3 септември 1881. Много омраза има в народа.

5 октомври 1881. Москва. Воня, камъни, разкош, нищета. Разврат. Събрали се злодеите, ограбващи народа, наели войници, съдии, да им охраняват оргията, и пируват. Народът нищо повече не може да направи, освен, използвайки страстите на тези хора, с измами да си връща назад ограбеното. Селяците са много по-ловки в това.

Дневник 1884 г.

Из Лао Дзъ. XXVI

Когато човек се ражда, той е гъвкав и слаб; когато е твърд и силен – умира. Когато дърветата се раждат, те са гъвкави и нежни. Когато са сухи и твърди, те умират.

Твърдостта и силата са спътници на смъртта. Гъвкавостта и слабостта са спътници на живота. Затова силното не побеждава.

Когато дървото стане здраво, го отсичат.

Това, което е силно и голямо, е нищожно; това, което е гъвкаво и слабо, то е важното.

Конфуций не споменава за Шанг-ти – небесният Бог, а винаги само за небето.

А ето отношението му към духовния мир: запитали го как да служат на духовете на умрелите. Той казал: Щом не умеете да служите на живите, как ще служите на мъртвите. - Попитали го за смъртта: Щом не знаете за живота, защо ме питате за смъртта?

6/18 март 1884. Москва. Превеждах Лао Дзъ. Не излиза това, което си мислех.

7/19 март 1884. Грехове: 1) Четох писмото на Ролстън. – Соня, без да ме доизслуша, започна да ми забранява. Аз веднага се ядосах. 2) Станах лениво, не разтребих стаята.

18/30 март 1884. Писмо от Чертков. Обичам го и вярвам в него.

[март. Повторение] Четох Конфуций и записвах. Религиозно – разумно обяснение на властта и китайското учение за него беше за мен откровение. Ако е угодно Богу, ще бъда полезен на хората, като изпълня това. Все повече и повече ми се изяснява това, което ми беше неясно. Властта може би не е насилие, когато се признава като нещо висше - нравствено и разумно. Властта, като насилие, възниква само тогава, когато се признава за нещо висше това, което не е висше според изискванията на нашето сърце и разум. Но когато човек се е подчинил на това – било то отец или цар, или законодателно събрание – което не уважава напълно, тогава се е появило насилието. Когато това, което считам за висше, е станало невисше, и аз го осъждам, то обикновено се използват два способа: 1) самият аз да стана по-висш от това, което е било висше (кавги между синове и бащи, революции), или, въпреки че висшето е престанало да бъде висше – да продължавам да го считам за висше – конфуцианство, славянофилство, Павел (да се носи власт, недадена от Бога).

23 март/4 април 1884. Струва си да влезеш в работническо жилище, душата разцъфтява.

26 март/7 април 1884. Четох Кривенко: Физическият труд. Превъзходно.

29 март/10 април 1884. Четох Конфуций. Все по-дълбоко и по-хубаво. Без него и Лао Дз Евангелието не е пълно. И той е нищо без Евангелието. Писмо от Чертков следобед. Той се сърди за разбиране вместо Бог. И с досада си помислих: Ако само знаеше за целия труд и напрежение, и отчаяние, и възторг, от които е излязло това, което е. Ето къде е нужно уважение. Но за да го има, то трябва да се заслужи. Но за да се заслужи, то не трябва да се желае. - Две неща ми станаха ясни вчера: едното не е важно, другото е важно. Неважното: аз се боях да казвам и да мисля, че 99/100 от всички са побъркани. Но не само, че няма от какво да се страхува човек, ами не бива да не се говори и да не се мисли за това. Ако хората действат безумно (живот в града, възпитание, лукс, безделие), навярно и ще говорят безумно. Така и ходиш сред луди, стараейки се да не ги подразниш и да ги излекуваш, ако е възможно. 2) Важното: ако аз живея (отчасти) просто по волята на Бога, то безумният, болен свят не може да ме одобрява за това. А ако те ме одобряват, то аз бих престанал да живея по волята Божия и бих започнал да живея по волята на света, бих престанал да виждам и да търся волята Божия. Ето такова би било твоето благоволение. Чертков ме огорчи, но не задълго.

30 март/11 април 1884. Сетих се за „Записки на един нелуд”. Как живо ги преживявах – какво ще стане? Колко е удивително, че няма гняв – цял месец почти.

6/18 април 1884. Той [Чертков] е удивително едноцентричен с мен.

14/26 април 1884. Трябва и в нещастния живот да си щастлив.

16/28 април 1884. Те със Соня ме нарекоха луд и аз насмалко да се разсърдя… Не е нужно да се бориш. Умът трябва да се очиства до

святост.

18/30 април 1884. Лвов разказваше за Блаватска, за преселването на душата, за силата на духа, за белия слон, за заклеване в новата вяра. Как да не се побърка човек при такива впечатления? Ших ботуши.

26 април/8 май 1884. Всички ме смятат за измамник.

3 май/15 май 1884. Бедната, как ме ненавижда… Може да се говори за ползите на града като за ползи, но щом се постави въпрос кое е по-нравствено, всичко свършва.

Тежко ми е. Аз съм едно нищожно, жалко, никому ненужно същество и при това занимаващо се със себе си. Само едно нещо е хубаво, че искам да умра. Имах писмо от Юргенс. Иска моите съвети, а какво мога аз?

4 май/16 май 1884. Прокурорството на Давидов е непоносимо – отвратително ми е. Виждам, че в тези компромиси има само зло. Не му казах. Той разказваше невероятни гадости и глупости от тяхната служба и отношенията с губернатора. Върнах се късно. Много ядох и пуших. Вечерта ших.

Подобре да умра, отколкото да живея така.

5 май/17 май 1884. У дома е все същата всеобща смърт. Само малките деца са живи.

6 май/18 май 1884. Той [Сергей] ме ненавижда за моята вяра.

[Май. Повторение] И още съзнанието за това, че трябва да правиш само добро, да радваш хората около себе си – без всякаква цел, ето това е голяма цел.

30 май/11 юни 1884. Косих.

Отчуждението към жена ми все расте. А тя не вижда и не иска да види.

2 юни/14 юни 1884. Втори ден откакто не ям месо.

4 юни/16 юни 1884. Косих дълго. Обядвахме. Веднага отидох да шия и ших до късно вечерта. Не пуших. Около мен върви все същото тунеядство.

18 юни/30 юни 1884. Тръгнах и исках да си отида съвсем, но бременността й ме накара да се върна на половината път до Тула.

Ако някой управлява делата в нашия живот, то ми се иска да го упрекна. Това е твърде трудно и безжалостно.

23 юни/5 юли 1884. Работих непрестанно и много се уморих. Не можах да спя – ръцете ме боляха, но е много хубаво и телесно, и душевно.

24 юни/6 юли 1884. Препрочитах си дневниците от онези дни, когато търсех причината за съблазънта. Всичко това са глупости, тя е една – отсъствието на физическа, напрегната работа.

7 юли/19 юли 1884. Сцена. Аз излязох. – Тя започва да ме съблазнява плътски. Бих искал да се удържа, но чувствам, че няма да се удържа при настоящите условия. А съжителството с чужда духом жена, т.е. с нея, е ужасно гадно.

14 юли/26 юли 1884. Напразно не си заминах. Струва ми се, че това е неизбежно. Макар че ужасно ми е жал за децата.

1 август/13 август 1884. Главното е, колко е лъжовно учението за любовта. Не е шега, че ненавиждам любовта като учение. Любовта е самият живот, цел, закон, а те и Павел, и неразбиращите учението на Христа я излагат като правило. Като правило, това е величайша лъжа.

3 август/15 август 1884. Почти целия ден косих.

Том 50

1888 г.

25 ноември 1888. Трябва да спрем да пишем, да четем и да говорим, трябва да се работи.

28 декември 1888. Дойде Поша. Заяви ми, че са се целунали с Мария.

1889 г.

5 януари 1889. Обяснявах се с Поша. Все повече и повече го обичам.

Няма за тях бог, няма нравствени принципи – само едно течение. Страшни лицемери, книжовниците са вредни.

8 януари 1889. Поша си замина. Аз му казах в какво го упреквам.

19 януари 1889. Рано. Много мислих още в постелята. А именно: страданието идва от греха. От страданието – разбирането. От разбирането – любовта. Разбирането унищожава греха; любовта унищожава страдането.

6 март 1889. Аз казах: Хората живеели и не знаели защо, Христос им обяснил закона на живота: Установяване на Царството Божие на земята и дал смисъл в живота на всеки – участие в това установяване. И всичко това е най-точната, ясна реална философия. А те я наричат мистицизъм. Да, жалки са, ужасно жалки.