Литмир - Электронная Библиотека
A
A

— Мишел! — извика Кинг.

Тя не помръдваше. Бруно изскочи тичешком в коридора. Сетне лампите изгаснаха и всичко потъна в мрак.

74

Ниско приведен, Кинг трескаво търсеше нещо по пода в тъмното. После лампите пак светнаха, но по-слабо. Той усети нещо зад себе си и се завъртя. Сидни Морс се целеше в него.

— Знаех си, че не й стиска — каза Морс, сочейки с пистолета си младата жена, която продължаваше да лежи на пода. — Не можеш да се мериш с баща си! — Той размаха ръка наоколо. — Дадох ти грандиозна сцена, на която да играеш, Кейт. Написах ти идеална роля; това е тържественият финал. Майка ти би го изиграла зашеметяващо. А твоето беше най-жалък провал.

Кинг помогна на Кейт да се изправи, после застана между нея и Морс.

— Пак се правиш на жив щит, а, Шон? — усмихна се Морс. — Изглежда, това е основното в жалкия ти живот.

— Бруно се измъкна и Господ да ми прости, но ще те убия задето застреля Мишел.

Морс го изгледа самоуверено.

— Бруно няма да излезе жив от хотела. Колкото до Максуел, просто късметът й се изчерпа. Поне загина на поста си. Какво повече може да иска един агент от тайните служби? — Той насочи вниманието си към Кейт. — Ти зададе един въпрос. Защо точно сега? Ще ти кажа. Въпросът не опира до Джон Бруно, нито пък до Клайд Ритър. — Той насочи пистолета към Кейт. — Преди осем години най-важен беше баща ти. Днес на преден план стоиш ти, скъпа Кейт.

Задъхана и разплакана, тя запита:

— Аз?

Морс се разсмя.

— Ти наистина се оказа глупачка като баща си. — Той погледна Кинг. — Казваш, че Реджина ме отхвърлила, защото не ме обичала, защото не искала магията. Вярно е само отчасти. Вярвам, че ме обичаше, но не можеше да се върне на сцената след смъртта на Арнолд, не можеше отново да стане моя звезда, защото някой друг се нуждаеше повече от нея. — Той пак се обърна към Кейт. — Това беше ти. Тя не можеше да се откъсне от теб. Била ти потребна, така ми каза. Ти си била целият й живот. Каква ужасна грешка. Какво представлява някакво си жалко хлапе пред една легендарна кариера на Бродуей, пред живота с мен?

— Човек като теб не разбира истинската обич — каза Кинг. — И как можеш да упрекваш Кейт за това? Тя не е знаела.

— Мога да я упреквам за каквото си искам! — изкрещя Морс. — И отгоре на всичко, когато Реджина поиска да се омъжи за онзи идиот Джорст, Кейт изцяло я подкрепи. О, да, имах си осведомители. Тя искаше мъж като баща ти. Дори само това стига, за да оправдае нейната смърт. Но има и още. Аз следях кариерата ти, Кейт. Ти израсна също като жалкия си баща с онези глупави протести, демонстрации и благородни каузи. Всичко се повтаряше. Бях убил Арнолд, но ето че той отново се съживяваше като Хидра. — Морс изгледа младата жена с присвити очи. После добави малко по-спокойно: — Баща ти съсипа живота ми, като открадна жената, от която се нуждаех, която заслужавах. А след смъртта му ти пое същото знаме. Ако не беше ти, Реджина щеше да бъде моя.

— Не мога да повярвам, че майка ми би обичала човек като теб — отвърна предизвикателно Кейт. — Чудя се как съм ти вярвала.

— Е, и аз съм доста добър артист, скъпа Кейт. А ти беше тъй лековерна. Когато Бруно обяви кандидатурата си, веднага се сетих за теб. Какъв късмет. Точно той бе обвинил баща ти в престъплението, което организирах аз, а сега се кандидатираше за същия пост като човека, когото баща ти застреля. Всичко се подреждаше идеално. Веднага ми хрумна идеята за цялостна възстановка. Тогава дойдох при теб, разказах ти печалната история и ти се хвана на въдицата.

Кейт понечи да тръгне към него, но Кинг я удържа.

Тя извика:

— Ти каза, че те са били твои приятели. Че си помогнал на баща ми, когато го арестували за убийство, а Джон Бруно съсипал кариерата му. — Тя погледна Кинг. — Той ми донесе всички онези изрезки. Каза, че познавал родителите ми и им помагал още преди да се родя. Но те нито веднъж не бяха споменавали за него. Той обаче каза, че през онзи ден бил във „Феърмаунт“ и че ти не си бил длъжен да убиеш баща ми; той прибирал оръжието, когато си стрелял. Каза, че ти си истинският убиец. — Тя отново се обърна към Морс. — Всичко е било лъжа.

Морс поклати глава.

— Естествено. Беше част от пиесата.

— Опасно е да вярваш на безумец, Кейт — каза Кинг.

— Не безумец, агент Кинг. Гений. Но признавам, границата между двете е съвсем тънка. А сега — Морс театрално размаха ръка — идва третото и последно действие. Трагичната смърт на Кейт Рамзи, докато с помощта и съучастието на един клет безумец, бившия агент от тайните служби Боб Скот, тя отмъщава за любимия си баща, повличайки в гроба Джон Бруно и Шон Кинг — разбира се, всички необходими доказателства ще бъдат открити благодарение на мен. Като си помислиш, симетрията наистина е зашеметяваща: баща и дъщеря, убийци на двама кандидат-президенти, загиват на едно и също място. Това наистина е една от най-добрите пиеси, които съм писал някога.

— И ти наистина си луд — каза Кинг.

— Посредствеността винаги хвърля камъни по гения — отвърна самодоволно Морс. — А сега последната издънка на семейство Рамзи — милото, любещо семейство Рамзи — най-сетне ще изчезне от лицето на земята. Сигурен съм, че ще умреш красиво, Кейт. А сетне ще мога да продължа живота си. Моята артистична мощ вече е напълно възстановена. Още една смяна на самоличността и Европа ме зове. Възможностите са безгранични, дори и без майка ти.

Той насочи пистолета към Кейт. Кинг също вдигна оръжието.

— Всъщност, Сид, съкратих вариантите ти за избор до един-единствен.

— Патроните са халосни — каза Морс. — Ти го откри преди няколко минути.

— Затова избих пистолета на Кейт и го взех, когато изгаснаха лампите.

— Блъфираш.

— Тъй ли? Пистолетът ми е на пода. Но ако се опиташ да провериш, ще те застрелям. Същият трик като онзи, който ти използва в асансьора. А двата пистолета изглеждат съвсем еднакво. Няма начин да ги различиш. Но иди да погледнеш. Когато моят куршум се забие в главата ти, ще разбереш, че си сбъркал. Издъни се, Сид. Никога не бива да изпускаш от внимание колко пистолета има на сцената. Гений като теб би трябвало да го знае.

Физиономията на Морс вече не беше толкова самоуверена.

Кинг използва момента.

— Какво ти става, Сид? Малко си нервен, а? Не е нужна смелост, за да стреляш по невъоръжени хора или да давиш старици във ваните им. Но сега ще видим колко си храбър наистина, защото вече не стоиш на сигурно място зад кулисите. Ти си звездата на представлението, излизаш на преден план и цялата публика чака.

— Ти си калпав актьор. Дързостта ти е крайно неубедителна — отговори Морс, но гласът му звучеше напрегнато.

— Прав си. Не съм актьор, но и не ми трябва, защото това не е измислена сцена. Куршумите са истински. Поне един от двама ни ще умре и няма да излезе на бис. Най-вълнуващото в театъра е двубоят, тъй че дай да започнем двубой, Сид. Само ти и аз. — Кинг положи пръст върху спусъка. — Ще броя до три.

Погледът му се впи в очите на Морс, който бе пребледнял и дишаше тежко.

— Хайде, недей да се плашиш. Аз съм само един бивш агент от тайните служби. Вярно, убил съм няколко души в престрелка, но чак пък толкова ли ме бива? Както сам каза, не съм на твоето ниво. — Кинг помълча, сетне започна да брои. — Едно…

Ръката на Морс затрепери и той направи крачка назад. Кинг стисна пистолета.

— Не съм стрелял от осем години. Помниш кога беше последният път, нали? Ръждясал съм. При това слабо осветление дори и от толкова близо най-много да те улуча в дроба или в корема. Но все пак ще умреш.

Морс дишаше все по-тежко. Направи още крачка назад.

— Две. — Кинг не изпускаше от поглед лицето на Морс. — Стреляй право в целта, Сид, и не забравяй да се поклониш, докато падаш на пода с грамадна дупка в гърдите. Не се бой, смъртта ще е мигновена.

Преди Кинг да изрече „три“, Морс изкрещя. Лампите изгаснаха и Кинг светкавично се приведе. Над главата му профуча куршум. Той въздъхна от облекчение. Хитрината му бе успяла.

76
{"b":"278210","o":1}