2) Колкото и странно да изглежда, най-твърдите, най-непоколебимите убеждения са най-повърхностните. Дълбоките убеждения винаги са подвижни.

3) Колко удивително вярно е изреченото от Йоан – Бог е любов, т.е. Бог е онова висше, което е в нас.

5 август 1909. Вчера вечерта дойдоха разбойниците за Гусев и го отведоха.

28 август 1909. Сутринта пристигнаха Маклаков, Цингер, Семьонов. Аз повиках Маклаков и говорих с него за това, да повдигне въпроса в Държавната дума. Той казва, че нищо не знае за Хенри Джордж, и че този въпрос не само няма да може да мине, а ще предизвика и неодобрение. Той е много умен практически, но е съвсем плътно затапен за всички наистина нужни на хората въпроси – както и много, много други.

29 август 1909. В спокойните минути, както сега, зная, че е нужно най-вече бездействие, пребиваване в любов.

Снощи пристигна милият Булигин. Гледа твърдо на очакващия сина му отказ от военна повинност. Сега, преминавайки в гостната, чух гръмкия му глас, говорещ: „Не трябва да живеем зверския живот, който живеем”, и гласът на сина на Сергей, казващ: че „наистина нашият живот сега не е хубав, но че изобщо в устройството на живота няма нищо лошо”. И за първи път ясно разбрах мирогледа на тези хора, наричани, уви, образовани. Това са хора със запушени отверстия, през които може да влезе разумната и задължителна мисъл на всеки човек, а именно: как трябва да живея? е въпросът на разумния човек, отговорът на който е само в религията. У тях това отверстие е запушено от „научни” дълбокомислени, т.е. глупави съображения за това, „как се развива човешкото общество”, законите и тем подобни научни съображения. И се получава cercle vicieux (омагьосан кръг): тези съображения скриват от тях необходимостта от религия, а те (тези съображения) отговарят – много глупаво, но все пак отговарят – на религиозните въпроси за това, как да се живее, които искаш или не искаш стоят всеки човек. Тъжно по отношение на синовете. Но човек не трябва да тъгува, а да се старае да им помогне. Вчера с Булигин дойде да се видим Загряжски. Струва ми се, че въпросите бяха искрени.

2 септември 1909. Колкото и странно да звучи: знанието за Бога се дава само от любовта. Любовта е единственият орган за познанието Му.

4 септември 1909. 2) Преди два дни през нощта ми беше много самотно и никак не можах да възстановя в себе си живото съзнание за Бога. И беше много тежко.

8 септември 1909. 3) Живо почувствах, че съм слуга на Бога. И такава радост, увереност, спокойствие – даже гордост почувствах, и така живо почувствах тази нещастна самозаблуда на хората, които се навират да слугуват на земните властелини – самият аз съм го правил навремето - и колкото по-високо се издигат в тази служба, толкова по-ниско се спускат в служенето на Бога.

24 септември 1909. Писах писмо на един индус и получих приятно писмо от един индус от Трансваал.

27 септември 1909. 2) В обществото на хора, живеещи духовен живот, начело, влияейки им, естествено ще застане човек, висш по нравствени качества. Ала в обществото на хора, живеещи само телесен, светски живот, неизбежно винаги начело с власт над тях ще застане най-низкият по нравствени качества човек.

14 октомври 1909. 3) Има двояки изкуства: музика, драма, отчасти живописта, в които мисълта – задачата на изкуството – и изпълнението се отделят: в музиката – композицията и изпълнението, също и в драмата – съчиняването на пиесата и изпълнението, отчасти в живописта, изобщо в пластическите изкуства, замисъл и изпълнение, и вече напълно – илюстрацията. И в тези двояки изкуства най-често се среща фалшиво изкуство: лъжлива, празна мисъл и прекрасно изпълнение на музикантите, или на актьорите, или на живописците. Особено в драмата и музиката. Има драматурзи (Андреев спада към тях) и композитори, които, без да се главоболят за съдържанието, значителността, новостите, правдивостта на драмата, на музикалното съчинение, разчитат на изпълнението, и за удобство нагаждат своите произведения към ефектите на изпълнението.

19 октомври 1909. Звегинцев беше у нас на обяд. Стараех се или да не говоря, или да говоря сериозно и правдиво. Не се получи съвсем, но е подобре от преди. Същото е и с Андрей и жена му. Но се упреквам за това, че не им казвам направо, какво мисля за техния живот. Със Звегинцев говорих зa молитвата в църквата, за текст VI на Матей и неприложимостта към молитвата на текст XVIII, 20. - И изобщо колко е вредно да се приписва значение на текстовете.

Пристигна Мария Александровна. Каква сериозна работа се извършва в нея!

Четох „Руска мисъл”: Белият кон, Брезата и стихове. Без преувеличения: лудница, а аз съм се загрижил за мнението на тези читатели и писатели. Срамота, Лев Николаевич.

21 октомври 1909. 2) Аз, като отделно същество – илюзия. Аз съм само един безкрайно малък орган на безкрайно голямото, недостъпно за мен Всичко. Моето дело служи на това Всичко, както служи всяка клетка, частица на цялото тяло. Да си въобразявам, че съм отделно, независимо същество, е връх на безумието. Аз съм само орган. Няма никакво аз, органът има задължението да служи на Всичкото и възможността да се радва на служенето. Служенето е възможно само тогава, когато органът е в единство с Всичко. А единението с Всичкото се дава от любовта. Така че любовта не е цел на Всичко (Бог не е любов), а само условие, при което органът, това, което ми се представя като „аз”, се съединява с Всичкото. Целта на Всичкото не е достъпна за мен, макар да зная, че й служа. (Неясно, но ми е радостно, разбираемо.)

22 октомври. Полунощ е. Видях прекрасен сън, как говорех с жар за Хенри Джордж.

4 ноември 1909. 3) Често ме питат в писмата: Хубаво ли е, нужно ли е да се оженя, омъжа. Мисля, че следният отговор ясно ще изрази какво мисля по този въпрос:

Винаги е подобре да се въздържиш, ако можеш, да унищожиш в себе си пола, ако можеш, т.е. да не си нито мъж, нито жена, а човек. Това е първото. Ако не е по силите ти и не можеш да виждаш мъж в жените – сестри, и жена в мъжете – братя, ако половото чувство нарушава главното дело в живота – братското, също духовното, любовно отношение към всички хора, то ожени се, свържи се неразривно, за цял живот, с един или една, като се постараеш, разбира се, да намериш в този или тази, с когото-която се събереш, най-голямо съгласие с твоето разбиране за живота, и встъпвайки в полово общуване, знай, че с това общуване поемаш задължението да отглеждаш и възпитаваш деца, което е естественото и оправдаващо последствие от брака.

3 декември 1909. 1) За да бъдеш художник на словото, трябва да ти е присъщо да можеш духовно да се издигаш високо и да падаш ниско. Тогава всички междинни стъпала ще са ти известни, и ще можеш да живееш във въображението, да живееш живота на хората, стоящи на различни стъпала.

4) Не искам да съм християнин, както не съм съветвал и не бих искал хората да са брахманисти, будисти, конфуцианци, таоисти, магометани и други. Всички ние сме длъжни да намерим, всеки в своята вяра, общото за всички, и, отказвайки се от изключително своето, да се държим за общото.

8 декември 1909. За първи път, усещайки близостта на смъртта (благодаря зa това), почувствах възможността и голямата радост от живота, свободен от моето „аз”, и целият посветен на служение. Може да се живее така, и колко би било хубаво за другите, а главно за теб самия. Много, много е хубаво на душата.

Не мога достатъчно ясно да изразя и достатъчно да се радвам на това ново, изпитано от мен чувство – не разсъждение, а чувство, че съм работник, само работник на Този, чрез когото живея. Че мен ме няма като „аз”, като Лев Николаевич, има само работник, и моите интереси са Неговото дело. А това дело може да бъде, да ореш и сееш земята, за да храниш хората, и да отглеждаш деца, и да проясняваш съзнанието. Може да се възрази, да се каже: а къде остава самоусъвършенстването?

Самоусъвършенстването не изключва това разбиране за себе си – да се усъвършенстваш не за себе си, а само за да бъдеш добър Негов работник.