4) Няма нито един вярващ човек, който да не е спохождан от мигове на съмнения, съмнения в съществуването на Бог. И тези съмнения не са вредни; напротив, те водят до по-висше разбиране на Бога. Този Бог, когото си знаел, е станал обикновен и повече не вярваш в него. Напълно вярваш в Бог само когато той ти се разкрива отново. А той ще ти се открие от нова страна, когато Го търсиш с цялата си душа.

25 септември 1895. Да живееш за Бога? Как да стигнеш до това, да живееш за Бога? Така, както си стигнал до това, че си живял само за себе си: да се убедиш, че всеки друг живот е безсмислен, безполезен, пагубен, че всеки друг живот не е живот…

Може да се мисли, че живот за Бога е: да се съдейства за установяването на Царството Божие е възможно, най-вече убеждавайки хората да бъдат добри, да се въздържат от съблазни, уреждайки живота на другите хора. Това е заблуждение: да живееш за Бога е възможно само чрез това, да обичаш хората, да проявяваш любов, да заразяваш с любов, да ги заставяш да вярват в любовта. Много ми е необходимо да зная това сега, и решавам така, че нищо не е нужно да се устройва или да се внушава на хората, а да се отнасям с ласка и любов към всички. Това е най-силното средство за установяване на царството Божие.

24 октомври 1895. 2) Щом разумът отхвърли съблазънта, т.е. благо от нисш порядък, то човек неизбежно ще започне да се стреми към истинското благо, т.е. към любовта. Ще се опитам да го изразя по-точно.

Докато човек живее животински живот (в детството винаги), той има само един път. Но щом като в него се събуди разумът, той винаги има два пътя: или да подчини разума на своята животинска природа, или разумът да застави животното да му служи. Съблазните се състоят в това, да заставят разума да служи на животинската природа. Ако човек подчини своята животинска природа на разума, отхвърли съблазънта, то разумът ще открие на човека другия, единствения път, и човек ще се стреми към него.

25 октомври 1895. 2) Главните съблазни са четири: 1) за благото на собствената личност, 2) за благото на семейството, 3) за благото на отечеството, 4) за благото на цялото човечество. Бидейки затворен в условията на пространството и времето, човек не може да достигне нито своето, нито нечие друго благо, не може даже да съдейства за това благо, защото не може да знае какви ще бъдат последствията от неговите постъпки в безкрайното пространство и време, следователно, сред безкрайната сложност на условията. Единственото, което може да направи с увереността, че не греши, това е - да действа съответно на тази светлина на разума, която е в него.

3) Човешкият живот е движение. Осъзнавайки се като живеещ, човек вижда, че неговият живот се движи, и се движи по закон, намиращ се извън него, и заедно с това осъзнава, че разумът, проявяващ се в него, е новият закон, намиращ се в самия него, по който той може и трябва сам да направлява своя живот. Движението на живота, силата на това движение не зависи от човека, но откакто в него се е проявил разумът, направляването на това движение вече се намира в негова власт. Съблазънта се състои в това, че вместо да употреби разума за насочване движението на живота, човек го насочва към усилване на това движение, към пришпорването му. От това изопачаване е и животинският живот и безполезното прахосване на разума. И затова най-обикновената грешка на хората се състои в това, посредством разума да заставят себе си да действат, докато разумът е нужен само, за да направлява не даденото от мен самия движения, а само съзнаваното в мен движение. Разумът е рулят, животинската личност – платната. Вятърът е силата Божия. Не, това сравнение не е хубаво.

5) Силата Божия, движеща живота, е любовта. Неосветена от разума, тази сила е любов към себе си, а осветена, насочена от разума, тя е любов към съществата, към хората, към истината, към доброто, към Бога.

6) Въздържанието, смирението усилват дейността на разума. Разумът освобождава любовта.

7) Често са ме поразявали уверените, красивите, внушителните интонации на хората, говорещи глупости. Сега зная, че колкото по-внушителни и по-импозантни са и звуците и зрелищата, толкова са по-безсъдържателни и незначителни.

7 декември 1895. 13) Щастието е удовлетворяване на потребностите на съществото на човека, живеещ от раждането до смъртта само в този свят, ала благото е удовлетворяване на потребностите на вечната същност, живееща в човека.

1896 г.

27 февруари 1896. 3) Рачински говори: забележете, че по едно и също време с разпространилата се употреба на наркотици през 17 век са започнали и поразителните успехи на науките, особено на естествените. Дали не от това, казвам му аз, е произлязло и лъжовното направление на науката – изучаване на това, което не е нужно на човека, а е предмет на празно любопитство, или е нужно, но не е най-необходимото? Дали именно по това време не е захвърлено най-необходимото, т.е. решаването на нравствените въпроси и приложението им в живота?

5) В борбата с лъжата и суеверията хората често се успокояват със същото количество суеверия, които са разрушили. Това не е правилно. Не бива да се успокояваме дотогава, докато не унищожим всичко, което противоречи на разума и изисква вяра. Суеверието е като рак (cancer). Трябва да се изчисти всичко, ако си се заловил с операция. А оставиш ли съвсем мъничко, и от него отново ще се разрастне всичко.

7) Днес на обяд разговаряха за това, че едно момче с порочни наклонности било изгонено от училище и че би било добре да го дадат в изправително заведение. Това е съвършено същото, което прави човек, живеещ лош, вреден за здравето живот, и който, когато го застигне болест, се обръща към доктора, за да го излекува, но дори не му идва наум, че неговата болест е благодетелен знак, който му е даден за да разбере, че целият му живот е лош и трябва да го промени. Същото е и с болестите на нашето общество. Всеки болен член на това общество не ни напомня, че целият живот на обществото е неправилен и че трябва да се измени, а мислим, че за всеки болен член има или трябва да има учреждение, избавящо ни от този член или поправящо го. Нищо не пречи така на движението напред на човечеството, както това лъжливо убеждение. Колкото по-болно е обществото, толкова повече учреждения има за лечение на симптомите и толкова по-малка грижа за изменението на целия живот.

2 май 1896. Друго важно събитие е книгата на Африкан Шпир. Сега прочетох това, което съм написал в началото на тази тетрадка: по същността си не е нещо друго, освен кратко изложение на цялата философия на Шпир, която не само че не съм чел тогава, но за която не съм имал ни най-малка представа. Това поразително съчинение освети от някои страни и подкрепи моите мисли за смисъла на живота.

5 май 1896. С малък капитал не е изгодно никое предприятие. Колкото повече капитал, толкова по-изгодно: по-малко разходи. Но от това никак не следва, както смята Маркс, че капитализмът ще доведе до социализъм. Може и да доведе, но само до насилствен. Работниците ще бъдат принудени да работят заедно и ще работят по-малко, и заплатата ще бъде по-висока, но ще бъде същото робство. Хората трябва свободно да работят задружно, да се научат да работят един за друг, а капитализмът не ги научава на това. Напротив, научава ги на завист, алчност – егоизъм. И затова от насилственото обединяване чрез капитализъм може да се подобри материалното положение на работниците, но никак не може да се постигне доволството им. Доволство може да се постигне само чрез свободно сдружаване на работниците. А за това е нужно да се учат на приобщаване, да се усъвършенстват нравствено – драговолно да служат на другите, без да се обиждаш, че не срещаш отплата. А никак не можеш да се учиш на това при капиталистическото съревнователно устройство, а при съвършено друго.

17 май 1896. 16) Защо хората така страстно се държат за семейното начало – създаването и възпитаването на деца? Защото за човека, непренесъл съзнанието си от отделното същество в Бога, само това изглежда удовлетворително обяснение за смисъла на живота.