26 март 1909. Четох Кант: Религията в пределите само на разума. Много ми е близко.

30 март 1909. Помогни ми, Х. Х не е Христос, а хикс, т.е. неизвестен, но съзнаван Бог.

1 април 1909. Мъчителен ми е този безумен (повече от безумен, наред с бедния на село) живот, който вече сам не зная как съм обречен да доизживявам. Ако не в нещо друго, то поне в съзнаването на неправдата явно съм тръгнал напред. И разкошът е мъчителен, срамен, отравя всичко, и ми е трудно с отчуждеността на синовете и с общата за цялото семейство изключителна самоувереност, - същото е и у дъщерите. Мислех си още, колко пагубна е гимназията и как развращава децата (Володенка Милютин – няма Бог), как не бива да се преподава редом история, математика и Закон Божий. Школа за неверие. Трябва да се преподава нравственото учение.

8 април 1909. 8) И сега за мен най-ценното, най-важното, най-радостното е именно:

Колко е хубаво, нужно, полезно, при съзнаването на всички появяващи се желания, да се питаш: чие е това желание: на Толстой или мое. Толстой иска да осъди, да мисли лоши неща за NN, а аз не искам. И щом като аз си спомня това, щом като си спомня, че Толстой не съм аз, то въпросът се решава безвъзвратно. Толстой се бои от болест, от неодобрение, и от стотици и хиляди дреболии, които така или иначе му въздействат. Струва си само да се запиташ: а аз какво съм? И край на всичко това, и Толстой мълчи. На теб, Толстой, ти се иска или не това или онова – това си е твоя работа. А изпълнението на това, което ти се иска, признаването на справедливостта, законността на твоите желания, това е моя работа. А ти нали знаеш, че си длъжен и не можеш да не ме слушаш, че в послушанието към мен е твоето благо.

Не зная как ще се стори това на някой друг, но за мен това ясно разделение на Толстой и Аз е удивително радостно и действа плодотворно за добро.

11 април 1909. 1) Съзнанието за божествеността на своята душа – това е разумната (метафизическа) основа на живота. Любовта – това е проявяване в живота на това съзнание за своята божественост (религиозната основа на живота). Въздържането от страсти, грехове, съблазни, възпрепятстващи проявяването на любовта, - това е добър живот (нравствената основа).

17 април 1909. 2) Колкото по-нелепа е вярата, толкова е по-упорита, по-твърда: вяра в изкуплението, безсмъртници, малеванци; колкото е по-разумна, толкова е по-подвижна, по-неупорита: винаги се изяснява, проверява.

28 април 1909. 3) Не знаят ни Бог, ни богове, знаят само един нравствен закон (както те го разбират), и колко нравствено, т.е. целият народ, е по-високо от нашите християни.

9 май 1909. 2) Живо си представих повест или драма, в която няма зли, лоши, всички са добри за себе си и невиновни. Колко хубаво би било и колко ярко биха изпъкнали от тази доброта и невиновност на хората недобротата и виновността на устройството на живота.

10 и 11 май 1909. 3) Себеотричане! Нима е възможно да се отречеш от себе си, когато „аз” – е само телесно „аз”. Себеотричането е отричане от това, което аз погрешно считам за самия себе си. Самоотричането е признание за моята божественост, вечност.

6) Цялата работа е в това, какво иска да постигне човек - в какво е неговият идеал: иска ли богатство, почести, слава, удоволствия – ще живее по един начин; иска ли да обича всички хора – ще живее съвсем другояче. Всичко е в идеала.

7) Да обичам Бога значи да обичам Неговото проявление в мен. Но не мога да не виждам Неговото проявление навсякъде: в небето, в земята, в камъка, пясъка, в звездите. Разликата във всички тези проявления е, че някои са по-близко до мен (не по-близо по място, а по вида на тяхното проявление), а други са по-далече. Колкото по-близки са ми, толкова повече мога и трябва да ги обичам. Най-далечните за мен: земя, камък, пясък, небе, планети, звезди – естествено ще обичам и тях, но дървото, растението са ми по-близки и повече ги обичам, още повече – животните, а най-много от всичко - най-близкото ми, човека. Но още повече, повече от всичко на света не мога да не обичам себе си, моето аз, само че не телесното, гнусното аз, което трябва да ми бъде тъй далечно, както всяко животно, даже като камъка, пясъка, но моето духовно аз, любовта към което е самата любов, е любов към всичко. Отвратителен е телесният егоизъм, и няма нищо по-висше от духовния егоизъм, пренасянето на моето съзнание в духовното, вечно, всемирно аз. И това пренасяне се извършва с любовта и дава такова благо, при изпитването на което не ти е нужно нищо повече. Как да не благодаря на Този, на Това, което ни е дало това благо?!

16 май 1909. 2) Бог не е в храмовете, не е в изображенията, не е в думите, не е в тайнствата, не е в делата човешки, а в човека, в самия човек; пред него, пред проститутката, палача, съдията, пред тях благоговей, съзерцавайки в тях Бога.

19 май 1909. Два пъти идва милият Николаев, какъв удивителен работник по Хенри Джордж, пък и въобще е толкова добър.

22 май 1909. 7) Да се говори сериозно за правото, когато има право на поземлена собственост, е все едно да се говори за правото да владееш роби, за реда на продажбата им.

24 май 1909. 1) Без любовта, не към N.N., а изобщо към ближния, няма и не може да има никаква нравственост, а без недопускането на насилие, т.е. без непротивене на злото, няма и не може да има любов към ближния, и затова без непротивене не може да има никаква нравственост. А проповедта или признанието в любов без непротивене е гадна лъжа и лицемерие. Подобре законът за борбата без нравствена лъжа.

6 и 7 юни 1909. 1) Познанието за Бога може да бъде по три начина: а) чрез вярата, б) чрез разума, в) чрез любовта. Мога да повярвам, че Бог е това, което са ми казали за Него. Може чрез разсъждения да стигна до признаването на Началото на всичко, на съществуването на нещо извънвременно и извънпространствено, неразрушимо, на необходимостта от признаване или на крайността или на безкрайността, включващи в себе си признака за нереалност. Не се изразявам както трябва, искам да кажа, че всичко, което е телесно и заема ограничено пространство в безкрайното пространство и се случва в безкрайното време в двете страни, всичко това не е действително. Действително е само това, което е извън времето и пространството. И тъй истинско е само това, което наричаме Бог. Може да се достигне до признаването на Божието съществуване чрез вътрешно осъзнаване на този извънпространствен и извънвременен, до познанието на единството с Него, изразявано с любов.

2) Чувствам се много глупав, но в замяна на това и – смело ще кажа – добър. Тъй естествено, страстно, от цялата си душа говоря, мисля, чувствам само едно, да правя това, което Му е угодно, да съумея да бъда Негов орган. Всичко е глупаво, безсмислено, но на душата е топло, радостно, хубаво. Отивам да обядвам.

8 юни 1909. Особено живо чувствах безумната безнравственост на разкоша на властващите и богатите и нищетата и угнетеността на бедните. Почти физически страдам от съзнанието за участие в това безумие и зло. Тук ме настаниха в безумен разкош и сам доведох четирима: доктор, секретар, прислуга.

И за беда на 9 юни целият Кръг на четене ще е на тази тема. Научи ме Боже, какво да правя.

9 юни 1909. 1) Вчера за първи път изпитах много радостното чувство на пълна преданост на Неговата воля, на пълно равнодушие към това, какво ще стане с мен, отсъствие на всякакво желание, освен едно: да правя това, което иска Той (сега изпитвам това). Аз и по-рано, отдавна съм познал това като истина, открита от мен чрез разума, но едва сега го изпитах като чувство – чувство на обръщение към Него и желание за получаване на указания от Него: какво да се прави? – Привикнал към молитва и очакване на отговор на човешките речи. Но това е самозаблуда. Отговорът е в душата. Благодаря Ти. Колко е хубаво! Усещам отговора, и тъй ми е радостно, че се просълзявам.

11 юни 1909. Главното е, мъчителното чувство за бедността, - не за бедността, а за унижението, за измъчеността на народа. Простимата жестокост и безумие на революционерите. После обяд у Сербеев, френски език и тенис, а редом гладни роби, съблечени, измъчени от работа. Не мога да понеса, иска ми се да избягам.