с вързани ръце. Като предполагаема причина за смъртта се посочва спиране на кръвообръщението, но при един старец със смъртоносна болест има цял куп причини да умре тъкмо по този начин.