Дневниците на Лев Толстой

като огледало на духовните ценности и същност на човека

Дневниците на руския и световноизвестен писател и мислител Лев Н. Толстой заемат 13 тома от 90-томното издание на събраните му съчинения, издадени през 1928 - 1958г. в бившия вече СССР. До днес няма друго пълно тяхно издание в Русия и света. Издава се и се разпространява в Русия и света съкратеното тяхно издание в два тома, които са част от двадесеттомното издание на събраните съчинения на Лев Толстой, издадени през 1965 г. в СССР. Съставител на това съкратено издание е Николай Йосифович Шифман. Особено много е съкратен текста на Дневниците на Толстой от 1881 г. до 1910 г., като са пропуснати всички религиозно философски и някои социални мисли на Толстой. В България е издаден 1 том - Дневник, изд. „Народна култура” София, 1994 г. Той е съкратен вариант на руските два тома и е съставен от София Бенц.

Настоящото двуезично издание на Дневниците на Лев Толстой има за цел да запознае българските читатели с избрани части и пропуснатите и непубликувани вече 60 години религиозно - философски и социални мисли на Толстой. Те се съдържат в дневниците му от 1881 - 1910 г., това са том 49 - том 58 от 90 томните събрани съчинения.

Запазени са без редакция на текста и промени в номерацията, така както са в том 49 - том 58. Дневниците му от 1847 до 1881 г. не са предмет на това издание.

Лев Толстой пише до най - близкия си приятел и съмишленик В. Г. Чертков - „От всичките ми писания само изданието на Дневниците ми от последните години, като се премахне случайното и неясното в тях, може би ще е полезно за хората” (13.05.1904 г.). Дневниците от втория период от живота и творчеството на Лев Толстой са най - обективния документ за неговите чувства и мисли, за неговото състояние и светоусещане, за неговата вяра и смисъл на живота. Всичко това е нужно на хората, за да разберат този чуден прелом през 1879 - 1880 г. в живота и творчеството му, след който Лев Толстой се отказва от авторските си права, от собствеността си и започва да се труди физически на село.

Тайната за това му поведение и за новите му религиозно - философски трудове е открита и споделена в Дневниците му от 1881 - 1910 г. След като е изпълнил своите социални функции като е бил военен, учител, писател, съпруг, баща, пред Толстой застава въпросът - кой е той всъщност? Не намира задоволителен отговор в религията, науката, философията, изкуството. Затова се обръща към себе си, към своята интуиция, ум, логика и знание. Обръща се и към непосилния, жестоко натоварен физически трудов живот на селяните и работниците. Така се ражда неговото спасение от самоубийство, така намира смисъл на своя живот, така отговаря на въпроса - кой съм?

Образът на Толстой, който се изгражда от Дневниците му след 1880 г. е невероятен, необясним, противоположен и неприемлив за съществуващата и тогава и днес религия, наука, философия и изкуство. Защото коренно се различава от изграждания от тях образ - модел на човека. Религиозният модел на човека е на грешник, който се спасява чрез вяра, която му предлагат богослужителите - посредници между него и Бога. Научният модел - човек е интелектуално и физическо оръдие за материално благоденствие. Философският модел е софизъм, след софизъм без разумна основа. Изкуството изгражда човек за развлечение и игри, отдал се на чувствата и инстинктите. Подходът на Толстой към човека е изграден чрез съединение на разумните компоненти от религията, науката, философията, изкуството, взети в тяхната взаимовръзка. Този комплексен подход на Толстой към себе си, към човека - загадка е в нарушение на общоприетите правила на съществуващото познание. Толстой анализира религията с методите на науката, средствата на философията и интуицията на изкуството. Ражда се нов образ на човека - „Моето тяло не съм аз, моя разум също не съм аз, моето съзнание - също не съм аз. Аз, моето истинско аз е това, което съзнавам. Съзнавам своята духовна божествена същност. Не разбирам тази същност, но единствено тя е моето истинско аз”. (10.06.1907 г.) Изводите на Толстой са изцяло въз основа на личния му опит, след като е превърнал себе си в научна лаборатория за изследване на своя човешки дух.

Човекът в Дневниците на Толстой дефинира основното си понятие за познание - разум. Той се ражда в отношение към незнайното и необяснимото, извънвременно и извънпространствено начало, което е в човека и извън него, което дава живота и го отнема чрез смъртта. Това отношение - разум изгражда съзнанието на човека. Това съзнание Толстой нарича разумно религиозно съзнание, което съзнава, че в него има „нещо свободно, всемогъщо, извън временно, извън пространствено”.

Ако човек пренесе в духовното си съзнание смисъла на живота си, е постигнал най - висшето благо за себе си, изпълнил се е с любов. Любов, която е осветена от разума и е станала проявление на съзнанието. За Толстой душата, това е съзнанието - „Колкото и да ни се иска безсмъртието на душата, такова нещо няма и не може да има, защото няма душа, а има само съзнание на Вечния - Бог (25.02.1904 г.). До това непоколебимо и истинско съзнание се достига, ако признаеш безсмислието и нещастието на материалния, животински живот и безумието с материални закони да се обяснява духовното. Духовното съзнание е изпълнено с любов към всички и всичко. Това според Толстой е истинската радост, щастие и благост на човека, осъзнал божествената си същност и проявил нейното съдържание - любовта. Това е възвишена любов на съпричастие,състрадание, милост, себераздаване и саможертва. Човекът според Толстой има два избора - да живее според животинската си материална природа, или чрез духовното си съзнание, което е на неизвестен, непознаваем, но съзнаван Бог.

След като изяснява себе си, Толстой се обръща към действителността край него. И започва от физическия труд: „Поша пише превъзходно, че във всичко е нужна мярка - и във физическата работа; иначе физическата работа озверява. Но знаейки, че тя озверява, той пише, че затова още повече не бива да я стоварваме върху другите. Колко кратко и силно” (25.01.1891 г.). Това е и първата видима промяна в поведението на Толстой - той започва да се труди физически. Споделя радостта от осъзнатия труд и се чувства пълноценен и удовлетворен.

Толстой отрича насилието, което съществува само защото хората не осъзнават духовната си същност и неземната любов в нея. Успешната борба с насилието е възможна само чрез неучастието и неприлагането му в живота - „Царството божие е вътре в нас и се достига с усилие” (17.05.1890 г.)

Неговият съмишленик Б. Мазурин обобщава: „Колко е хубаво, че Л. Н. Толстой не е създал никаква църква, никаква партия, никаква секта и никакви догми. Той показа на хората пътя на живота, който счита за истински. Той споделя своя опит по този път, направлява и оставя всеки сам посвоему, самостоятелно да мисли, самостоятелно да взема решения и живее, ръководейки се от своя разум и своята съвест, съгласно силите и изискванията на душата си.“

Йордан Йорданов

Съставител

Том 49

1881 г.

18 май 1881. Сутринта Серьожа ме изкара извън равновесие, и Соня ме нападна непонятно и жестоко. Серьожа говори: Цялото учение на Христа е известно, но трудно. Аз му казвам: Човек не трябва да казва „трудно” и да бяга от горящата стая към единствената врата.

Започнахме разговор. – Да се бесят – трябва, да се колят – трябва, да се бият по зъбите без свидетели и слабаци – трябва, уж да не се разбунтува народът – страшно. Но да се бият чифутите – не е зле. После в промеждутъка разговор за разврат – с удоволствие.

Някой не е с всичкия си – те или аз.

27 юни 1881. Страшно много бедни хора.

28 юни 1881. Обядват, а талигата вече ги кара на пикник помежду селските каруци, возещи измъчените от работа хора.

6 юли 1881. Икономическата революция не е това, което може да бъде. А не може да не бъде. Чудно, че я няма.

22 юли 1881. Молокани. Аз прочетох своето. Слушат с жар.

11 август 1881. Цял ден съм в лошо настроение. Тежко.