Литмир - Электронная Библиотека
A
A

— Каква е диагнозата? — попита той.

— Никога няма да излезе оттук, това му е диагнозата — отговори санитарят, който се представи с името Карл. — Напълно си е загубил ума. Превъртял е и няма да се оправи. Вижте какво, аз ще съм малко по-нататък по коридора. Като свършите, просто елате да ме повикате.

И Карл излезе.

Джоун се озърна към Кинг.

— Не мога да повярвам, че е той. Знам, че кариерата и репутацията му понесоха тежък удар след смъртта на Ритър, но кой би си помислил, че ще стигне дотук?

— Може да е станало постепенно — отговори той. — Много неща могат да се случат за осем години. Погледни мен например. След провала с Ритър той направо се срина. Никой не го искаше. Изпадна в депресия. А може би, докато са живеели заедно, по-малкият брат е подтикнал Сидни към наркотиците в момент, когато е бил най-уязвим. Спомням си как веднъж по време на кампанията Сидни спомена, че имал големи неприятности заради наркоманията на брат си. Онзи бил много изобретателен в измислянето на начини да си набавя пари за дрога. Изпечен мошеник. — Кинг коленичи пред Морс. — Сидни, Сидни, не ме ли помниш? Аз съм Шон Кинг. Агент Шон Кинг — добави той.

Никаква реакция. Струйка слюнка се стече по устната на нещастника. Кинг се озърна към Джоун.

— Баща му беше известен адвокат, а майка му наследница на богат род. Чудя се къде ли са отишли всичките им пари.

— Може да са използвани за издръжката му тук.

— Не, това е обществено заведение, а не някакъв луксозен пансион.

— Тогава може да са попаднали в ръцете на брат му. Всеки е получил дял от наследството, а сега братът контролира всичко. И изобщо какво ме интересуват братята Морс? Дошла съм да намеря Джон Бруно.

Кинг отново се обърна към Морс. Човекът не бе помръднал.

— Господи, погледни тези белези от нож по лицето му.

— Самонараняване. Случва се понякога при душевноболните.

Кинг поклати глава и се изправи.

— Хей, играхте ли вече с него? — попита нечий писклив глас.

Двамата се обърнаха и погледнаха ниския костелив мъж, който стоеше зад тях, стиснал раздърпано плюшено зайче. Лицето му беше толкова дребничко, че приличаше на джудже. Облеклото му се състоеше единствено от протрит халат, явно без нищо отдолу. Джоун бързо извърна глава.

— Играта — каза човекът и ги погледна с детинско изражение. — Играхте ли вече?

Кинг посочи Морс.

— Какво, с него ли?

— Аз съм Бъди. — Новодошлият повдигна парцаливото зайче. — И това също е Бъди.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Бъди — каза Кинг. Той погледна зайчето. — И с теб също, Бъди. Значи познаваш Сид?

Бъди енергично закима.

— Играем играта.

— Да, играта. Защо не ми я покажеш? Може ли?

Бъди отново кимна и се усмихна. Изтича в ъгъла на стаята, където имаше кашон с разни вехтории. Извади топка за тенис и се върна при тях. Застана пред Море и вдигна топката.

— Добре, сега хвърлям…

Изведнъж Бъди сякаш загуби връзка със света и остана да стои с безизразни очи и зяпнала уста, стискайки заека и топката.

— Топката — подсказа му Кинг. — Хвърляш топката, Бъди.

Бъди се съживи.

— Добре, хвърлям топката.

Той демонстративно размаха ръка като професионален играч на бейзбол, при което халатът разкри доста повече от анатомията му, отколкото биха желали да видят Кинг и Джоун. Когато пусна топката обаче, замахът беше бавен и отмерен.

Топката летеше право към главата на Морс. Секунда преди да го улучи, дясната му ръка се стрелна нагоре и я хвана. После ръката се отпусна, продължавайки да стиска топката. Бъди заподскача насам-натам, после се поклони.

— Играта — обяви той.

Пристъпи към Морс и се опита да вземе топката, но пръстите на болния стискаха здраво. Бъди се завъртя към гостите с жална физиономия.

— Никога не я дава. Той е лош! Лош, лош, лош!

Карл подаде глава през вратата.

— Наред ли е всичко? Ехей, Бъди.

— Той не ми дава топката — проплака Бъди.

— Няма проблеми. Успокой се.

Карл пристъпи напред, взе топката от ръката на Морс и я подаде на Бъди. Дребосъкът се обърна към Кинг и протегна ръка.

— Сега е твой ред!

Кинг сви рамене и лекичко метна топката към Морс, който отново я хвана.

— Никой ли не идва да навести Сид? — обърна се Джоун към Карл.

— Отначало идваше брат му, но вече отдавна не сме го виждали. Сид сигурно е бил голяма клечка преди години, защото когато го приехме, идваха разни журналисти. Но това не трая дълго, след като видяха в какво състояние е. Сега никой не идва. Той просто си седи на стола.

— И лови топката — добави Джоун.

— Точно така.

Докато си тръгваха, Бъди изтича след Джоун и Кинг. Стискаше топката за тенис.

— Ако искате, можете да я вземете. Аз имам още много.

Кинг взе топката.

— Благодаря, Бъди.

Бъди вдигна заека.

— Благодари и на Бъди.

— Благодаря, Бъди.

Дребосъкът погледна Джоун и вдигна заека още по-високо.

— Целувка за Бъди?

Кинг смушка Джоун с лакът.

— Давай, симпатичен е.

— Какво, дори без да ме е черпил една вечеря?

Джоун целуна заека по бузата. После попита:

— Значи сте добри приятели със Сидни… със Сид, искам да кажа.

Бъди кимна тъй енергично, че брадата му се удари в гърдите.

— Стаята му е до моята. Искате ли да я видите?

Кинг погледна Джоун.

— Така и така сме дошли.

Тя сви рамене.

— Щом сме приели играта…

Бъди хвана ръката на Джоун и ги поведе по коридора. Двамата не знаеха дали е разрешено да влизат в тази част на болницата без придружител, но никой не им попречи.

Бъди спря пред една стая и плесна с длан по вратата.

— Това е моята стая! Искате ли да видите? Много е хубава.

— Разбира се — каза Джоун. — Може вътре да имаш още някой Бъди.

Бъди отвори вратата и веднага пак я захлопна.

— Не обичам да ми гледат нещата — каза той, като ги наблюдаваше с тревога.

Кинг въздъхна примирено.

— Добре, Бъди, къщата си е твоя, ти командваш.

— Тази ли е стаята на Сид? — попита Джоун, сочейвд вратата вляво от Бъди.

Дребосъкът отвори вратата отдясно.

— Не, тази.

— Разрешено ли е, Бъди? — попита Кинг. — Може ли да влезем?

— Разрешено ли е, Бъди? Може ли да влезем? — повтори Бъди, като ги гледаше с широка усмивка.

Джоун се озърна към коридора и не видя някой да ги наблюдава.

— Мисля, че може, Бъди. Защо не останеш отвън да пазиш?

Тя се вмъкна в стаята. Кинг я последва и затвори вратата. Бъди остана да стои отвън с уплашена физиономия. Вътре двамата огледаха спартанското обзавеждане.

— Падението на Сидни Морс е пълно и окончателно — отбеляза Джоун.

— Често става така — подхвърли разсеяно Кинг, продължавайки да оглежда стаята.

Наоколо се носеше силна миризма на урина. Кинг се запита колко често сменят чаршафите. В ъгъла имаше малка масичка. На нея лежаха няколко снимки без рамки. Кинг ги вдигна.

— Изглежда, в стаите не се разрешават остри предмети от стъкло и метал.

— Море не ми се видя способен на самоубийство, както впрочем и на каквото и да било друго.

— Кой знае, може да глътне оная топка и да умре от задушаване.

Кинг разгледа снимките. На едната се виждаха двама младежи в ученическа възраст. Единият държеше бейзболна бухалка.

— Братя Морс. Тук вероятно са гимназисти. — Кинг вдигна друга снимка. — А това сигурно са родителите им.

Джоун застана до него и погледна снимките.

— Майка им е била грозничка.

— Грозничка, но богата. За много хора това е по-важно.

— Таткото изглежда много внушителен.

— Нали ти казах, виден адвокат.

Джоун взе снимката и я повдигна.

— Сидни още тогава е бил пълничък, но симпатичен. Питър също изглежда добре… хубаво телосложение, същите очи като на брат му. — Тя се вгледа в пръстите, уверено стегнати около бухалката. — Навярно е бил спортист в гимназията. На осемнайсет е стигнал върха и оттам насетне всичко тръгва надолу. Наркотици, хулиганство и тъй нататък.

41
{"b":"278210","o":1}