— Хей, приятел, освободи ме! Нека аз да се разправям с Тибур! Откога чакам такъв момент!

Това е гласът на трола. Трескаво се обръщаш и погледът ти пада върху ключалката на клетката. Направена е така, че може лесно да се отвори като пъхнеш пръст в тясна вдлъбнатина и натиснеш малко лостче. Самият трол не би могъл да го стори с грубите си ръчища, но за теб това е най-лесното нещо на света. Само че остава най-главният въпрос. Какво ще направи тролът, след като си разчисти сметките с Тибур? Дали няма да се заеме и с теб? Всички легенди твърдят, че троловете са зли и свирепи същества.

Решавай бързо.

Ако освободиш трола, мини на 227.

Ако не смееш да го пуснеш от клетката, мини на 122.

Изглежда, изборът ти е бил правилен, защото Гилмориен ви води по най-стабилните места на мочурището. За основната част от групата това е достатъчно, дори Шургуп неохотно признава, че не би се справил по-добре. Само грамадният трол среща непрекъснато затруднения — там където вие нагазвате до глезени, той затъва до колене и често се налага да го изчаквате докато се измъкне от дълбоката тиня.

Внезапно Гилмориен вдига ръка.

— Спрете!

— Какво има? — недоволно се обажда Шургуп.

— Не виждаш ли пречупените тръстики? — посочва напред елфът.

Таласъмът вдига рамене.

— Не съм сляп. Разбирам от блата не по-малко от теб. Наскоро са минавали хора или животни… по точно не бих могъл да кажа, защото тинята е заличила следите.

— Не са хора — твърдо казва Гилмориен. — Елфи са били. Тръстиките са пречупени по особен начин. Така оставяме знаци, които разбират само посветените. Ето какво означават: неотдавна по тази пътека са минали елфи и нещо ги е разтревожило много сериозно. Бъдете внимателни, приятели, и пазете пълна тишина. Боя се, че ни дебне опасност.

Мини на 258.

Пътят е безлюден, затова поемате риска да продължите по него и през деня. Около средата на утрото пред вас се извисява в целия си величав ръст самотният връх Тибир-Ган. Ала оттук нататък започва разочарованието.

През целия ден се катерите по стръмните чукари, без да обръщате внимание на умората. Надничате под всеки камък, във всяка пещера, зад всеки храст. Напразно. Когато наближава вечерта, всичките ти спътници са категорични: по склоновете на Тибир-Ган не е живял нито един от Вълшебните народи.

След една неудобна нощувка в подножието на върха вие отново се връщате към Стария разклон. Накъде ще продължите?

Към Алад-Ган — мини на 273.

Към Големия кръстопът — отгърни на 281.

Гилмориен като че иска да възрази нещо, но само поклаща глава и побягва начело на групата. И добре, че е така, защото миг преди да изскочите от закрилата на дърветата, елфът спира и размахва ръка.

— Не натам! Надолу! Надолу!

След няколко крачки разбираш какво има предвид. Между ниските клони забелязваш десетина въоръжени мъже от другата страна на гората — потерята е била разделена на няколко отряда!

Спасението ви е буквално въпрос на секунди. Тичешком се спускате в долния край на горичката, пропълзявате по тревистия склон и се укривате между две високи скали. Само след минута измежду дърветата над вас се появява и другата част от потерята, но вие вече сте на сигурно място.

След кратък разговор преследвачите продължават нагоре по склона. Изчаквате още малко и се връщате на поляната.

Мини на 9.

За жалост не си успял да разчетеш правилно надписа. Ако желаеш да продължиш с тази трудна задача, върни се на 240.

Ако смяташ, че не ще можеш да се справиш, мини на 142.

Наближава вечерта. Без пукната пара в джоба тръгваш към поляната, където е циркът. Плаче ти се от мисълта, че представлението скоро ще започне, а ти няма да можеш да го видиш. Остава само една възможност — да се промъкнеш отстрани под брезента.

Ако решиш да го сториш, мини на 109.

Ако отхвърлиш тази мисъл, мини на 118.

Първият, когото забелязваш на склона, е дребен, плешив мъж с протрити панталони и кърпена риза. Той размахва ръце като вятърна мелница и гневно крещи:

— Ама тоя е луд! Край! Повече не искам да имам нищо общо с него! Кой знае докъде ще ни мъкне!

— Така де, всеки си има работа — допълва друг преследвач, кльощав и дълъг като върлина. — Ако вземем да се мъкнем по чукарите за щяло и нещяло…

Пред очите ти вече се появява цялата потеря. В средата на групата Тибур също размахва ръце и се опитва да спре ту един, ту друг.

— Почакайте още малко! — кънти над склона гневният му глас. — Ще ги хванем! Непременно ще ги хванем, усещам го!

И в този момент сърцето ти се изпълва с леден хлад, защото усещаш, че съдбата обръща нова, мрачна страница. Вече знаеш какво ще се случи… и зловещото предчувствие се сбъдва.

Внезапно Тибур извръща глава. Погледът му плъзва между дърветата… и в същото време вятърът разлюлява клоните над главата ти. Един слънчев лъч те улучва като огнено копие. Виждаш свирепата радост, която се изписва по лицето на Тибур и разбираш, че си открит.

Страхът ти придава сили. Скачаш и хукваш като вятър обратно към полянката, където те чакат останалите. Трябва да бягате, преди да са ви заловили!

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 66.

От 7 до 12 — продължи на 106.

Въпреки неуспеха настроението на малкия ти отряд е бодро. Все пак сте открили една от магическите врати — тогава защо да не откриете и друга?

Обратният път ви отнема целия следобед. Малко след залез слънце вие излизате на Химурганския проход. Накъде ще се отправите сега?

На североизток, към гората Елоида — мини на 237.

На юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143.

Внезапно се раздава трясък и вратата изхвръква от пантите. През тясната рамка се промъква една огромна фигура и ти с неописуемо облекчение разбираш, че това е Банун. Не те е послушал! Дошъл е след теб, но сега си му благодарен за това.

Мини на 235.

Сега Гилмориен върви начело на колоната съвсем бавно и през цялото време се оглежда в мрака. Лунните лъчи не помагат на погледа, а само правят сенките наоколо още по-плътни.

Ненадейно в нощта избухват заплашителни звънки гласове. Преди да се опомниш, многоброен отряд въоръжени елфи е сключил обръч около вас. Предводителят пристъпва напред с готов за стрелба лък.

— Кои сте вие и какво търсите в Устурим? Не знаете ли, че тук е територия на елфите?

— Историята е дълга, братко — отговаря Гилмориен. — Нека да я разкажем на по-удобно място…

— Не ме наричай свой брат! — рязко го прекъсва водачът. — Знай, че снощи гнусните таласъми нарушиха крехкия мир, който съществуваше от години по тия места. А виждам, че ти водиш една от проклетите твари. Как ще обясниш предателството си… „братко“?