17) Смисълът на живота се открива на човек, когато признае своята божествена същност, затворена в телесна обвивка. Смисълът е в това, че тази същност, в стремежа си към освобождение, към разширение областта на любовта, с това разширение върши делото Божие, състоящо се в установяване Царството Божие на земята.

20) Главната цел на изкуството, ако има изкуство и ако то има цел, е да прояви, да изкаже истината за душата на човека, да изкаже такива тайни, които не бива да се изказват с прости думи. От това – и изкуството. Изкуството е микроскоп, който насочва художника към тайните на душата и показва на хората тези общи за всички тайни.

22) В последно време започнах да чувствам такава твърдост и сила, които не са мои, а принадлежат на делото Божие, на което искам да служа, че са ми странни раздразнението, укорите, насмешката над хората, враждебни на делото Божие – те са жалки, трогателни.

28) Който живее напълно духовен живот, за него животът тук става толкова безинтересен и тежък, че лесно се разделя с него.

28 май 1896. 1) За мен сега е съвършено ясно, че това, което наричаме зло, е това благо, чието действие още не виждаме.

8 юни 1896. Дочетох Шпир. Прекрасно.

1) Когато човек живее животински живот, той не знае, че чрез него живее Бог. Когато в него се пробужда разумът, той знае това. А знаейки, той се съединява с Бога.

2) В животинския живот човек трябва да се ръководи от инстинкта; разумът, насочен към това, което не му подлежи, всичко ще развали.

19 юли 1896. Господи, отче наш, избави ме от моето гнусно тяло. Очисти ме и не позволявай да погине и заглъхне твоят дух в мен.

26 юли 1896. Цяла нощ не спах. Сърцето боли непрестанно. Продължавам да страдам и не мога да се покоря Богу. Едното: овладях похотта, но – по-лошото – не овладях гордостта и възмущението… Едно ме утешава, не съм сам, а с Бога, и затова колкото и болно да ми е, чувствам, че нещо става. Помогни ми, Боже.

30 юли 1896. 12) Балове, безделие, зрелища, процесии, увеселителни паркове и тем подобни дават страшно оръжие в ръцете на учредителите. Могат да окажат страшни влияния. А ако ги подчинят под контрол, така е то.

13) Вървях по пътя и мислех, гледайки гората, земята, тревата, какво смешно заблуждение: да мисля, че светът е такъв, какъвто ми се представя. Да мисля, че светът е такъв, какъвто се представя на мен, значи да мисля, че не може да има друго познаващо същество, освен мен с моите 6 чувства. Спрях и записах това.

14) Често се удивляват на това, че хората са неблагодарни. А трябва да се удивляват на това, как те могат да бъдат благодарни за стореното им добро. Колкото и малко добро да вършат хората, те знаят несъмнено, че правенето на добро е величайшо щастие. Как хората да благодарят на другите за това, че тези другите са се опили в това велико наслаждение?

15) Свободен е само този, на когото никой не може да попречи да направи това, което иска. Такова дело е само едно: да обичаш.

17) Естетическата наслада е наслада от низш порядък. Затова и най-висшата естетическа наслада оставя неудовлетвореност. Даже, колкото по-висша е естетическата наслада, толкова по-голяма неудовлетвореност оставя. Все ни се иска още нещо и още нещо. И така безкрай. Пълно удовлетворение дава само нравственото благо. Тук е пълното удовлетворение – повече нищо не ти се иска и не ти е нужно.

20) Човек не може да живее плътски живот, ако не се счита за прав, и не може да живее духовен живот, ако не се счита за грешен.

21) Попов ми каза: Защо с мен се свърза така, че ми разваля целия живот, същество без брада, с дълги коси и изпъкнали гърди, много приличащо на човек, но съвършено различно от него по основните си свойства?

31 юли 1896. 1) Неверието в разума е източникът на цялото зло. До това неверие се достига чрез преподаване на лъжата на вярата още от детството. Повярвай в едно чудо – и доверието към разума е погубено.

17 ноември 1896. 1) Радваме се на нашите технически успехи. И толкова сме доволни от тези успехи, че ако ни кажат, че тези успехи се постигат само чрез гибелта на човешки животи, то вдигайки рамене, ще кажем: трябва да се постараем да не бъде така – 8-часов работен ден, застраховане на работниците и тем подобни, но заради смъртта на няколко души не бива да се отказваме от достигнатите успехи… Допусне ли се този принцип, няма да има предел за жестокостта, и много лесно ще се домогнем до всякакви технически усъвършенствания… Те се правят с цената на човешки животи. А трябва да се цени всеки човешки живот, не да се цени, а да се постави по-високо от всякаква цена… и да се прекратява всякакво усъвършенстване, ако то вреди на човешкия живот.

20 декември 1896. 19) След смъртта по важност и преди смъртта по време няма нищо по-важно и безвъзвратно от брака. И също както смъртта е хубава само тогава, когато е неизбежна, а всяка нарочна смърт е лошо нещо, такъв е и бракът. Бракът не е зло само тогава, когато е непреодолим.

21) Ако вярвах в личния Бог, към когото човек може да се обръща с въпроси, бих казал: Защо, за какво Бог е направил така, че едните, знаейки несъмнената истина, все горят от нейния огън, а другите не искат, не могат да я разберат и приемат, и даже я ненавиждат?

1897 г.

5 януари 1897. 2) (Към записките на лудия или към драмата) Отчаяние от безумието и злочестината на живота. Спасението от това отчаяние е в признаването на Бога и в признаването ни за негови синове. Признаването на синовността е признаване на братство. Признаването на братството на хората и жестокото, зверско, оправдавано от хората небратско устройство на живота – неизбежно води да признание в лудост – твоята или на целия свят.

12 януари 1897. Рано сутринта. Не спя от мъка. И не са виновни нито злобата, нито егоизмът и чувствителността, а мъчителният живот. Вчера седя до масата и чувствам, че и аз и гувернантката сме еднакво излишни, и на двама ни е еднакво тежко. Разговори за играта на Дузе, Хофман, шеги, премени, сладка храна минават покрай нас и през нас. И така всеки ден, цял ден. Няма с кого да си отдъхна. Таня, бедната, би пожелала някога, но тя е слаба, натура със слаби духовни потребности. Серьожа, Илюша… В живота на другите има и поне нещо сериозно, човешко – наука, служба, учителство, докторство, малки деца, да не говоря за работа или служене на хората, а тук нищо, освен игри от всякакъв род и плюскане, и старчески флирт или още по-лошо. Отвратително. Пиша, да знаят поне след смъртта ми. Сега не бива да говоря. По-зле от глухите са крещящите. Тя е болна, това е вярно, но болестта е такава, че я вземат за здраве и я поддържат в нея, а не я лекуват. Какво ще излезе от това, как ще свърши? Непрестанно се моля, осъждам се и се моля. Помогни ми, както Ти знаеш.

15 януари 1897. Рано сутринта. Почти цяла нощ не спах. Събудих се, защото видях на сън все същото оскърбление. Сърцето боли. Мислех: все едно от какво ще трябва да се мре. А Бог не повелява да умра за неговото дело, трябва така глупаво, слабо да умирам от само себе си, заради себе си. Едно е хубаво, че леко се изтласкваш от живота. Не само не ми е жал, но ми се иска да си ида от този гнусен, унизителен живот. Мислех, че особено болно и недобро е това, че пожертвах целия божески живот, живот в служба на Бога, раздаване на имението, напускане на семейството, пожертвах това, за да не наруша любовта – вместо тази любов съм длъжен да присъствам при унизително обезумяване. Това са лоши, слаби мисли…

18 януари 1897. Унило, отвратително. Всичко ме отвращава в този живот, който живеят хората около мен. Ту се освобождавам от мъката и страданията, ту отново пропадам. От нищо друго не си личи повече, колко далече съм от това, което искам да бъда. Ако животът ми беше – целият в служба на Бога, нищо не би могло да го наруши. Все пиша за изкуството. Лошо.

4 февруари 1897. 1)… И общественото мнение е милион пъти по-силно от всякакви закони и войски. Доказателството за това, че общественото мнение е в ръцете на жените - това, че не само устройството на жилищата и храната се определят от жените – изразходват богатството, следователно жените ръководят работата на хората; успехите на произведенията на изкуството, книгите, даже назначаването на управляващите се определя от общественото мнение, а общественото мнение се определя от жените. Хубаво беше казал някой, че мъжете трябва да търсят еманципация от жените, а не обратното.