Тъй мина денят и настъпи вечерта. Буквица взе книгата за четене и се запъти към книжния театър. Оставаше й надеждата, че Листец ще отиде там. Но когато влезе в парка, Буквица видя, че и там то няма. Всички пейки бяха вече заети от слушатели, които с нетърпение очакваха да започне четенето. Буквица знаеше, че не бива да кара публиката да чака, затова разтвори книгата и вече искаше да започне четенето, но от вълнение не можа да произнесе нито дума. Всяка вечер Листец беше седял заедно с нея пред тази маса, а сега го нямаше. За. Буквица беше ясно, че го е сполетяло някакво нещастие. Сърцето й се сви от мъка, главата й клюмна безпомощно над книгата и от очите й закапаха сълзи.

Дребосъчетата се учудиха, като я видяха да плаче. Всички се струпаха около нея, заразпитваха какво се е случило. Като се задушаваше от плач, Буквица им съобщи, че Листец е изчезнал. Всички започнаха да я утешават, като казваха, че той сигурно ще се намери. Но Буквица не можеше да се утеши. Тя твърдеше, че Листец е много разсеян и при това има навик да чете книги, както върви. Той се е връщал от библиотеката и увлечен в книгата си, може да се е блъснал в някой електрически стълб и да си е разбил главата. Може от разсеяност да е пресякъл кръстопътя при червен светофар и да се е намерил под колелата на някой автомобил или тръболет, които се носят из града с такава бясна скорост, че шофьорите им не успяват да ударят навреме спирачките.

Дребосъчетата бяха дълбоко развълнувани от скръбта на Буквица и решиха да й помогнат. Едни се запътиха към милиционерските управления, а други тръгнаха по болниците, защото ако на улицата стане нещастие, пострадалият непременно трябва да попадне или в болницата, или в милицията. Скоро те обиколиха всички милиционерски управления и всички болници или звъниха там по телефона, но никъде не откриха Листец.

Всяко милиционерско управление натовари по няколко милиционера да търсят Листец. Търсенето продължи цяла нощ, но не даде никакви резултати. Тогава някой се досети да помести съобщение във вестника. И ето че на следната сутрин излезе вестник, в който бе напечатана цялата тази история за Листец и Буквица. В края на статията се приканваше всеки, който знае нещо за местопребиваването на Листец, да съобщи това в редакцията.

На сутринта Незнайко се събуди от някакъв подозрителен шум. В съня му се стори, че наблизо забръмча пчела или заработи шкафът прахосмукач. Незнайко отвори очи и видя на пода, недалече от леглото, една чудновата машинка, която пълзеше по стаята от стена до стена и непрекъснато бръмчеше. На вид тя приличаше на костенурка: полукръгла в горната си част и плоска отдолу. Незнайко скочи от кревата и като се преви на две, тръгна след машинката, мъчейки се да я разгледа. Тя беше боядисана с тъмнозелена лакова боя. Горната й част беше надупчена като решето с множество малки дупчици, а отдолу бе препасана с блестящ никелиран пояс, по който се виждаха по-големи отвори като прозорчета. Отстрани беше написано с красиви сребърни букви: „Кибернетика“.

— Каква пък ще да е тази дума „кибернетика“? — запита се Незнайко. — Сигурно името на машината.

В това време машината се приближи до леглото на Шаренкия, около което се търкаляха много бонбонени хартийки. Тя пропълзя насам-натам по хартийките — и те изчезнаха до една, сякаш изобщо не бе ги имало. След това машината се мушна под кревата. Известно време бученето й се чуваше оттам. Шаренкия се събуди от шума и спусна крака на пода, но като видя машинката, която изпълзя изпод кревата, изплашен отскочи обратно в леглото си.

— Какво е това? — запита той, разтреперан от страх.

— Кибернетика — отговори Незнайко.

— Каква ки-кибернетика?

— Не ки-кибернетика, а кибернетика — машина, която мете пода.

— А защо се пъхна под моя креват?

— Ама си чуден! И под кревата трябва да се помете.

В това време машината допълзя до вратата и засвири. Вратата се отвори като по даден сигнал и машината мина в съседната стая. Там тя запълзя по целия под, отиде дори под масата, така че в края на краищата никъде не остана прашинка…

Тогава се събуди Карфичка и като чу шум, надникна от стаята си:

— Какво става при вас?

— Кибернетика — каза й Незнайко, като посочи с ръка машината. — Сама мете пода, разбираш ли!

— Чудна работа! — възкликна Карфичка.

— Ами, чудо невидено! — каза Шаренкия, като махна с ръка. — Чудно щеше да бъде, ако машината цапаше пода, а щом мете, нищо чудно няма.

Като свърши чистенето, машината се запъти към средата на стаята, повъртя се на място, сякаш се оглеждаше наоколо си, после пропълзя до ъгъла и се мушна в една вратичка на стената до самия под.

Като закусиха (а преди закуска те, разбира се, се умиха, измиха си и зъбите), нашите пътешественици решиха да се разходят из града, защото още нищо не бяха разгледали както трябва. Те изтичаха надолу по стълбата, излязоха от хотела и видяха, че улицата беше вече пълна с хора. Почти всеки държеше вестник в ръка. Едни четяха вестника седнали на пейките, други — застанали насред тротоара. Трети — както си вървяха, т.е. крачеха, заврели нос във вестника, и поради това често се блъскаха в другите минувачи. Ала никой не обръщаше внимание на блъскането, понеже всички бяха погълнати от четене. Онези, които още нямаха вестник, тичаха в надпревара към вестникарската будка, която стоеше на ъгъла.

— Сигурно във вестника има нещо много важно — каза Карфичка.

Тя видя едно момиченце, което се беше облегнало на един стълб и с интерес четеше своя вестник, и го запита:

— Кажете, моля, какво се е случило? Защо всички четат вестници?

— Листец е изчезнал — отговори момиченцето.

— Какъв Листец?

— Имаше едно такова момченце.

— А защо е изчезнал?

— Тъкмо това не зная. Сега ще дочета края и ще ви разкажа.

Карфичка щеше да се завтече към вестникарската будка, но видя едно момченце с дебела връзка вестници в ръце. То бързо крачеше по улицата и даваше вестник всекиму, който пожелаеше. Момченцето се изравни с Карфичка и й пъхна един вестник в ръката.

Карфичка седна заедно с Незнайко и Шаренкия на една пейка и зачете на глас отпечатаната във вестника статия на Листец и Буквица, като прочете всичко, което ние вече разказахме в предната глава. Щом Незнайко чу, че Листец обичал да чете книги, както върви, веднага разбра, че този Листец не е никой друг, а същото онова момченце, което той срещна вчера на улицата и превърна в магаре. Съвестта пак започна да го гризе. Но Незнайко не сподели с Карфичка своята догадка.

Карфичка беше много впечатлителна — цялата тази история я развълнува толкова много, че очите й се насълзиха.

— Помниш ли, Незнайко, и ние с тебе така си дружахме, както тези Листец и Буквица, и ние си четяхме един на друг приказчици — каза тя. — А какво би било, ако ти изчезнеш?

— Ето на, разрева се глупачката! — каза Шаренкия. — Че Незнайко още не е изчезнал. Ей го де седи!

А Незнайко взе вестника и зачете другите съобщения. Едно от тях привлече вниманието му.

— Чуйте какво пише тук — каза той и прочете съобщението на глас:

— „Вчера вечерта на улица «Бисквитна» е било намерено едно безстопанствено магаре. Животното бродело по тротоара, като се появявало внезапно пред минувачите и ги плашело с вида си. Понякога то слизало на платното на улицата, където животът му бил изложен на опасност от движещите се моторни коли. Всички опити да се открие притежателят на магарето се оказали напразни. Сътрудниците на милицията хванали безстопанственото магаре и го изпратили в Зоологическата градина.“