3) Религиозно – нравственото положение на народа е ужасно, като че ли няма изход. Но има изход, само че трябва време. Наял си се с лоша, вредна храна, или си се напил пиян - залян, и се мъчиш, и ти се струва, че няма изход, защото сега наистина няма изход, но изход има. Жлъчката ще смели, организмът ще преработи, така е и в това.

4) Какво ужасно зло е направила революционната литература: да покаже неосъзнаваното преди, спокойно понасяното зло и да предложи, като единствено средство за избавление, средство, не избавящо, а увеличаващо злото – това е ужасно жестоко. И това са направили революционерите с народа.

18 февруари 1909. 1) Сега си мислех нещо много важно за мен: Все ми се иска – не зная дали по стар навик или поради свойството на човешката душа – иска ми се да се моля, да се обръщам към Някого, към Бог. В последно време се старая да определя ясно за себе си Бог, както и би трябвало да бъде, стигнах до признанието за невъзможността на отношението към Него, към Неговото отричане за разума, но потребността е жива. Бог, Ти, Ти – всичко, на което аз съм смутно проявление в тялото, в отделеното от Всичко тяло, Ти – Целият, в цялото съвършенство, помогни ми. Говоря това – и ми е хубаво на душата. Не зная кой е Този, Когото моля за помощ, но не само зная, че Той е, зная също и това, че колкото повече, по-искрено и по-горещо Го моля за помощ, толкова повече чувствам тази помощ. Да. Помогни ми да се освобождавам от тялото, да се съединявам с Теб – и чувствам, че Ти вече помагаш, и – исках да кажа, че Те обичам, но „обичам” не е точната дума. Чувството ми към теб не е тъй горещо, както любовта, и не е тъй ограничено, телесно. Това не е любов. В любовта има желание за благо, а в това има само желание за съединение. – (Неясно.)

2) Все си измислях кратка молитва, а се моля по съставената дълга молитва. Това не е хубаво. Молитвата не може да бъде една и съща за всички дни, за всички часове. Сега ми е нужно: „помогни”. А понякога е нужно: „благодаря”. Понякога е нужно само съзерцание, а понякога памет за Него и за Себе си.

19 февруари 1909. 1) Разумният човек може да се надява, да очаква само едно нещо – смъртта.

2) В живота не трябва да очакваме бъдещето, а да се готвим за живота в настоящето.

28 февруари 1909. 1) Животът е стремеж към съединяване с Началото на всичко, с Бога, тогава как може да бъде страшна смъртта за този, който разбира истинския смисъл на живота. Как да се страхува от това, в което е изпълнението на неговите стремежи.

2) Умирайки, изпитваш това, което изпитва изоставеното дете, връщащо се към любящата и любимата си майка.

3) Като че ли работниците сами са си виновни. Целта не трябва да бъде освобождение, а цел - достигане на най-добър духовен живот – религиозна цел, обща, и тогава и само тогава попътно ще се достигне политическата, частната цел.

4) Наивността на недоумението на днешния работник за това, че „така може да се получат много неприятности”.

1 март 1909. 4) Данъците са най-могъщото оръдие за поробване, и затова освобождението е възможно само при освобождаване от участие в събирането на данъци и – страшно е да се каже (същевременно и радостно) – само при освобождаване от користта, при готовността за бедност, при отказ за служене на богатите.

5 март 1909. 1) Гогол е огромен талант, прекрасно сърце и слаб, т.е. несмел, боязлив ум.

Най-доброто произведение на неговия талант – Каляска, най-доброто произведение на неговото сърце – някои от писмата.

Главното нещастие на цялата му дейност е неговата покорност към установилото се лъжерелигиозно учение и на църквата, и на държавата. Хубаво би било, ако просто бе признавал всичко съществуващо, но той го оправдавал, и то не сам, а с помощта на софистите славянофили и бил софист и то много лош софист със своите детински вярвания. Влошавало, обърквало още повече неговия начин на мислене желанието му да придаде религиозно значение на своята художествена дейност. Писмото за „Ревизор”, втората част на „Мъртви души” и т.н.

Като се отдаде на своя талант – и излизат прекрасни, истински художествени произведения, като се отдаде на нравствено – религиозното – и излиза хубаво, полезно, но щом като поиска да внесе религиозно значение в своите художествени произведения, излиза ужасна, отвратителна безсмислица. Така е във втората част на „Мъртви души” и др.

Към това трябва да се прибави и, че всичко идва от това, че на изкуството се приписва несвойствено му значение.

6 март 1909. 1) Четох вестника и за екзекуциите, и за злодеянията, за които са наказанията, и тъй ясно стана развращаването, извършвано от църквата - скриване на християнството, извращение на съвестта, от държавата - узаконяване, не само оправдаване, но възвеличаване на гордостта, честолюбието, алчността, унижаването на хората и, по-специално, всички актове на насилие, убийствата по време на война и екзекуциите. Това изглежда тъй несъмнено ясно, но никой не вижда, не иска да го види. И те - и църквата, и държавата, въпреки че виждат увеличаващото се зло, продължават да го създават. Става нещо подобно на това, което биха правили хора, умеещи само да орат и притежаващи само оръдия за оран и можещи да съществуват само чрез своята работа, орането, все едно тези хора да орат ниви, на които вече е покълнал разсадът.

Ако в своето време църквата и държавата са били нужни, то в наше време те са пагубни и продължават да се развиват.

7 март 1909. Много мислих за Гогол и Белински. Много интересно сравнение. Колко е прав Гогол в неговото изопачаване, и колко напълно неправ е Белински в целия му блясък, с неговото презрително споменаване на някакъв си бог. Гогол търси Бога в църковната вяра, там, където той е изопачен, но все пак търси Бога, а Белински, благодарение на вярата в науката, също толкова, ако не и по-нелепа от църковната вяра (да си спомним Хегел с неговото «Alles, was ist, ist vernünftlich» („Всичко действително е разумно”), и несъмнено още по-вредна, не се нуждае от никакъв Бог. Каква тема за необходима статия! Трябва да запиша:

1) Би било хубаво да се напише за това, как нашият живот, този на богатите класи, е непрестанна кражба, грабеж, които макар и частично са смекчени за тези, които са родени и възпитани в този грабеж, но за тези, които увеличават грабежа чрез получаване на места при капиталистите, в правителството, е подлост. За всички тях е лицемерие.

3) Все по ясно, по-ярко и по-настоятелно изисква да бъде изложена мисълта за това, че една от главните причини за бедствията, преживявани от човечеството, е инерцията, признаването за добри на отживели форми на живот: църква, държава, наука. Все едно да ореш поникналото, или ти, възрастният човек, да се опитваш да облечеш детска дрешка, да я късаш, съшиваш и натъкмяваш, а да не разбираш, че тя вече не е нужна, че тя трябва да се изхвърли и да се направи нова.

16 март 1909. 1) Достатъчна е и една църковна благословия на брак, като този на Андреев, за да се разобличи цялата подлост и лъжливост на църквата.

2) Към „Стражаря”: Огромен брой работници влагат своя труд за произвеждане на предмети на лукса: тоалети, мебели, произведения на изкуството, и все не успяват да се заемат всички работни ръце. Но стига само масата от народа да се постави в положение на неголямо изобилие, и работниците няма да достигат, за да се удовлетворят потребностите им: жилища, облекла, храна, удоволствия!

3) Борбата с половата страст би била сто пъти по-лесна, ако не се поетизираха и самите полови отношения, и чувствата, които влекат към тях, както и брака, като нещо особено прекрасно и даващо благо (докато бракът, ако не винаги, то веднъж на 10000 пъти не разваля целия живот); ако от детството и в пълнолетие се внушава на хората, че половият акт (стига само да си представиш любимото същество, отдаващо се на този акт) е отвратителен, животински акт, който получава човешки смисъл, само ако и двамата съзнават това, че последствията от него влекат след себе си тежките и сложни задължения по отглеждането и най-доброто възпитание на децата.