— Дотук беше моето водачество — казва Гилмориен. — Сега е ред на някой, който познава голите камъни по-добре от мен.

Самото предложение на елфа определя двамата кандидати — Банун и Арнир. Кого от тях ще избереш за водач?

Трола — мини на 204.

Джуджето — продължи на 225.

Първият ред на надписа се състои от седем знака:

(клише — ГАРУНАС)

За да се опиташ да ги разчетеш, отгърни в края на книгата, където ще намериш значението на всяка буква от елфическата азбука. Ако успееш да разшифроваш този първи ред, мини на 282.

Ако се откажеш, продължи на 142.

С отдалечаването от Хаймелсдорф следите от човешка дейност постепенно изчезват. Гората отново става гъста, почти непроходима. За щастие Гилмориен уверено ви води все напред. Под първите лъчи на зората твоят малък отряд излиза точно край Стария разклон. Накъде ще продължите?

Към Тибир-Ган — мини на 251.

Към Алад-Ган — прехвърли се на 273.

Утрото ви заварва на планинския склон, недалече от Баратулия. Откривате познатото място за отдих и прекарвате деня там, а когато отново се свечерява, излизате на прохода. Накъде ще се отправите?

По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172.

По пътя на североизток, към гората Елоида — прехвърли се на 237.

След няколко минути елфът доказва, че не говори празни приказки. Озовавате се на малка поляна, закрита в прегръдката на стройни брези и калини. Тук сякаш самият въздух е по-друг — ароматен и свеж, изпълнен с някакво незнайно вълшебство. Докато се настанявате върху меката трева в сянката на дърветата, елфът тихо изрича:

— Починете си, приятели. Скоро умората ще се разсее като лош сън. Някога моят народ е създал из гори и планини безброй места за отдих, но днес магията постепенно чезне и вече няма кой да я поднови.

С изумление осъзнаваш, че елфът е прав. Нежното докосване на прохладната трева влива нови сили в морното ти тяло. Чувстваш се бодър и свеж, като че току-що си станал от сън. Мислите ти са кристално ясни. И внезапно се сещаш, че още не знаеш имената на своите спътници.

— Слушайте, приятели — казваш ти. — Вие се познавате от години, но аз ви срещнах едва вчера. Ще разрешите ли да узная имената ви?

От цялата група елфът единствен е останал прав, сякаш не се нуждае от почивка. Той пристъпва към теб и се покланя.

— С удоволствие. Наричат ме Гилмориен.

— Истинското име е сериозно нещо — промърморва джуджето. — Опасно е да го разкриваш за щяло и нещяло. Но добрите приятели заслужават доверие. — С тия думи то става и също се покланя. — Арнир, на твоите услуги.

— Аз пък съм Банун — раздава се зад гърба му тътнещият глас на трола.

— И както винаги мене оставихте последен — кисело се обажда таласъмът. — Такава е съдбата на нашето племе. Вечно гонени, вечно презирани и пренебрегвани…

Какво ще му отговориш?

„Стига си се превземал, омръзна ми да те слушам“ — мини на 146.

„Не е вярно, от всички тук ти си ми най-скъпият приятел“ — продължи на 179.

„Недей да говориш така, за мене всички сте приятели и между вас няма нито пръв, нито последен“ — прехвърли се на 230.

Скоро Големия кръстопът се появява пред вас и отново трябва да избираш. Накъде ще поведеш отряда?

На юг, към Стария разклон — мини на 222.

На запад, към гората Дениарда — продължи на 187.

На север, към Химурганския проход — попадаш на 242.

След първия успех вече разчиташ на знанията си, макар че сега задачата ти ще бъде много по-трудна. Остават още шест реда от надписа:

(клише с рунически надпис:

УРУГ-ГАН

БАРАТУЛИА

ДЕНИАРДА

УСТУРИМ

ЕЛОИДА

АЛАД-ГАН)

Ако успееш да разчетеш първия ред, продължи на 234.

Ако решиш да се откажеш, мини на 142.

Няма изход. Само след две-три минути си здраво омотан с въжета и двама яки мъже те поднасят към огнището. Когато пламъците обхващат краката ти, с ужас разбираш, че няма да издържиш на мъчението. Ще издадеш и приятелите си, и тайната на Баратулия. Подземният град на джуджетата ще бъде разграбен от алчни разбойници. Това е печалният край на твоето приключение.

Чуваш зловещия влажен звук на точното попадение и в същия миг из гората се раздава предсмъртен крясък. Но веднага след него под клоните избухват войнствени викове на десетки гърла. Над поляната се посипва град от стрели. Докато се опомниш, една от тях те улучва в гърдите. Надигаш ръка към нея, но преди да довършиш движението, силите ти изчезват и ти падаш мъртъв върху прохладната трева. Това е краят на твоето приключение.

Ненадейно някой те докосва лекичко по рамото. Стреснато се обръщаш и виждаш на две педи от себе си лицето на Гилмориен. Обзема те гняв.

— Какво търсиш тук? Нали ти казах…

— Ех, човече… — укоризнено прошепва елфът. — Та ти нямаш никакъв усет за гората! Не виждаш ли, че си избрал най-лошото скривалище? Ела малко по-настрани.

Ако приемеш предложението на Гилмориен, мини на 260.

Ако откажеш, прехвърли се на 263.

Бързо пролазваш под брезента и се озоваваш в менажерията. Очаквал си вътре да бъде тъмно, но те посреща изненада — откъм клетката на елфа долитат бледи лъчи. Между дланите му блести малко кълбо от безплътна светлина. Ахваш от изненада — та това трябва да е някоя от древните магии!

Приближаваш се до клетката и опипваш дебелата верига, на която виси катинарът. От пръв поглед разбираш, че без ключ няма да се справиш. Елфът те гледа мълчаливо. Дали разбира човешки език?

— Къде е ключът? — питаш го ти.

— Всички ключове са у Тибур — мелодично звънва в полумрака тихият отговор на елфа.

— И какво ще правим сега?

Преди елфът да отговори, в менажерията се раздава заканителен глас:

— Много просто, драги. Първо ще те пребия, а после ще те изхвърля навън!

Стреснато отскачаш назад, към дъното на менажерията. Пред тебе е застанал с ръце на кръста самият Тибур!

Отстъпваш още няколко крачки и усещаш зад гърба си железни решетки. Вече няма накъде да бягаш. Тибур заканително свива юмруци.

— Хайде идвай. Колкото повече се дърпаш, толкова по-зле за теб.

И в този момент зад гърба ти отеква дълбок, грубоват глас: